Р Е Ш Е Н И Е

65/30.1.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №3050 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №В-0047675/29.10.2018 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К., Я.Х. и М.С. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222А от ЗЗП за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание не се явява представител.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София извършва търговска дейност в обект за продажба на мобилни апарати и аксесоари и телекомуникационни услуги – магазин „ТЕЛЕНОР“, находящ се в гр.Шумен, пл.”България” №1.

По повод постъпила потребителска жалба от лицето А.К.Г. с вх.№В-03-1902 от 03.09.2018 год. на 05.09.2018 год. била извършена проверка в обекта от служители при КЗП – РД – Варна, гр.Шумен. Било установено, че потребителката, подала жалбата, на 05.06.2017 год. закупила от търговеца мобилен телефон, модел “Lenovo C2”, със сериен №861120030384352. Поради повреда в апарата и след предявени от лицето рекламации, обективирани в съответните сервизни протоколи били извършени четири последователни ремонти на апарата, съответно на 01.03.2018 год., 12.04.2018 год., 11.05.2018 год. и 13.07.2018 год. След всяка рекламация, телефона бил връщан на лицето, като в сервизния протокол, като заключение било отбелязано, че телефона се връща отремонтиран и че гаранцията е призната. На 14.06.2018 год., заедно с рекламацията, потребителката е направила и искане за възстановяване на заплатената сума, замяна на телефона с нов или друг модел. На същата дата телефонът бил приет от търговеца, като с писмо изх.№GB-275DUR2/20.06.2018 год. потребителката била уведомена, че телефонът се намира в сервиза и че диагностиката на устройството не е приключила. Видно от съставения Сервизен протокол №501995579 телефонът бил върнат на 05.07.2018 год., като било отразено, че телефонът не проявявал описания от клиента дефект и че е бил приведен в първоначално състояние с инсталирана последва версия на операционна система и че при проведен тестов разговор е установено, че микрофона и слушалките работят без проблем. В тази връзка на 03.09.2018 год. подала жалба до КЗП.

Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №К-3636521/05.09.2018 год. Впоследствие с допълнителен констативен протокол №0111911/11.09.2018 год. представител на дружеството е бил поканен да се яви на 18.09.2018 год. за представяне на допълнителни писмени доказателства и становище по искането на лицето Георгиева за възстановяване на заплатената от нейна страна сума, както и за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На 21.09.2018 год. в КЗП – РД – Варна, в гр.Шумен се е явил упълномощен представител на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София, като е представил становище, в което заявяват, че считат, че не се налага възстановяване на заплатената от потребителката сума, доколкото телефонът е бил отремонтиран само първия път, а при следващите рекламации са извършвани само тестове и обновяване на софтуера, което не представлявало същински ремонт, а „само актуализация на съвкупността от цялата информация от инструкции и данни, необходими за работата на мобилното устройство чрез свързване към електронните системи на производителя и съответно изтегляне на тази информация и инсталирането й. Това обстоятелство е документирано в Констативен протокол №К-2636549/21.09.2019 год. На 21.09.2019 год. за констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №К-0047675/21.09.2018 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.114, ал.3 от Закона за защита на потребителите. Актът е бил съставен в присъствие на упълномощено от дружеството лице, като същият е подписал акта, без да изложи възражения по него. Впоследствие дружеството не се е възползвало от законното си право и не е депозирало и допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №В-0047675/29.10.2018 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К., Я.Х. и М.С. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222А от ЗЗП за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Н.И.Й. и на свидетеля А.Г.Д. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно нарушение, по следните правни съображения:

Безспорно установено по делото е, че “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София се явява търговец по смисъла на §13, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и съгласно разпоредбата на чл.114, ал.3 от същия закон е имал задължението да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл.115, е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба.

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че търговецът е извършил три последователни ремонта на закупения от потребителката мобилен телефон, като се касае за една и съща повреда – не се чува по време на разговор, не звъни при входящо повикване, рестартира се, както и че след удовлетворяване на третата рекламация телефонът отново е дал същия дефект, поради което потребителката е поискала разваляне на договора. Не се спори между страните и че тези действия са били извършвани в срока на гаранцията по чл.115 от ЗЗП. Следователно потребителят е бил в правото си, да иска разваляне на сключения договор и възстановяване на заплатената от негова страна сума. Поради изложеното, настоящият състав намира, че дружеството-жалбоподател неправомерно е отказало възстановяване на сумата и по този начин на 13.07.2018 год. е допуснало неизпълнение на задължението, визирано в разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗП.

Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.222А от ЗЗП. При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган, мотивирайки се с факта, че деянието е извършено след като дружеството е било наказано с влезли в сила наказателни постановления за други идентични по вид нарушения, е наложил наказание в размер на максималния, предвиден в разпоредбата на чл.222а от ЗЗП. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че освен посочване в наказателното постановление на конкретни номера на наказателни постановления, от страна на административно-наказващият орган не са представени никакви доказателства в тази насока, като не са посочени и конкретни дати на влизане в сила на всяко едно от тях. Последното е пречка да се направи извод дали същите характеризират настоящото деяние, като повторно по смисъла на §13, т.21 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, което от своя страна обосновава налагане на санкция в размерите, посочени в разпоредбата на чл.231 от ЗЗП или пък са основание за квалифициране на деянието като деяние с по-висока степен на обществена опасност, налагаща завишен размер на санкцията. В случай, че административно-наказващият орган е счел, че наказанието следва да бъде наложено именно в този размер, следваше да изложи конкретни мотиви и съображения, обосноваващи преценката му за налагане на този размер на наказанието и за степента на обществената опасност на самото деяние, като следваше да представи и конкретни доказателства относно съдбата на посочените наказателни постановления и датите на влизане в сила на всяко едно от тях. В тази връзка съдът намира за правилно и законосъобразно на дружеството да бъде наложена санкция в минималния, предвиден в разпоредбата на чл.222а от ЗЗП размер, а именно „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

Съдът не споделя изложените от дружеството-жалбоподател твърдения за липса на посочени дата и място на извършване на нарушението. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че както в акта за установяване на административно нарушение, така също и в обжалваното наказателно постановление е посочено, че нарушението е констатирано при извършена проверка на 05.09.2018 год. в гр.Шумен, в търговския обект на дружеството. В същото време по недвусмислен начин е посочено, че деянието е извършено на 13.07.2018 год. – датата на която дружеството, чрез връщане на апарата - отремонтиран, е отказало да прекрати договора за продажба.

Съдът не споделя и твърденията за липса на подробно описание на нарушението в издаденото наказателно постановление. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че както в акта за установяване на административно нарушение, така също и в издаденото въз основа на него наказателно постановление подробно е описано нарушението, като са посочени датите на всяка една от направените от потребителката рекламации, датите на връщане на апарата, извършените действия и обстоятелствата и доказателствата, въз основа на които наказващият орган е приел, че нарушението е било извършено.

Ето защо съдът намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото на защита на дружеството и да са довели до невъзможност същото, чрез неговите представляващи да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило, кога и къде го е извършило, а от тук и да организира по един адекватен начин защитата си срещу него.

Съдът не споделя и твърдението на дружеството – жалбоподател, че по време на трите рекламации и преди връщане на телефона на потребителя не е бил извършван ремонт на същия, а само преинсталиране на софтуера, което не можело да се квалифицира като ремонт по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.114 от ЗЗП. В този смисъл съдът съобрази, че в представените като писмени доказателства по делото сервизни протоколи по недвусмислен начин е била отразена повредата на телефона по време на неговото предаване в сервиза и заключение при връщането му на потребителя, като е посочено, че гаранцията е била призната при всяка от повредите. В същото време дори да е било извършено посоченото преинсталиране на софтуера, доколкото същото представлява намеса в работата на апарата и е извършено във връзка с направена рекламация за констатирана повреда, доказва, че е била налице нередовност, която е следвало да бъде отстранена. В противен случай не би се стигнало до поява на същия дефект след трикратно предаване на телефона за отремонтиране, респективно след третото му връщане на потребителя.

Съдът не кредитира и твърдението на жалбоподателя, че потребителката не е посочила, че иска разваляне на договора, респективно връщане на заплатената от нея парична сума. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че в подадената на 14.06.2018 год. жалба до дружеството-жалбоподател потребителката по ясен и недвусмислен начин е посочила, че желае замяна на телефона с нов или да й бъде върната заплатената за него парична сума. От изложеното се налага извода, че волята на Георгиева е била ясно заявена и разбрана от страна на търговеца.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложената на дружеството санкция следва да бъде намалена от 3000 лева на 500 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №В-0047675/29.10.2018 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К., Я.Х. и М.С. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222А от ЗЗП за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП, като намалява размера на наложената „имуществена санкция“ от 3000 /три хиляди/ на 500 /петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: