Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 3125/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Н.Е.Р. *** срещу Наказателно постановление №46-0000280/06.11.2018г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”-гр.Шумен, с което на лицето била наложена глоба в размер на 500,00лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.93в, ал.1 от ЗАвП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 16.10.2018г. жалбоподателят управлявал автобус марка „Мерцедес 413 ЦДИ Спринтер” с ДК№ Н 2471 ВМ, собственост на Е.Р. С., отдаден под наем на ЕТ „Е. С.- П.“, като извършвал превоз на пътници по редовна автобусна линия с маршрут гр.Шумен-с.Ясенково, който преминавал през различни населени места. Автобусът бил оборудван с аналогов тахограф марка „Mannesman VDO, 1324.6100“ с №305622. Същият обаче не функционирал правилно, като не изчертавал всички необходими графики, а именно- записите на време на управление, прекъсване и почивки, както и изминато разстояние. Около 12,50ч., докато се движел по път I-7 след разклона за с.Дренци в посока с.Панайот Волов, жалбоподателят бил спрян за проверка от инспектори от РД „АА” –гр.Шумен, които констатирали изложените обстоятелства. Проверяващите изискали от жалбоподателя да представи тахографски листи и за предходните 28 дни, като установили, че и през посочените дни тахографът не е работил правилно. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че не е осигурил правилното функциониране на аналоговия тахограф, с който е оборудван автобуса. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с общи възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 06.11.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Н.Р. била наложена глоба в размер на 500,00 лв. за извършено нарушение на чл.32, §1, изр.2 от Регламент (EC) №165/2014г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от показанията на свидетелите К.Л.К. и И.С.С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Няма данни двамата да са заинтересувани или предубедени, като не е констатирано наличието на мотив за даване на недостоверни показания.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвПр задължава водачите, извършващи превози на пътници с автобуси, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, да спазват изискванията на Регламент (ЕС) №165/14г. на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт. По силата на т.1 на посочената разпоредба при превозите на товари с такива автомобили намира приложение и Регламент (ЕО) № 561/2006 на европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт. Нормата на чл.32,§1, изр.2 от Регламент (ЕС) №165/14г. задължава транспортните предприятия и водачите, когато използват аналогови тахографи, да осигуряват правилното им функциониране и правилното използване на тахографските листове. Понятието „водач” по смисъла на посочената като нарушена разпоредба е дефинирано в чл.4, б.В от Регламент (ЕО) № 561/2006, според който „водач” означава всяко лице, което управлява превозно средство дори за кратък период от време или което се намира на борда на превозното средство като част от неговите задължения да бъде на разположение за управление при нужда. В настоящия случай проверяващите лично са възприели обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал процесният автобус. Констатирали са също, че превозното средство попада в обхвата на Регламент (ЕС) №165/14г. и Регламент (ЕО) № 561/2006. При така установеното съдът приема, че жалбоподателя е имал качеството „водач” по смисъла на ЗАвПр и Регламент (ЕС) №165/14г., поради което е бил длъжен да спазва изискванията на последния и конкретно- да осигурява правилното функциониране на тахографа, с който е оборудван управлявания от него автобус, както и правилното използване на тахографските листове. От приложеното по делото копие от тахографски лист, а и от показанията на свидетелите се установява, че жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение и в момента на проверката в тахографа е била поставена тахошайба, в която е бил отчетен само запис на скоростта на движение, но не и записи на време на управление, прекъсване и почивки, както и изминато разстояние. При това положение е безспорно установено обстоятелството, че тахографът не е функционирал правилно- обстоятелство, което е било известно на жалбоподателя, тъй като представените от него тахографски листове за предходните 28 дни също не са съдържали всички необходими графики. От показанията на св.С. се установява, че се касае за автомобил от категория М2 по смисъла на чл.149, ал.2, т.2, б.“б“ от ЗДвП и следователно-с допустима максимална маса над 3,5 тона (обстоятелство, което по начало не се оспорва от страна на жалбоподателя), при което спазването на изискванията на чл.32,§1, изр.2 от Регламент (ЕС) №165/14г. е било задължително. По този начин същият виновно е нарушил цитираната разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Съдът намира за правно ирелевантно обстоятелството дали неправилната работа на тахографа се дължи на повреда или на други причини, доколкото водачът е бил длъжен да осигури нормативно изискуемия резултат, а именно- правилната работа на тахографа, независимо от практическите затруднения. Наказанието е определено правилно, на основание чл.93в, ал.1 от ЗАвПр, предвиждащ специално наказание за водач, който управлява моторно превозно средство, оборудвано с тахограф, който не функционира съгласно изискванията, определени в Регламент (ЕС) №165/14г., какъвто е и настоящия случай. Санкцията е определена във фиксирания размер, установен с посочената разпоредба, при което липсва възможност за индивидуализиране на същата.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказващият орган е издирил правилно приложимия закон и е наложил законосъобразно наказание, като административнонаказателното производство е проведено при спазване на законовите изисквания. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. Макар и да не е описано конкретно в какво се състои неправилното функциониране на тахографа, това не е довело до реално накърняване на правото на защита на жалбоподателя. Като водач, извършващ автобусни превози на пътници, Р. несъмнено е запознат с изискванията при работа на тахографския апарат, като е бил наясно с реквизитите, които следва да съдържа тахографският лист при правилно функциониране на тахографа. Доколкото процесният тахографски лист е иззет в негово присъствие и същият е запознат с него, жалбоподателят несъмнено е възприел правилно и непосредствено несъответствието на тахошайбата с нормативните изисквания и следователно е бил наясно с установената от проверяващите фактическа обстановка. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице /Решение от 01.04.2009г. по КАНД№52/09г. на ШАС/, а в случая е видно, че процесуалните права на жалбоподателя не са били реално накърнени.

Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест, в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Напротив, видно е, че в дейността си жалбоподателят трайно е игнорирал изискванията на Регламент (ЕС) №165/14г., (видно от обстоятелството, че тахографските листи за последните 28 дни не са отговаряли на нормативните изисквания). Не води до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление липсата на мотиви за неприлагането на чл.28 от ЗАНН. Съдебната практика трайно приема, че неизлагането на конкретни мотиви в подобна насока не обуславя отмяната на наказателното постановление.

По изложените съображения съдът приема обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и обосновано. При безспорно констатираното нарушение и при напълно правилно издирения приложим закон, съдът намира, че наказателното постановление не страда от пороци, обуславящи необходимостта от неговата отмяна, при което същото следва да бъде потвърдено, а жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава изцяло Наказателно постановление №46-0000280/06.11.2018г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”-гр.Шумен, с което на Н.Е.Р. ***, с ЕГН: **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500,00лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.93в, ал.1 от ЗАвП, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: