Р Е Ш Е Н И Е

253/19.4.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Диана Георгиева

при участието на секретаря В.И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 3067/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.

В жалбата си до съда, Е.М.М. ***, твърди, че с Наказателно постановление № 18-0869-002587 от 24.10.2018г. на ВПД Началник сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен му били наложени две административни наказания “глоба”. В жалбата се описва подробно фактическа обстановка, различна от таза в атакуваното НП, като жалбоподателя на практика не оспорва извършените нарушения, а сигнализира за извършени неправилни действия от страна на служителите на сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Жалбата е била подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се явява лично и изцяло поддържа жалбата си. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща упълномощен представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено Наказателното постановление.

ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

По делото е безспорно установено, че на 17.06.2018г., свидетелите П.С.П. и А.Н.А. – служители в сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен, около 11,30 часа като автопатрулен екип се намирали на път втори клас № II-73, край гр. Шумен. Двамата свидетели се намирали в патрулния автомобил и се движели към гр. Шумен. Разминавайки се с лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № Н13 84АК, свидетелят П. не успял да види дали има винетен стикер, а на свид. А. му се сторило, че возещия се пътник на предна дясна седалка направил жест наподобяващ „среден пръст“. Двамата свидетели направили обратен завой и застигнали лекия автомобил „Ауди 80“ след разклона за с. Дибич, където му подали сигнал за спиране. При извършената проверка, свидетелите П. и А. констатирали, че водач на лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № Н13 84АК бил жалбоподателя Е.М.М.., Автомобилът бил пълен с пътници, между които и дете, което било превозвано без да е използвана обезопасителна система от съответния клас. За констатираното нарушение на чл.137в, ал.3 от ЗДв.П, свидетелите П. и А. съобщили на водача на лекия автомобил, че ще му съставят акт за установяване на административно нарушение. Тъй като било почивен ден и движението било доста интензивно, а пътя – с тесен банкет, който не позволявал автомобила да се изведе извън платното за да не стане инцидент, свид. П. разпоредил на жалбоподателя да премести автомобила напред по пътя, където има възможност за спиране на автомобилите извън пътното платно. Първоначално жалбоподателят отказал, но след предупреждение, че ще бъде взето отношение и по повод неизпълнение на полицейско разпореждане, размислил и решил да премести автомобила. При управлението на автомобила по повод неговото преместване напред по втори клас път № II-73 от км. 3+457 до км.3+575 двамата свидетели видели, че водача на лекия автомобил, както и пътника, който превозвал на предна дясна седалка – свидетеля А. Е.М. не използвали обезопасителен колан. За така констатираните две административни нарушения: 1. на чл.137а, ал.1 от ЗДв.П и 2. На чл.183, ал.4, т.7 от ЗДв.П, свид. П.П. съставил на место АУАН сер. Д, № 469104 в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението – А.Н.А. и на жалбоподателя М., предявен му, като последния отказал да го подпише, както и предходния акт –този за превозване на дете без обезопасителна система. Свидетелят А. потърсил по телефона друг свой колега – свидетеля И.П.П., който се намирал наблизо. Свидетелят П. пристигнал на местото и видял жалбоподателя М., който отказвал да подпише съставения му акт за установяване на административно нарушение, за което свид. П. положил своя подпис. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателя депозирал писмено Възражение, по повод на което била извършена допълнителна проверка от свидетеля П.И.П.. Свидетелят П. от изисканите допълнителни писмени сведения и прегледа на материалите по преписката и на ВПК, с което са оборудвани служителите, счел възраженията за неоснователни. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, ВПД Началник сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен на 24.10.2018г. издал Наказателно постановление № 18-0869-002587, с което на жалбоподателя Е.М.М. били наложени две административни наказания: 1. “глоба” в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДв.П за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДв.П и 2. „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.3 от ЗДв.П за това, че на 17.06.2018г., около 12,00 часа в община Шумен на път втори клас № II-73, км.3+575 в посока с. Радко Димитриево управлява собствения си лек автомобил – „Ауди 80“ с рег. № Н13 84Ак, като не използва обезопасителен колан, с какъвто МПС е оборудвано и 2. Превозва пътник на предна дясна седалка, който не изпълнява задължението си да използва обезопасителен колан.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите и приложени писмените доказателства, както и гласните – разпитаните в съдебно заседание актосъставител и четирима свидетели.

По отношение на визираното в процесното НП, административно нарушение по пункт 1, съда констатира следното: В АУАН, въз основа на който е било издадено НП, актосъставителя е посочил, че водачът – жалбоподателя управлява без поставен обезопасителен колан, с какъвто МПС е оборудван, което е нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДв.П. Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в пункт 1 от НП нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, водачите в МПС, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на 17.06.2019г., жалбоподателят е управлявал МПС без да е поставил обезопасителен колан, с който е било оборудвано самото МПС, макар и на късо разстояние – след първото спиране. Показанията на двамата свидетели П. и А., които пряко са възприели това обстоятелство не са оборени по никакъв начин, дори и от допуснатите двама свидетели от страна на жалбоподателя – съпругата и сина му и за съда не съществува причина да не ги кредитира, тъй като същите са логически последователни и обективни. Същите подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства, не са противоречиви и доказват по безспорен начин извършване на нарушението от жалбоподателя. С оглед на всичко изложено съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, посочено в пункт първи на наказателното постановление, доколкото на 17.06.2018 г. не е използвал обезопасителен колан, движейки се с управляваното от него МПС и от материалите по делото не се доказва наличието на някое от изключенията, посочени в чл.137а, ал.2 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП предвижда за водача административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба, като правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки го в неговия абсолютен предвиден в закона размер.

Предвид гореизложеното, настоящия съдебен състав намира, че наказателното постановление по пункт 1 е правилно и законосъобразно и като такова също следва да бъде потвърдено.

По отношение на визираното в пункт 2 от атакуваното НП, административно нарушение, съдът констатира следното: В АУАН, актосъставителят е посочил, че жалбоподателя Е. М. М.,като водач на МПС превозва пътник на предна дясна седалка, който не изпълнява задължението си да използва обезопасителен колан, с което е нарушил чл.183, ал.4, т.7 от ЗДв.П. Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил и визираното в акта и в пункт 2 от НП нарушение. Показанията на двамата свидетели П. и А., които пряко са възприели това обстоятелство не са оборени по никакъв начин и за съда не съществува причина да не ги кредитира, тъй като същите са логически последователни и обективни. Обстоятелството, че превозвания пътник на предна дясна седалка е бил без поставен обезопасителен колан се потвърждава и от показанията на самия пътник – свидетеля А. Е.М. в съдебно заседание. Административно - наказателната разпоредба на  чл.183, ал.4, т.7, предл. трето от ЗДвП, съдържа не само санкция, но и диспозиция – деянието, което законът запретява определяйки го като административно нарушение с посочването на съставомерните му признаци, имплицитно съдържа правилото за поведение, нарушаването на което е предвидено като основание за ангажиране на отговорността с налагане на административна санкция. В конкретният случай, свидетелите П. и А. не са съставили акт за установяване на административно нарушение на пътника, за да е налице нарушение на чл.137а от ЗДв.П. В настоящият случай, ангажирането на отговорността на водача на МПС – жалбоподателя М. е в хипотезата на  чл.183, ал.4, т.7, предл. трето от ЗДвП – за превозването на пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. В този смисъл правилото за поведение /забраната водача на МПС да превозва пътник, който не е изпълнил задължението си да ползва обезопасителен колан/, се съдържа в самата административнонаказателна разпоредба на  чл.183, ал.4, т.7, предл. трето от ЗДвП, регламентираща нарушаването на посочената забрана като съставомерно от обективна страна деяние, подлежащо на санкциониране с налагане на административно наказание.

С оглед на изложено съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна и нарушението, посочено в пункт втори на наказателното постановление, доколкото на 17.06.2018 г. е превозвал пътник на предна дясна седалка, който не изпълнява задължението да използва обезопасителен колан. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.183, ал.4, т.7, предл. трето от ЗДвП предвижда за водача административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба, като правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки го в неговия абсолютен предвиден в закона размер.

Настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление и по пункт 2 е правилно и законосъобразно и като такова също следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, Шуменски районен съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 18-0869-002587 от 24.10.2018г. издадено от ВПД Началник сектор „ПП“ към ОД МВР Шумен, с което на Е.М.М. ***, с ЕГН ********** са наложени две административни наказания: 1. “глоба” в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДв.П за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДв.П и 2. „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.3 от ЗДв.П „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДв.П за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДв.П.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните пред Шуменски административен съд по реда на Глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: