Р Е Ш Е Н И Е
119/20.2.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На осми февруари две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пл. Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №3105 по описа на ШРС за 2018 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №46-0000255 от 09.10.2018 год. на Началника на ОО “Автомобилна
администрация” - гр.Шумен, с което на
основание чл.53 и чл.185 от ЗДвП, чл.93б ал.7 т.2 от ЗАвП на В.А.Т.,ЕГН **********
*** са наложени: административно наказание “глоба” в размер на 20.00 лева, за
нарушение на 147 ал.3 т.4 от ЗДвП и административно наказание “глоба” в размер
на 500 лева за нарушение на чл.8 §2 изр.2 от Регламент /ЕО/ №561/06, във вр. с
чл.4 б.“ж“, второ тире и във вр. с 78 ал.1 т.1 от ЗАвП. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно, издадено при
съществени процесуални нарушения като излага подробно доводите си за това в
жалбата. Излага и доводи, че се касае за маловажен случай.
В съдебно заседание, редовно призован явява се лично. Заявява, че обжалва НП само в частта,
относно наложеното наказание на
основание чл.93б ал.7 т.2 от ЗАвП, за нарушение на чл.8 §2 изр.2 от Регламент
/ЕО/ №561/06, във вр. с чл.4 б.“ж“, второ тире и във вр. с 78 ал.1 т.1 от ЗАвП.
За
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание
не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от
НПК, поради което се явява процесуално допустима.
ШРС, след като взе в
предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 19.09.2018 год. около
13.30 часа жалбоподателят В.А.Т. управлявал товарен автомобил „ДАФ ФТХФ 105.460 Т“ категория N 3
с рег. № В 0008 ВТ, в композиция с полуремарке „Шмитц СО 1“ от категория О 4 с
рег. № В 2277 ЕН, в с. Струно по път № І-2 км.104, в посока гр. Шумен, като
извършвал обществен превоз за товари от гр.Разград за гр.Варна. Бил спрян за
проверка от свидетелите И.Д.И. и С.Х.С. - служители при ОО “Автомобилна администрация” – гр.Шумен. Било установено, че автомобилът е оборудван с
дигитален тахограф “Continental Atm 1381“ с №0002598565. В хода на проверката била направена разпечатка
на хартия от тахографа. Също така контролните органи поставили картата на
водача в служебния компютър, на който била инсталирана програма, посредством
която разчели информацията от картата на водача, а впоследствие в ОО „АА“ гр.Шумен я разпечатали на хартия. При
извършване на проверката на място, на база информацията от картата на водача,
било констатирано, че на 17.09.2018г. водачът не е ползвал период на дневна
почивка от поне 9 последователни часа, които е трябвало да бъдат ползвани. За
периода от 08.28ч. на 17.09.2018г. до 07.52 ч. на 18.09.2018г. е ползвал период
на почивка от 7 часа и 24 минути, с 96 минути
по – малко от регламентираното.
За констатираното нарушение срещу Т. бил съставен АУАН серия А – 2018 №253942 от 19.09.2018 год., в
който актосъставителят е посочил, че с горното
деяние са нарушени разпоредбите на
чл.8 §2 изр.2, във вр. с чл.4 б.“ж“, второ тире от Регламент /ЕО/
№561/06,във вр. с 78 ал.1 т.1 от ЗАвП. Актът е бил съставен в присъствието на
нарушителя и е подписан от него като саморъчно е отразил, че го подписва без
възражения. Впоследствие не се е възползвал от правото си да депозира писмени
възражения.
Въз основа на
така съставения акт и материалите съдържащи се в административно –
наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.93б ал.7 т.2 от ЗАвП на В.А.Т. е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 500 лева за нарушение на чл.8 §2 изр.2 от Регламент /ЕО/
№561/06, във вр. с чл.4 б.“ж“, второ тире и във вр. с 78 ал.1 т.1 от ЗАвП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава
от събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели – И.Д.И.
и С.Х.С.. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетелите, тъй като същите
пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им са
логични, безпротиворечиви и няма индиция за тяхната заинтересованост. Показанията на
тези свидетелите не са оборени по
никакъв начин, кореспондират със събраните писмени доказателства и за съда не
съществува причина да не ги кредитира.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното: В хода на
административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни
лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът
намира за неоснователен довода, че в АУАН и НП не била посочена датата на
извършване на нарушението, тъй като и актосъставителя и наказващият орган в
обстоятелствена част са отразили, че се касае за неползвана дневна почивка от
най - малко 9 последователни часа на 17.09.2018г. Действително в АУАН и НП не е
посочено изрично мястото на извършване на нарушението. Нарушението е
констатирано в момента на проверката и
доколкото се касае за предходен период, би следвало да е извършено на друго
място. По отношение на почивките е приложим Регламент /ЕО/
№561/06. В него не е регламентирано къде следва да се ползват дневните почивки.
Единствено е посочено, че по желание на
водача дневните почивки и намалените седмични почивки извън базата могат да
бъдат ползвани в превозното средство, доколкото то разполага с подходящи
условия за спане за всеки водач и превозното средство е неподвижно /чл.8/. Мястото на извършване на нарушението
е от значение относно компетентността на административните органи да
констатират и налагат наказания, а също така и компетентния районния съд, пред
който може да се обжалва наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на
чл.92 ал.3 от ЗАвП съставянето на актовете, издаването и обжалването на
наказателните постановления се извършват съгласно ЗАНН. Според чл. 48 от ЗАНН административнонаказателната
преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било
извършено нарушението, а когато не може
точно да се определи местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа
преписката е административнонаказващият орган, в чийто район се намира
местожителството на дееца, или органът, в района на който най-напред е било
образувано производството. В конкретният случай не е ясно къде е извършено
нарушението, поради което и не е посочено в АУАН и в НП. Констатирано е на
територията на ОО“АА“ гр.Шумен и производството е образувано със съставяне на
АУАН от контролен орган на ОО „АА“ гр.Шумен, поради което и Началника на ОО “АА“
гр.Шумен е компетентен да се произнесе по преписката, съответно в компетенциите
на Районен съд гр.Шумен е да се произнесе по постъпилата жалба. Само за пълнота съдът
намира за необходимо да отбележи, че съгласно чл.19 от Регламент /ЕО/ №561/06 държавата-членка
оправомощава компетентните органи за налагат санкции на предприятие и/или на
водач за нарушения на регламента, които са установени на нейната територия и за
които не е наложена санкция, дори когато нарушението е било извършено на
територията на друга държава-членка или на трета страна.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.93б ал.7
т.2 от ЗАвП, за нарушение на чл.8 §2 изр.2 от Регламент /ЕО/ №561/06, във вр. с
чл.4 б.“ж“, второ тире и във вр. с 78 ал.1 т.1 от ЗАвП.
Съгласно чл.78 ал.1 от ЗАвП при
извършване превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от
пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата,
осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват
изискванията на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на
някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт и Регламент (ЕС) №
165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г.
относно тахографите в автомобилния транспорт.
Регламент /ЕО/
№561/06 е приложим по отношение на автомобилен превоз на стоки, когато максимално
допустимата маса на превозното средство, включително всяко ремарке или
полуремарке, надхвърля 3,5 тона. В
конкретният случай жалбоподателят е извършвал превоз на товари с товарен
автомобил „ДАФ ФТХФ 105.460 Т“ с рег. № В
0008 ВТ, в композиция с полуремарке „Шмитц СО 1“ с рег. № В 2277. Посочено е,
че товарния автомобил е категория “N3” – МПС проектирано и конструирано
основно за превоз на товари с технически допустима максимална маса над 12 тона, а
полуремаркето е категория „О4“ – проектирано и конструирано
за превоз на товари или пътници с технически допустима максимална маса над 10
тона, съобразно чл.149 ал.1 от ЗДвП,
поради което по отношение
на извършвания превоз е приложим Регламент /ЕО/ №561/06. Това се
установява и от събраните гласни доказателства.
Деянието е квалифицирано като нарушение на
чл.8 §2 изр.2-ро от Регламент 561/06 вр. чл.4 буква „ж”, второ тире и вр. с
чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП, съгласно които разпоредби : за
всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична
почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Ако частта от
дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е
по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна
почивка. Наложената санкция е по чл.93б ал.7 т.2 ЗАвтП, съгласно която
норма: водач, който не спазва изискванията относно намалената дневна
почивка, определени в Регламент
(ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за
намаляване на времето за намалена дневна почивка, като размера на санкциите са
взависимост от намаленото време - от 1 до 2 часа е предвидена
глоба в размер на 500 лева.
Според дефинициите на
чл. 4 б.”е” , б.”ж” от Регламент
№561/2006 : „почивка" означава всеки непрекъснат период, през който
водачът можа свободно да разполага със своето време; „дневна почивка"
означава дневен период от време, през което водачът може свободно да разполага
със своето време и който включва „нормална дневна почивка" и „намалена
дневна почивка": - „нормална дневна почивка" означава всеки период на
почивка с продължителност от поне 11 часа. ; - „намалена дневна почивка"
означава всеки период с продължителност от поне девет часа, но по-къс от 11
часа. Допуска
се алтернативно, нормалната дневна почивка да бъде ползвана на два периода,
първият от които трябва да бъде непрекъснат период от най-малко 3 часа, а
вторият - непрекъснат период от най-малко 9 часа. Съгласно чл. 8 § 2 от Регламент №561/2006 за всеки период от 24
часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът
трябва да е ползвал нова дневна почивка. Когато частта от дневната почивка,
която попада в този 24-часов период, е най-малко 9 часа, но е по-малка от 11
часа, тогава тази дневна почивка се счита за намалена дневна почивка. Нов 24
часов период започва с възобновяването на дейността след ползвана седмична или
дневна почивка.
От записите на тахографа,
снети от картата на жалбоподателя, е видно, че на 16.09.2018г. водачът е
почивал, отразен е период на почивка 24 часа. На 17.09.2018г. е започнал работа
в 08.26 часа. От този момент с възобновяването на дейността започва да тече нов
24 часов период и съгласно чл. 8 § 2 от
Регламент №561/2006 водачът трябва да ползва нова дневна почивка до изтичането му,
т.е. до 08.26 часа на 18.09.2018г. От
разпечатката се установява, че на 17.09.2018г. е приключил работа в 12.03 часа. След този час има период на
дневна почивка 7 часа и 24 минути, след която е започнал работа 19.27 часа. Следват
периоди на управление като вторият период на управление е до 23.59.59 часа.
За 24-часовия период, който е започнал
на 17.09.2018г. в 08.26 часа, до възобновяване на дейността на жалбоподателя в 19.27
часа не е налице ползвана дневна
почивка с регламентираната
продължителност от минимум 9 часа. Същата е била намалена с 96 минути. Също
така доколкото 24 – часовия период изтича в 08.26 часа на 18.09.2018г.
обективно не е възможно водачът да ползва дневна почивка с
продължителност от минимум 9 часа, до изтичане на периода. Наказващият
орган правилно е квалифицирал нарушение и е приложил съотносимата санкционна
норма.
Предвид изложеното съдът намира, че в процеса
не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на
съда за различни правни изводи от тези на административно
наказващия орган. Наказващият орган при издаване на НП е приел, че не следва да
бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано
по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения.
Продължителността на почивките са регламентирани с цел да се осигури време за
отдих на работника и служителя, тъй като извършваната дейност от
водачите по управление на МПС е рискова. От друга страна нарушението не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се приеме
че обществената им опасност е явно незначителна.
Въз основа на гореизложеното съдът намира обжалваното
наказателно постановление за правилно и законосъобразно и счита, че същото
следва да бъде потвърдено в обжалваемата част, а жалбата като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №46-0000255 от 09.10.2018
год. на Началника на ОО “Автомобилна администрация” - гр.Шумен, в частта с която на основание чл.53 и
чл.93б ал.7т.2 от ЗАвП на В.А.Т.,ЕГН ********** *** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 500 лева за нарушение на чл.8 §2 изр.2 от
Регламент /ЕО/ №561/06, във вр. с чл.4 б.“ж“, второ тире и във вр. с 78 ал.1
т.1 от ЗАвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: