РЕШЕНИЕ

192/12.3.2019г.    , Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, първи състав

На деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Емилиян Ангелов

Секретар: В. С.

Като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №3175 по описа на ШРС за 2018 год., За да се произнесе взе предвид следното

Обжалвано е наказателно постановление № 27-0000629/ 19.11.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на „КАЗИНО БУДА” ЕООД гр. София било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лева на основание чл.416, ал.5 КТ във връзка с чл.414, ал.1 от КТ. Жалбоподателят привежда доводи за допуснати редица съществени процесуални нарушения, както и за маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В открито съдебно заседание жалбоподателят изпраща процесуален представител в лицето на адв.Г. от ШАК, който изцяло поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Дружеството-жалбоподател стопанисва игрална зала в Шумен на ул. Цар Освободител № 64. На 02.10.2018г. свидетелите Г.П. и С.Т. – инспектори при Дирекция „ИТ“-гр. Шумен извършили проверка в посочения обект за спазване на трудовото законодателство от страна на дружеството, като в хода на проверката установили, че се работело на смени – от 08,00ч. до 20,00ч. и от 20,00ч. до 08.00ч. . На 15.10 и на 19.10.2018г. в сградата на Д“ИТ“- Шумен от посочените по горе свидетели била извършена и документална проверка, при която констатирали, че със Заповед № 4/01.04.2018г. работодателят бил установил сумирано изчисляване на работното време за работещите в дружеството, с едномесечен период на отчитане, считано от 01.04.2018г. до 30.04.2018г. На свидетелите бил предоставен поименен график за работа през м. април, в който било визирано, че лицето Т. Н. Т., ЕГН ********** на длъжност „крупие“ в „КАЗИНО БУДА“ ЕООД гр. София ще полага труд през месец април 16 смени или общо 192 часа. От ведомостта за заплати за месец април, свидетелите констатирали, че на споменатото лице бил заплатен извънреден труд в размер на 40 часа, положен през месеца. Резултатите от проверките били обективирани в Протокол № ПР 1833719, връчен на упълномощено от управителя, лице на 19.10.2018г. На същият ден – 19.10.2018г. свид. Г.П. съставил АУАН № 27-0000629 на „КАЗИНО БУДА“ ЕООД г. София за това, че в качеството си на работодател, при осъществяването на неговата дейност е утвърдил график за работа през месец април 2018г., в който е планирал лицето Т. Н. Т. на длъжност „крупие“ да работи 192 часа труд при норма за периода 152 часа. С утвърждаването на графика е разпоредил полагане на извънреден труд без да има основание за допустимост съгласно чл.143, ал.2 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил му предявен и подписан с възражения. Писмени възражения също били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, които очевидно не са били взети предвид от административнонаказващия орган, тъй като въз основа на съставения акт, материалите по административно наказателната преписка , на 19.11.2018г. от директора на Дирекция „ИТ“ гр. Шумен било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка чл.414, ал.1 от КТ на “КАЗИНО БУДА” ЕООД, гр. София, била наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл.143, ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- основно от разпита на свидетелите Г.П. и С. Т. , както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Показанията им се подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства. От приложената по делото ведомост за месец април 2018/ е видно, че дружеството е изплатило суми за извънреден труд на почти всички работници /с изключение на контрольор и портиер/.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.143, ал.2 от КТ установява забрана за полагане на извънреден труд. Първата алинея на посочената норма дефинира това понятие, като посочва, че извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Със Заповед № 4/01.04.2018г. работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време, като отчетният период е 01.04.2018г. до 30.04.2018г. Съгласно чл.142 от КТ, максималната продължителност на работната смяна при сумираното изчисляване на работното време, може да е до 12 часа, а продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа. В този случай работодателят отчита /изчислява/ работното време на конкретния работник за целия отчетен период. Нормата на чл.142, ал.2 от КТ дава възможност на работодателя да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. При тази форма на отчитане, установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен, по-продължителен от деня и седмицата, период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалното, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане. От представените по делото,. копие от график за м. април 2018г. и ведомост за месец април е видно, че по график лицето Т. Н. Т., на длъжност „крупие“ в „КАЗИНО БУДА“ ЕООД е работило 16 смени – 192 часа за месец април 2018г., при посочена в самия график, норма в часове – 152 часа, като са й били заплатени 40 часа извънреден труд. На следващо място, полагането на извънреден труд е допустимо само при определени, изчерпателно изброени в чл.144 от КТ условия, никое от които не е налице в настоящия случай.

Съдът намира за неоснователни доводите от страна на дружеството, че на 15.10.2018г. на проверяващите бил представен отчетния график за работа през месец април, а не предварителния, както и, че извънредния труд се е получил от обстоятелството, че един от работниците – М. С.е била в отпуск поради временна нетрудоспособност. Извънредния труд се допуска само по изключение и законодателят изчерпателно е изброил конкретните хипотези в чл. 144 от КТ, а именно: 1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; 2. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; 3. за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; 4. за извършване на аварийно- възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; 5. за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време и 6. за извършване на усилена сезонна работа. Посочените правни норми са императивни и следва да се изпълнят от лицата, явяващи се работодатели, като временната нетрудоспособност на някой от работниците не е сред визираните причини за полагане на извънреден труд от останалите. Съдът не кредитира представеният с писмените възражения, „предварителен график за месец април 2018г.“, тъй като същия е частен документ, носи различни подписи на место утвърдил и в него информацията е такава, че не кореспондира с останалите писмени доказателства по делото. Видно от ведомостта за месец април 2018г. и на лицето М. С., която е била във временна нетрудоспособност е начислен и изплатен извънреден труд.

Със Заповед № 4/01.04.2018г. работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време, като отчетният период е 01.04.2018г. до 30.04.2018г. Нормалната продължителност за дневното работно време, при подневно отчитане е 8 часа, седмично е до 40 часа. Нормата за помесечно сумирано изчисляване на работното време /какъвто е и настоящият случай/, се определя в зависимост от броя на работните дни през съответния календарен месец. През м. април 2018 г. работните дни са били 19, поради което за целия месец април 2018г. лицето Т. Т.е следвало да положи 152 часа труд. Доколкото дружеството е определило месечен период на отчитане на сумираното работно време, след изтичане срока, съобразно общо положените за месеца часове труд, се прави преценка дали е положен извънреден труд. От графика за месец април 2018г., представен в хода на проверката на проверяващите, безспорно се е установило, че работникът Т. Т.е работил през месеца общо 192 часа, следователно разликата от 40 часа се явява извънреден труд. Към датата, посочена като дата на извършване на нарушението - 25.04.2018г., работникът вече е бил отработил поредната работна смяна, като този труд се явява извънреден, тъй като е над нормата, с което е осъществен състава на нарушението, описано в АУАН и НП.

Предвид изложеното съдът приема, че дружеството-жалбоподател действително не е изпълнило задължението да се въздържа от нарушаване на чл.143, ал.2 от КТ, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с процесното наказателно постановление. Отговорността на юридическите лица е обективна /безвиновна/ и не е обусловена от наличието или липса на вина. Безспорно установено е обстоятелството, че Т. Т.е отработил и е бил заплатен извънреден труд за месец април 2018г. в размер на 40 часа. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от КТ, извънредният труд е забранен. Алинея първа на нормата на чл.143 от цитираният кодекс дава легална дефиниция на "извънреден труд", а именно извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно време. В случаите на разпореждане се издава писмена заповед, а при хипотезата "със знанието и без противопоставянето" не се издава такава, а е налице полагане на труд в повече от установеното работно време, дължащо се на различни причини.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като счита, че и санкционната разпоредба е издирена правилно, като наказанието е наложено на основание чл.414, ал.1 от КТ, предвиждащ санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, какъвто е и процесният случай.

Правилно е счетено, че не са налице основания за приложението на чл.415в от КТ. Посочената разпоредба предвижда по-ниски санкции за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. Процесното неизпълнение на административно задължение обаче е довършено с полагането на недопустим извънреден труд от работниците, при което липсва възможност за отстраняване на нарушението и съответно- за приложението на цитираната норма. Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като посочената норма се явява обща и приложението ѝ е изключено поради наличието на специалната норма на чл.415в от КТ, в каквато насока е и трайната практика на ШАС.

По искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, съдът намира, че ВАС на Р. България се е произнесъл в тази насока с нарочно Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009г. по тълк. д. № 7/2008 г., ОСК на ВАС. Според цитираното тълкувателно решение нито в производството пред районния съд, нито в касационно административнонаказателно производство е допустимо присъждане на разноски в полза на страна по делото, независимо от неговия краен изход. Указан е друг ред, по който жалбоподателят следва да реализира претенцията си. Ето защо искането на представителя на жалбоподателя за присъждане на разноски по настоящото дело следва да се остави без разглеждане.

Предвид изложеното съдът намира, че липсват основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 27-0000629/ 19.11.2018г. от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: