Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 3178/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Р. О. Р. *** срещу Наказателно постановление №ДАИ-0000023/27.04.2018г. на главния директор на Главна дирекция „Автомобилна инспекция“, с което на лицето била наложена глоба в размер на 10,00лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, глоба в размер на 2000.00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, както и глоба в размер на 200.00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозира писмена молба в подкрепа на жалбата. Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят бил водач на лек таксиметров автомобил. На 09.04.2018г. същият престоявал на таксиметрова местостоянка, намираща се на пл.“България“ в гр.Шумен, с лек таксиметров автомобил „Ситроен Ц4“с ДК№ Н 6401 АХ, с поставена табела „Такси”, без табела „Не работи” и с включен ЕТАФП. Около 12.50 часа на посочената дата на същия била извършена проверка от служители на ОО „АА”-гр.Шумен, които поискали да им бъде представен контролен талон към СУМПС, но водачът не представил такъв. От жалбоподателя било поискано за проверка и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, но валидно такова също не било представено. Проверяващите установили освен това, че на автомобила не е залепен водоустойчив светлоотразителен стикер, защитен с холограма по образец. Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че не представя контролен талон към СУМПС в момента на проверката; извършва таксиметров превоз, като при проверката е без Разрешение за извършване на таксиметров превоз, издадено от Община Шумен, както и за това, че извършва таксиметров превоз с лек таксиметров автомобил, който на предния десен калник и на задната страна на автомобила няма трайно залепен водоустойчив светлоотразителен стикер, защитен с холограма по образец. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с отбелязване, че ще представи необходимите документи в законоустановения срок. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 27.04.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Р.Р. била наложена глоба в размер на 10,00 лв. за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП, глоба в размер на 2000,00 лв. за нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба №34/06.12.1999г. на министъра на транспорта за таксиметров превоз на пътници, както и глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.21, ал.1, т.16 от Наредба №34/06.12.1999г. на министъра на транспорта за таксиметров превоз на пътници.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите К.Л.К. и Ц.Ю.В., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Двамата също така не извличат никаква полза от твърденията си, при което липсват основания за съмнение в достоверността на техните твърдения.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: По силата на чл.157, ал.1 от ЗДП, при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП от своя страна задължава водачите на МПС да носят свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. От показанията на свидетелите, за които липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява по несъмнен начин, че при проверката нарушителят не е представил контролен талон към СУМПС, с което несъмнено е нарушил посочената разпоредба. Наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна норма и е наложил наказание по реда на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДП, предвиждащ специална санкция за водач, който не носи контролен талон към СУМПС, какъвто е и процесният случай. Наказанието за това нарушение е определено правилно, във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация. При така установеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на атакуваното наказателно постановление в тази му част.

С обжалваното наказателно постановление на санкционираното лице е наложено и наказание за нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба №34/99г. Посочената разпоредба задължава водачите на таксиметров автомобил при управление на такъв да носят разрешението за извършване на таксиметров превоз. В показанията си св.К. заявява, че при проверката жалбоподателят е представил разрешителни, които не са били валидни. След изтичането на срока на валидност разрешението не е годно да породи правни последици и представянето му следва да се приравни на липса на изискуемото от наредбата разрешение. По делото е приложено копие от Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № 030, издадено от Община Шумен. Същото обаче е от дата, следваща тази на проверката /01.05.2018г./ и не опровергава приетото за установено от съда обстоятелство, че на 09.04.2018г. водачът не е притежавал валидно разрешение за извършване на таксиметрови превози. От доказателствата по делото се установява също, че при проверката автомобилът е бил в работен режим, както и че жалбоподателят вече е бил извършил два броя курсове за превоз на пътници. По този начин същият действително е извършил административно нарушение по чл.31, ал.1, т.1 от Наредба №34/99г., за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Съдът намира и че правилно административнонаказателната отговорност е насочена към жалбоподателя. Действително, същият няма качеството „превозвач” по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗАвП, а според чл.24, ал.2 от Наредба №34 разрешението се издава от кмета на общината на превозвача, който има задължение да подаде съответните за това документи. При това положение жалбоподателят не е имал правна възможност да се снабди лично с валидно разрешение, а е следвало такова да му бъде предоставено от превозвача- „Метро-Т“ ЕООД. Съдът намира обаче, че както превозвача, така и водача, извършващ таксиметров превоз по реда на чл.3, ал.2 от Наредбата, са натоварени със задължението да извършват таксиметрови превози само с издадено от кмета на общината разрешение за таксиметров превоз на пътници. След като надлежно разрешение все още не е било предоставено на жалбоподателя, същият е следвало да се въздържа от извършването на таксиметрови превози. Нарушението подлежи на санкция по реда на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, предвиждащ специално наказание за водач на МПС, който извършва обществен превоз на пътници, без редовно издадено разрешение, като санкционната разпоредба правилно е издирена от наказващия орган. Следва да се отбележи и че същата съдържа в себе си и дължимото поведение, като посочването ѝ гарантира напълно яснотата на наказателното постановление. Наказанието е определено правилно, в законоустановения фиксиран размер. Предвид всичко изложено съдът намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на наказателното постановление и в тази му част.

На следващо място, според разпоредбата на чл.21, ал.1, т.16 от Наредба №34/06.12.1999г. на министъра на транспорта за таксиметров превоз на пътници лекият таксиметров автомобил трябва да има на предния десен калник и на задната страна трайно залепен водоустойчив, светлоотразителен стикер, защитен с холограма по образец (приложение №10а) с посочен номер на разрешението, издадено от кмета на съответната община, валиден за съответната година. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на управлявания от него таксиметров автомобил не са били залепени посочените стикери на съответните за това места. При това положение съдът намира, че действително е налице нарушение на цитираната разпоредба. Отново следва да се изтъкне, че както превозвача, така и водача, извършващ таксиметров превоз по реда на чл.3, ал.1 от Наредбата, са натоварени със задължението да извършват таксиметрови превози само с автомобил, отговарящ на изискванията на чл.21, ал.1 от посочената наредба. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, за неприложимост на приетата от наказващия орган санкционна разпоредба относно конкретния случай. В практиката си съдилищата трайно приемат, че нарушенията на чл.21 от Наредбата подлежат на санкциониране по реда на чл.105, ал.1 от ЗАвП. В Решение № 134 от 26.09.2017 г. на АдмС - Търговище по к. а. н. д. № 120/2017г. например се посочва изрично, че АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение като такова по чл. 105, ал.1 от ЗАвтП, доколкото за нарушаването на чл. 21 от наредбата не е предвидено изрично наказание и е наложил адм. наказание във фиксирания в тази норма размер – глоба в размер на 200 лв.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанията на нарушенията са достатъчно пълни и ясни, като позволяват на санкционираното лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено. Не са налице основания да бъдат споделени доводите, изложени в жалбата, за неспазване на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, доколкото се касае за голословни твърдения, неподкрепени с конкретни доказателства.

Не са налице също така основания случаите да бъдат счетени за маловажни по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Процесните нарушения не се отличават с по-малка тежест от типичните за съответния вид и не са налице някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили осъществяването им. Напротив, в случая водача е извършвал превози през един немалък период от време, без да разполага с надлежно разрешение /каквото е било издадено близо месец след проверката и след издаването на наказателното постановление/ и следователно- без холограмни стикери /доколкото в същите следва да бъде посочен номер на валидно разрешение/, което обуславя и извода за значителната тежест на второто и третото нарушение.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №ДАИ-0000023/27.04.2018г. на главния директор на Главна дирекция „Автомобилна инспекция“, с което на Р. О. Р. ***, с ЕГН:**********, е наложена глоба в размер на 10,00лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата; глоба в размер на 2000,00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, както и глоба в размер на 200,00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: