Р Е Ш Е Н И Е

                                                43/21.1.2019г.,             гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На петнадесети януари, през две хиляди и деветнадесета  година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                               Председател: Валентина Тонева

секретар Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №3098 по описа на ШРС за 2018 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 18-0869-000896 от 14.05.2018г. на Началник група към ОДМВР - гр.Шумен, сектор „ПП“ - Шумен, с което на Х.А.Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200лв., на основание чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 25, ал.1 ЗДВП. 

            Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание същият не се явява лично, изпраща представител адв. М.при САК.

            За административно- наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, се явява представител и моли жалбата да бъде оставена без уважение.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

ШРС, след като съобрази събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.04.2018г. около 22,20 часа, в гр. Шумен, на ул.Дедеагач № 21, пред вход 2, жалбоподателят управлявал л.а “Фиат Брава”, с рег. №Н 0017АХ, собственост на В.П.В., като при извършване на маневра, за да паркира между паркирани МПС, блъска в задна дясна част паркиран л.а. „Пежо 307“, с рег. № Н 9974, ВК с което причинява ПТП.

На место пристигнали служители на РУ - Шумен, които съставили АУАН на жалбоподателя № 896 от 10.04.2018г. Бил съставен и Протокол за ПТП на 10.04.2018г., в който съставителят е посочил като обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП –участник № 1 при маневра за преминаване между паркирали МПС, блъска паркирания участник № 2 . Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като е посочил, че няма възражения.

Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на посочения АУАН, е издадено наказателно постановление № 18-0869-000896 от 14.05.2018г. на Началник група към ОДМВР гр.Шумен, сектор „ПП“ - Шумен, с което на Х.А.Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200лв., на основание чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 25, ал.1 ЗДвП. 

Така установената фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и на свидетеля по акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК доказателства- включително и приложените по делото снимки на автомобилите, участващи в ПТП.

В хода на делото е разпитан свидетелят – очевидец, следвал жалбоподателя при движението му, до момента на настъпване на ПТП, както и собственикът на другия участващ в ПТП автомобил, който е бил паркиран.

Св. С.С. заявява в съдебно заседание, проведено на 15.01.2019г.: „Свидетел съм на движението на „Фиат Брава“ 0017, април месец, 2018г. ………..той се опита да извърши маневра напред и при това движение удари един от спрелите автомобили…………с предната си дясна част, с която удря паркиралия в задна дясна част …………Докато го следвах и по време на самото ПТП, той беше сам в автомобила ………..Аз останах до последно. След като се удари в паркиралия автомобил, други маневри не е правил. Удари се и спря.

Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел и показанията на св. М.Х., като намира, че показанията им се подкрепят от констатациите на актосъставителя и свидетеля по акта. Изводите относно установената фактическа обстановка на служителите на РУ, съдът намира, че се потвърждават от показанията на разпитания свидетел - очевидец. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушения по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

В настоящото производство, съдът намира, че не са налице доказателства, обосноваващи становище за различни констатации от тези, отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно - наказващия орган. Настоящият състав приема, че при осъществяване на движението си и предприемане на маневрата, жалбоподателят не е спазил изискванията на ЗДвП, като не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението и блъска паркирания друг лек автомобил, като по този начин става причина за ПТП.

Съдът не споделя становището на представителя на жалбоподателя за неотносимост на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, поради факта, че удареният автомобила бил в статично положение-паркиран. Разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП предвижда, че водачът на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, следва да се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Поради горното, съдът приема, че в съставения акт за установяване на административно нарушение са отразени действителните факти и обстоятелства относно наличието на нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, извършено именно от жалбоподателя. Наказателното постановление, издадено въз основа на визирания по-горе акт, при което наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка, е законосъобразно и правилно и същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0869-000896 от 14.05.2018г. на Началник група към ОДМВР гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“ - Шумен, с което на Х.А.Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200лв., на основание чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 25, ал.1 ЗДВП. 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.  

                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: