Р Е Ш Е Н И Е

99/13.2.2019г.       

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, втори  състав, на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                                               Председател: Диана Георгиева

При секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 3149 по описа на ШРС за 2018г.,

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20/17.05.2018г. на Директор на Регионална инспекция по околна среда и води гр. Шумен, с което на „Евро Импекс” ЕООД гр. ***, Булстат 130002410, с адрес на управление: гр. ***, р-н *** , ул. „П.Н.Б.“ № 3, управител А.Д.И., е наложена “имуществена санкция” в размер на 7 000 лева за нарушение на чл.166, т.3 от Закона за опазване на околната среда във вр. с чл.155, ал.2 от ЗООС.

Дружеството-жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, като в жалбата са изложени подробни доводи за това.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, който не е намерен на посочените в жалбата, два адреса, не изпраща процесуален представител. Представител на АНО намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна .

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: „Евро Импекс” ЕООД гр. ***, Булстат 130002410, с адрес на управление: гр. ***, р-н ***, ул. П.Н.Б. № 3, стопанисва площадка за сепариране на смесени битови отпадъци, находяща се в гр. Шумен, ул. Варненско шосе № 6.  

При извършена предходна проверка на обекта, стопанисван от дружеството, бил издаден констативен протокол СР-05 от 14.03.2018г., в който били дадени две предписания. Под номер 2 било дадено следното предписание: Да се премести подситовата фракция на площадка с трайна настилка, отговаряща на изискванията на Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци или да се предаде на фирма, притежаваща документ по чл.35 от ЗУО. За изпълнението да се уведоми писмено РИОСВ-Шумен. Бил даден срок за изпълнение - до 16.04.2018г.

На 03.07.2018г. била извършена последваща проверка от свидетелите С.Р.С. и П.Д.П. - експерти на Регионалната инспекция по околната среда и водите Шумен. Резултатите от тази проверка били обективирани в съставен КП № ПП-47 от 03.07.2018г., като проверката била във връзка с изпълнение на предписанията по КП № СР-05 от 14.03.2018г.

Двамата свидетели С. и П. констатирали, че подситовата фракция се съхранява на площадка, която няма трайна настилка и не отговаря на изискванията на Приложение 2 към чл.17, ал.3 от Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на производствени и на опасни отпадъци и на изискванията на чл.15, ал.2 от Наредба № 7 от 24 август 2004г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци. Дружеството изобщо не било започнало действия по предаването на подситовата фракция на фирма, притежаваща документ по чл.35 от ЗУО.

Проверяващите констатирили, че предписанията, дадени с констативен протокол № СР-05 от 14.03.2018г., не са изпълнени и отразили констатацията си в КП № ПП-47 от 03.07.2018г.

С писмо № ОА-831/03.07.2018г., управителят на дружеството бил поканен да се яви за съставяне на АУАН на 12.07.2018г. Писмото – покана било връчено на 08.07.2018г. На посочената дата не се явил управителя или упълномощено от него, лице.

Във връзка с констатираното неизпълнение на предписание, в отсъствие на жалбоподателя, на 13.07.2018г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № СР-06 на дружеството-жалбоподател за това, че на 17.04.2018г. в гр. Шумен, на ул. Варненско шосе № 6, УПИ № 83510.6654.77 и № 83510.665.75, дружеството виновно е извършило административно нарушение чрез бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължителни предписания, дадени на основание чл.155, ал.2 от ЗООС, с Констативен Протокол № СР-05 от 14.03.2018г. В АУАН е отразено, че с деянието е нарушен чл.166, т.3 във вр. чл.155, ал.2 от ЗООС. АУАН бил връчен на 12.09.2018г. на Емил Георгиев Байлов – пълномощник на дружеството. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не били депозирани възражения.

Въз основа на съставения акт, било издадено Наказателно постановление № 79/12.11.2018г. на Директор на Регионална инспекция по околна среда и води гр. Шумен, с което на „Евро Импекс” ЕООД гр. ***, Булстат 130002410, с адрес на управление: гр. ***, р-н ***, ул. П.Н.Б. № 3, с управител А.Д.И. е наложена“имуществена санкция” в размер на 7 000 лева, за нарушение на чл.166, т.3 във вр. с чл.155, ал.2 от ЗООС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите С. и П., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства.

Съществени за изясняването на делото са показанията на свидетелите С. и П., които са участвали в извършването, както на конкретната проверката, така и на множеството по - ранни проверки по повод това предписание и лично са установили изложените обстоятелства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Свидетелите не са заинтересувани от изхода на делото и не извличат полза от твърденията си, при което липсват основания за съмнение в дадените от тях показания.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.148, ал.1 и ал.2 от ЗООС, Министерството на околната среда и водите осъществява превантивен, текущ и последващ контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат. Съобразно разпоредбата на ал.3 на чл.148 от ЗООС, на регионално равнище контролът се осъществява от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове, областните управители и от кметовете на общините или от упълномощени от тях длъжностни лица. Нормата на чл.155, ал.1 и ал.2 от ЗООС регламентира, че упълномощените длъжностни лица, по време на извършване на текущия контрол, са длъжни да съставят констативни протоколи, в които се отразяват констатираните факти и обстоятелства, като лицата са овластени и да дават задължителни предписания, с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им.

В конкретния случай, с Констативен протокол № СР-05 от 14.03.2018г., на дружеството за пореден път било дадено предписание - да се премести подситовата фракция на площадката с трайна настилка, отговаряща на изискванията на Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци или да се предаде на фирма, притежаваща документ по чл.35 от ЗУО. За изпълнението да се уведоми писмено РИОСВ-Шумен. Срок за изпълнение - до 16.04.2018г.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че посоченото предписание не е било изпълнено - обстоятелство, което по начало не се оспорва и от страна на санкционираното лице. Като не е изпълнило дадените му задължителни предписания, дружеството е осъществило състава на чл.166, т.3 от ЗООС, предвиждащ специална санкция за лице, което не изпълнява предписанията, дадени в констативните протоколи по чл.155 от ЗООС, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

Неоснователен е доводът, изложен в жалбата за неправилно определена дата на извършеното нарушение. Срокът, в който е следвало да бъде изпълнено предписанието по КП № СР-05 от 14.03.2018г. е бил до 16.04.2018г. Неизпълнението на даденото предписание е започнало на 17.04.2018г., като е продължило във времето. Действително последващата проверка, по повод изпълнението му е била извършена на 03.07.2018г., т. е. повече от два месеца от крайния срок. В съдебно заседание обаче свидетелите С. и П. дадоха показания, че подситовата фракция се образува от 2016г., редовно се извършват проверки и генерираното количество отпадък не намалява, а се натрупва, като въпреки даваните неколкократно предписания за преместването му на площадка, която има трайна настилка или предаването му на фирма, притежаваща документ по чл.35 от ЗУО, няма никакви дейности, започнати от дружеството за привеждане на площадката в съответствие или за предаване на фирма, имаща документ. Т. е. въпреки, че последващата проверка е била извършена на 03.07.2018г., правилно е посочено, че на 17.04.2018г., дружеството не е изпълнило предписанието. Съдът намира за неоснователен и изложения в жалбата довод за нарушен принцип на чл.17 от ЗАНН, тъй като за едно и също нарушение, дружеството било наказано за пореден път. Както бе посочено по-горе, контролните органи са извършвали множество проверки на дейността му. По настоящото дело са приложени заверени копия от осем констативни протокола – първия от 01.03.2017г., а последния от 03.07.2018г., като с част от тях е давано същото предписание – да се премести подситовата фракция на площадка с трайна настилка, отговаряща на изискванията на Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на производствени о  опасни отпадъци или да я предаде на фирма, притежаваща документ по чл.35 от ЗУО. Давани са съответните срокове за изпълнение на това предписание, след изтичането на които са били извършвани последващи проверки, при които е установено, че не е било изпълнено, като дори не са били предприети каквито и да било действия за изпълнение на предписанието. След като са давани предписания с различни констативни протоколи и различни срокове за тяхното изпълнение – не се касае за едно и също административно нарушение.

Неоснователни са възраженията в жалбата за липса на нарушение поради неправилност на даденото предписание. Въпросът може ли служителите на РИОСВ Шумен да дават предписания по приложение разпоредбите на друг закон – ЗУО, включително и подзаконови актове , да се наказва неизпълнението им по реда на ЗООС, а не на ЗУО. Даденото предписание е индивидуален административен акт. Съобразно чл.145, ал.1 от АПК, административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. Ако санкционираното дружество е считало дадените му предписания за  незаконосъобразни, същото е имало възможност да атакува същите по реда на АПК, пред ШАС. Такива действия обаче не са били предприети, поради което предписанията, дадени в процесния констативен протокол, са били задължителни за дружеството, като неизпълнението на предписанието законосъобразно е обусловило образуването на настоящото административно-наказателно производство.

 Съдът не кредитира и твърденията, изложени в становището на жалбоподателя, че е налице изначална незаконосъобразност на самото предписание по чл.155 от ЗООС, за чието неизпълнение като бездействие, е наказано дружеството на осн. чл.166, т.3, вр. 165 от ЗООС, тъй като още в констативния протокол, полагащ начало на административно-наказателното производство е посочено, че става въпрос за извършване на проверка по реда на ЗООС. За това и в последствие е съставен акт за установяване на административно нарушение, респ. наказателно постановление за допуснато от негова страна нарушение по ЗООС.

Наказващият орган правилно е издирил нарушената законова разпоредба, като обстоятелствата около нарушението са описани достатъчно ясно и подробно, поради което съдът намира, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяната на обжалваното наказателно постановление.

     При извършената служебна проверка, съдът констатира, че при провеждането на административно-наказателното производство са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на издаденото наказателно постановление. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено и да организира съответно защитата си. Правото на защита на санкционираното лице не е накърнено. От приложената по делото Заповед №133/18.05.2917г. се установява, че лицата, издали процесния констативен протокол и направили съответното предписание, са били надлежно упълномощени и определени като длъжностни лица по смисъла на чл.148, ал.3 от ЗООС, като са овластени и да съставят актове за нарушения по ЗООС. 

Не е допуснато процесуално нарушение и при връчването на съставения АУАН. Същият е бил предявен и връчен на лице, изрично упълномощено да представлява дружеството-жалбоподател пред РИОСВ, да подава, подписва и получава всякакви документи, включително и всякакви видове актове. Пълномощното, приложено на л.19 от делото, е подписано от управителя на дружеството, като изрично е посочено, че същият действа в това качество. Не съществува съмнение, че АУАН може да бъде връчен и на упълномощен представител, като правилата на НПК за процесуалното представителство намират приложение едва в съдебното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Нормата на чл.166, т.3 от ЗООС предвижда, че с наказанията по чл. 165 от закона  се наказват и лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от Министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл. 165, ал.1 от ЗООС регламентира, че длъжностно лице, което не допусне в обекта или на територията контролен орган, извършващ проверка, измерване или вземане на проба, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв., а според ал. 2 на нормата, имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. се налага на юридическото лице или едноличния търговец в случаите, когато негов работник или служител извърши нарушение по ал. 1, независимо от това дали контролният орган може да установи самоличността на работника или служителя.

За констатираното неизпълнение на административно задължение на дружеството-жалбоподател правилно и законосъобразно е наложено наказание в размер на 7 000 лева, предвиден в закона, като са отчетени особеностите на случая и обстоятелството, че за същото нарушение има влязло в законна сила НП № 43 /2017г., по което е била наложена имуществената санкция от 2 500лева. Последвали са други наказателни постановления, с наложени съответно санкции в размер на 5 000 и 6 000лева. Налага се извод, че предходните  санкции, очевидно не са постигнали целения резултат.

Съдът също намира, че не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, а напротив- касае се за огромно количество отпадък, съхранявано продължително време на площадка, неотговаряща на нормативните изисквания, при което неизпълнението на даденото предписание би могло да създаде сериозна опасност от увреждане на околната среда.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,

 

                                               Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 79/12.11.2018г. на Директор на Регионална инспекция по околна среда и води гр.Шумен, с което на „Евро Импекс” ЕООД гр. ***, Булстат 130002410, с адрес на управление: гр. ***, р-н ***, ул. П.Н.Б. № 3, управител А.Д.И. е наложена “имуществена санкция” в размер на 7 000 лева за нарушение  на чл. 166, т.3 във вр. чл. 155, ал.2 от ЗООС, като правилно и  законосъобразно.  

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Шуменски административен съд.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: