Р Е Ш Е Н И Е

107/18.2.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

на пети февруари две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.,

като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 3176 по описа на ШРС за 2018 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-0000607/19.11.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен, с което, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, на “КАЗИНО БУДА” ЕООД, с ЕИК 175086943, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от Г.Д.Б., ЕГН **********, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.143, ал.2 от КТ.

Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание, представител на дружеството – жалбоподател не се явява. Депозирана е молба от упълномощен представител, с която поддържа жалбата на посочените в нея основания, правят се доказателствени искания и се моли наказателното постановление да бъде отменено.

Представителят на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.10.2018г. била извършена проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в обект - игрална зала “КАЗИНО БУДА” ЕООД в ********.

На 15.10.2018г. и на 19.10.2018г. в Д“ИТ“ Шумен, по представени документи е било установено, че дружеството – жалбоподател, в качеството му на работодател, при осъществяване на дейността си, е нарушило разпоредбите на трудовото законодателства с това, че със Заповед № 4 от 01.04.2018г. е установил сумирано изчисляване на работното време с месечен период на отчитане, считано от 01.04.2018г. до 30.04.2018г.

С въвеждане на сумирано изчисляване на работното време работодателят е утвърдил поименен график за работа през месец април 2018г., в който е планирано лицето С.С.С., ЕГН **********, на длъжност „портиер“, да работи 192 часа, при норма за периода 152 часа.

С утвърждаване на графика за месец април 2018г., работодателят е разпоредил полагане на извънреден труд, без да има основание за допустимост, посочено в чл. 144 от КТ.

Видно от ведомост за заплати и от график за работа за м. април 2018г., игрална зала “КАЗИНО БУДА” ЕООД в гр. Шумен, лицето С.С.С. е положило извънреден труд през месец април, 2018г. Отразено е, че нарушението е извършено на 24.04.2018г.

Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР 1833719/ 02.10.2018г., а констатираните нарушения били описани в девет точки в съставения протокол. В точка шеста от протокола за извършената проверка е записано, че работодателят, със Заповед № 4 от 01.04.2018г. е установил сумирано изчисляване на работното време, с месечен период на отчитане, считано от 01.04.2018г до 30.04.2018г. За месец април 2018г. е изготвен поименен график за работа, в който е планирано лицето С.С.С., ЕГН **********, на длъжност „портиер“ в игрална зала “КАЗИНО БУДА” ЕООД, да работи 192 часа, при норма за периода 152 часа. С утвърждаване на графика за месец април 2018г.,.работодателят е разпоредил полагане на извънреден труд, без да има основание за допустимост, посочено в чл. 144 от КТ, с което е нарушен чл. 143, ал.2 от КТ. Лицето С.С.С., ЕГН ********** е положило извънреден труд през месец април 2018г., видно от график за работа през м. април 2018г. на работещите в игрална зала “КАЗИНО БУДА” ЕООД гр. Шумен и от ведомост за заплати за м. април 2018г.

Протокол за извършена проверка бил съставен на 15.10.2018г . и връчен на упълномощено лице на 19.10.2018г.

Въз основа на установените факти, на 19.10.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-0000607, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.143, ал.2 от Кодекса на труда. Актът е бил съставен в присъствие на упълномощено лице, като последният подписал акта с отразени възражения, че извънредният труд не е бил планиран и не бил заложен в предварителния график.

Впоследствие дружеството - жалбоподател се е възползвало от законното си право и е депозирало писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Във възраженията е посочено, че поради заболяване на един от служителите, се е наложило останалите да работят извънредно, че извънредният труд не е бил планиран, както неправилно било възприето от проверяващите.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, е издадено наказателно постановление № 27-0000607/19.11.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен, с което, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.1 от КТ, на “КАЗИНО БУДА” ЕООД, с ЕИК 175086943, със седалище и адрес на управление: ******** представлявано от Г.Д.Б., ЕГН **********, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.143, ал.2 от КТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и свидетеля при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК, писмени доказателства. По делото е приложено копие на ведомост за заплата за м. април 2018г. /стр. 38 от делото /, от който се установява, че дружеството е изплащало суми за извънреден труд на лицето С..

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Нормата на чл. 143 от КТ дава дефиниция на понятието „извънреден труд“- извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно време.

Съгласно нормата на чл. 143, ал.2 от КТ, извънредният труд е забранен. В случаите на разпореждане се издава писмена заповед, а при хипотезата „със знанието и без противопоставянето“ не се издава такава заповед, а е налице полагане на труд в повече от установеното работно време, дължащ се по различни причини. Извънредния труд се допуска само по изключение и законодателят изчерпателно е изброил конкретните хипотези в чл. 144 от КТ, а именно: 1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; 2. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; 3. за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; 4. за извършване на аварийно- възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; 5. за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време и 6. за извършване на усилена сезонна работа. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитането на такъв труд и съответно да начислява във ведомостите за работни заплати същия, както и да го заплаща. Посочените правни норми са императивни и следва да се изпълнят от лицата, явяващи се работодатели.

В процесния случай не са налице изключенията от забраната по чл.144, т.1 - т.6 от КТ, за допускане на такъв труд по изключение, поради което не е приложима тази хипотеза .

От доказателствата по делото е видно, че наказващият орган е извършил документална проверка относно спазването на трудовото законодателство и въз основа на представените от дружеството писмени документи относно прилагане на извънреден труд и е приел, че работникът С.С.С. е положил извънреден труд през месец април 2018г., без да са налице основания за допустимост, посочени в чл.144 от КТ.По категоричен начин фактите по делото сочат, че със Заповед № 4/01.04.2018г. работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време, като отчетният период е 01.04.2018г. до 30.04.2018г.

Съгласно чл. 136 от КТ, работната седмица е петдневна, с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Работното време се изчислява в работни дни - подневно. Съгласно чл. 142 от КТ, максималната продължителност на работната смяна при сумираното изчисляване на работното време, може да е до 12 часа, а продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа. В този случай работодателят отчита /изчислява/ работното време на конкретния работник за целия отчетен период. Нормата на чл.142, ал.2 от КТ дава възможност на работодателя да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. При тази форма на отчитане, установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен, по-продължителен от деня и седмицата, период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалното, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Нормалната продължителност за дневното работно време, при подневно отчитане е 8 часа, седмично е до 40 часа. Нормата за помесечно сумирано изчисляване на работното време /какъвто е и настоящият случай/, се определя в зависимост от броя на работните дни през съответния календарен месец. Когато нормата отработено време е превишена, е налице извънреден труд.

В конкретния случай, от приложената Заповед № 4/01.04.2018г. се установява, че от 01.04.2018г. в дружеството е било въведено сумирано изчисляване на работното време с месечен период на отчитане, поради което преценката дали има положен извънреден труд се извършва въз основа на работното време на лицето за целия месец. През м. април 2018 г. работните дни са били 19, поради което за целия месец април 2018г. работникът С.следвало да положи 152 часа труд. Доколкото дружеството е определило месечен период на отчитане на сумираното работно време, след изтичане срока, съобразно общо положените за месеца часове труд, се прави преценка дали е положен извънреден труд.

От графика за м. април 2018г., представен в хода на проверката на проверяващите, безспорно се е установило, че работникът С.е работил през месеца общо 192 часа, следователно разликата от 40 часа се явява извънреден труд. Към датата, посочена като дата на извършване на нарушението - 24.04.2018г., работникът е отработил поредната работна смяна, като този труд се явява извънреден и е над нормата, с което е осъществен състава на нарушението, описан в АУАН и НП. В друга насока е представеният с жалбата от дружеството – жалбоподател, работен график /като предварителен/, в който са отразени 144 работни часа за м. април 2018г.

Съдът кредитира с доверие и изгражда правните си изводи въз основа на документите, събрани и представени на проверяващите в хода на проверката, а що се отнася до представения с жалбата график намира, че е изолиран от останалия събран по делото доказателствен материал и противоречащ на кредитираните от съда доказателства, и следва да бъде игнориран. Не може да се пренебрегне обстоятелството, че дружеството - жалбоподател е имало възможност да представи графика по време на проверката, но такъв не е бил представен, а се представя ведно с жалбата по делото, което води на извода, че същият е съставен единствено и с цел да се ползва за целите в настоящия процес. Не без значение е и фактът, че представеният работен график е изготвен и представен от управителя на дружеството-жалбоподател, поради което неговата материална доказателствена стойност подлежи на проверка с оглед всички останали събрани по делото доказателства.

Безспорно установено по делото е, че на работника С., за месец април са платени часове извънреден труд над нормата. Посочването от страна на АНО в АУАН и в НП, че е утвърден график, в който е „планирано“ лицето да работи 192 часа, не променя факта на нарушението, че през м. април лицето С.е отработил часове извънреден труд над допустимите, в нарушение на чл. 143, ал.2 от КТ. Актосъставителят и административно – наказващият орган правилно са приели, че нарушението е извършено на 24.04.2018 г. Безспорно установено е и обстоятелството, че на С.е бил отработен и заплатен извънреден труд за месец април 2018г. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.2 от КТ, извънредният труд е забранен. Алинея първа на нормата на чл. 143 от цитираният кодекс дава легална дефиниция на "извънреден труд", а именно извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно време. В случаите на разпореждане се издава писмена заповед, а при хипотезата "със знанието и без противопоставянето" не се издава такава, а е налице полагане на труд в повече от установеното работно време, дължащо се на различни причини. Извънредният труд се допуска само по изключение и законодателят изчерпателно е изброил конкретните хипотези в чл. 144 от КТ. Цитираните правни норми са императивни и следва да се изпълнят от лицата, явяващи се работодатели. В процесния случай не са налице изключенията от забраната по чл. 144, т.1 от КТ. Обстоятелството, че един от служителите е излязъл в болничен не променя факта, че е допуснато нарушение на посочената норма от КТ. Не е налице нито една от хипотезите на чл. 144 от КТ: 1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; 2. за извършване на работа от служители на Министерството на вътрешните работи, свързана с произвеждане на избори, изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при оперативно-издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации, както и за друга работа, свързана със сигурността и опазване на обществения ред; 3. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; 4. за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; 5. за извършване на аварийно- възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;6. за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време; 7. за извършване на усилена сезонна работа.

Видно от приложения график, работата в проверявания обект е организирана на две смени, т.е. не се касае за непрекъснат процес на работа. Непрекъсваем процес на работа е налице в производства и дейности, при които се работи непрекъснато, поради технологичното естество на производството и/или предназначението на дейността, която се осъществява, като това са производства и дейности, които се осъществяват през цялото денонощие и са организирани на смени. Настоящият случай не е такъв. В тази връзка, твърденията за утвърдени правила на организатора, съобразно чл. 22, ал.1, т.11 от Закона за хазарта, не променя това обстоятелство и не прави работата на игралната зала непрекъсваем процес.

За нарушението на чл. 143, ал.2 от КТ, дружеството е санкционирано, съобразно разпоредбата на чл. 414, ал.1 от КТ, като е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, т.е. в минимално предвидения размер. Наказващият орган е преценил, че липсват основания за прилагане разпоредбите на чл. 415в от КТ. Нормата на чл. 414, ал.1 от КТ представлява общия състав на описаното нарушение. Настоящата инстанция приема също, че в случая не следва да се приложи чл. 415в, ал.1от КТ. Нормата на чл. 415в, ал.1 от КТ предвижда, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв.

Съдът намира, че правилно административно – наказващият орган е издал наказателното постановление, без прилагане на привилегирования състав на същото нарушение, установен в чл.415в, ал.1 от КТ. Приложението на тази разпоредба се преценява за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо, като дадена законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване. В настоящия случай се касае за полагане на извънреден труд от работника и доколкото извънредния труд е бил положен, нарушението не може да бъде отстранено, каквото императивно изискване съдържа чл.415в, ал.1 от КТ, като условие за прилагане на регламентирания в него привилегирован административно - наказателен състав.

В тази връзка съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана, следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 27-0000607/ 19.11.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен, с което, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.1 от КТ, на “КАЗИНО БУДА” ЕООД, с ЕИК 175086943, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, жк Младост, ул. “Свети Киприян” бл. № 292, Столична община, обл. София представлявано от Г.Д.Б., ЕГН **********, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.143, ал.2 от КТ., като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд, в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: