Р Е Ш Е Н И Е

92/11.2.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На тридесети януари през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: И.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №3141 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №18-0869-001894 от 05.09.2018 год. на Началник група към ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция, с което на А.Ж.Д., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание се явява лично, като поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като излага допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.03.2018 год. около 08.46 часа жалбоподателят А.Ж.Д. управлявал собствения си лек автомобил марка “Шевролет Епика” с рег. №Н5325ВС, като се движел в гр.Шумен, по бул.“Мадара“ в посока КТА Мадара. В района на кръстовището с бул.“Ришки проход“ водачът говорил по мобилен телефон, без да използва устройство „свободни ръце“. Това обстоятелство било възприето от свидетелите П.Г.М. и Е.С.Б., които със служебен полицейски автомобил пътували непосредствено след автомобила на водача. Това обстоятелство станало причина жалбоподателят да бъде спрян за извършване на проверка от посочените служители на РУ– Шумен. За констатираното нарушение на водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия Д, №617506 от 27.03.2018 год., който бил връчен на нарушителя и подписан от него, без да изложи възражения. Актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.104А от ЗДвП. Впоследствие жалбоподателят се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал писмени възражения, в които отрича да е извършил посоченото в акта за установяване на административно нарушение деяние, като пояснява, че по време на престоя си на червен сигнал на светофарната уредба е получил известие на телефона си и го е прочел, но не е разговарял. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и депозираното възражение е издадено наказателно постановление №18-0869-001894 от 05.09.2018 год. на Началник група към ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция, с което на А.Ж.Д., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.Г.М. и на свидетеля Е.С.Б., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в пункт първи на наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.104а от ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от разпита на актосъставителя М. и на свидетеля Б. се установява по безспорен начин, че по време на движението си в гр.Шумен, по бул.“Мадара“, в посока КТА Мадара и на кръстовището с бул.“Ришки проход“, водачът е управлявал посоченото по-горе МПС, използвайки мобилен телефон, по който е водил разговор, като е държал телефона с лявата си ръка и е клател главата си в отговор на реакция от разговора. От разпита на свидетеля М. се установява, че Д. е пуснал телефона на седалката в района на кръстовището с бул.“Ришки проход“, тъй като е разбрал, че действията му са забелязани от полицейските служители, пътуващи в автомобила зад него.

Съдът не кредитира възраженията на жалбоподателя, изложени в предоставеното от негова страна писмено възражение, че не е използвал мобилния телефон за провеждане на разговори по време на движение, а само е прочел получено известие по време на престоя си на червен сигнал на светофарната уредба в района на кръстовището между бул.“Мадара“ и бул. „Ришки проход“. Както бе посочено и по-горе от разпита на свидетелите М. и Б. се установява по безспорен начин, че двамата са пътували в автомобила непосредствено след жалбоподателя, по време на движението му по бул.“Мадара“ и ясно са възприели действията му, изразяващи се в провеждане на разговор чрез мобилен телефон, без устройство „свободни ръце“ и то по време на движение на автомобила. Разпоредбата на чл.104а от ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, като под израза използва се визират всички форми на изпълнителното деяние, в това число и четете и/или писане на съобщения, а не само провеждане на разговори. В този смисъл съдът съобрази и изявлението на жалбоподателя, направено както в подаденото писмено възражение, така също и в съдебно заседание, че само е проверявал получени известия, но не е разговарял.

Поради изложеното се налага извода, че доколкото Д. в качеството си на водач на МПС, е използвал мобилен телефон по време на управление на превозното средство, без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.104а от ЗДвП. За посоченото нарушение санкционната разпоредба на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП предвижда наказание „глоба” в размер на 50 лева за водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозно средство, без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Съдът намира, че административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за посоченото нарушение санкционна разпоредба, като е наложил на нарушителя предвидения за това нарушение абсолютен размер на наказанието.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-0869-001894 от 05.09.2018 год. на Началник група към ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция, с което на А.Ж.Д., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП. Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: