Р Е Ш Е Н И Е  

 

 111/18.2.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На осми февруари две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                           Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №3206 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление №46-0000298 от 06.11.2018 год. на Началника на ОО “Автомобилна администрация” - гр.Шумен, с което на основание чл.53 и чл.93б ал.7 т.2 от ЗАвП на И.М.П.,ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева, за нарушение на чл.8 §2 изр.2 от Регламент /ЕО/ №561/06, във вр. с чл.4 б.“ж“, второ тире и във вр. с 78 ал.1 т.1 от ЗАвП.  Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като излага подробно доводите си за това в жалбата. Сочи, че възприетите констатации от актосъставителя били неправилни и недоказани. В НП не било посочено датата и мястото на извършване на нарушението. Излагат се доводи, че се касае за маловажен случай. В съдебно заседание, редовно призован не се явява. Не се явява и процесуален представител.

            За административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.10.2018 год. около 15.45 часа жалбоподателят И.М.П. управлявал товарен автомобил /влекач/  „ДАФ ФТ ЦФ“ категория N 3 с рег. № А 0513 МТ, с прикачено  полуремарке „Вилтон НВ 3“ от категория О 4 с рег. № А 0748 ЕМ,в с.Струйно по път № І-2 км.103+950, в посока гр. Шумен, като извършвал превоз за собствена сметка от гр.Кубрат за с.Камено на пшеница, когато бил спрян за проверка от свидетелите К.Л.К. и И.С.С. - служители при ОО “Автомобилна администрация” – гр.Шумен.  Било установено, че автомобилът е оборудван с дигитален тахограф.  В хода на проверката била направена разпечатка на хартия от тахографа. Също така контролните органи поставили картата на водача в служебния компютър, на който била инсталирана програма, посредством която разчели информацията от картата на водача, а впоследствие  в ОО „АА“ гр.Шумен я разпечатали на хартия. При извършване на проверката на място, на база информацията от картата на водача, било констатирано, че на 27.09.2018г. водачът не е ползвал между дневна почивка  от най - малко 9 последователни часа. Ползвал  е почивка  435минути /7часа и 15 минути/.

За констатираното нарушение срещу П. бил съставен АУАН  серия А – 2018 №254007 от 23.10.2018 год., в който актосъставителят е посочил, че с горното  деяние са нарушени разпоредбите на  чл.8 §2 изр.2, във вр. с чл.4 б.“ж“, второ тире от Регламент /ЕО/ №561/06,във вр. с 78 ал.1 т.1 от ЗАвП. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него като саморъчно е отразил, че няма възражения. Такива не са депозирани и в законоустановения срок.

Въз основа на така съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, административно-наказващият орган  издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.93б ал.7 т.2 от ЗАвП на И.М.П.,ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева, за нарушение на чл.8 §2 изр.2 от Регламент /ЕО/ №561/06, във вр. с чл.4 б.“ж“, второ тире и във вр. с 78 ал.1 т.1 от ЗАвП.

 Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – К.Л.К. и И.С.С.. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетелите, тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им са логични, безпротиворечиви и няма индиция за тяхната заинтересованост. Показанията на тези свидетелите  не са оборени по никакъв начин, кореспондират със събраните писмени доказателства и за съда не съществува причина да не ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира за неоснователен довода, че в АУАН и НП не била посочена датата на извършване на нарушението, тъй като и актосъставителя и наказващият орган в обстоятелствена част са отразили, че се касае за неползвана междудневна почивка от най - малко 9 последователни часа на 27.09.2018г. Действително в АУАН и НП не е посочено изрично мястото на извършване на нарушението. Нарушението е констатирано  в момента на проверката и доколкото се касае за предходен период, би следвало да е извършено на друго място. По отношение на почивките е приложим Регламент /ЕО/ №561/06. В него не е регламентирано къде следва да се ползват дневните почивки. Единствено е посочено, че  по желание на водача дневните почивки и намалените седмични почивки извън базата могат да бъдат ползвани в превозното средство, доколкото то разполага с подходящи условия за спане за всеки водач и превозното средство е неподвижно /чл.8/. Мястото на извършване на нарушението е от значение относно компетентността на административните органи да констатират и налагат наказания, а също така и компетентния районния съд, пред който може да се обжалва наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл.92 ал.3 от ЗАвП съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват съгласно ЗАНН. Според чл. 48 от ЗАНН административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението, а  когато не може точно да се определи местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е административнонаказващият орган, в чийто район се намира местожителството на дееца, или органът, в района на който най-напред е било образувано производството. В конкретният случай не е ясно къде е извършено нарушението, поради което и не е посочено в АУАН и в НП. Констатирано е на територията на ОО“АА“ гр.Шумен и производството е образувано със съставяне на АУАН от контролен орган на ОО „АА“ гр.Шумен, поради което и Началника на ОО “АА“ гр.Шумен е компетентен да се произнесе по преписката, съответно в компетенциите на Районен съд гр.Шумен е да се произнесе по постъпилата жалба. Само за пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно чл.19 от Регламент /ЕО/ №561/06 д   ържавата-членка оправомощава компетентните органи за налагат санкции на предприятие и/или на водач за нарушения на регламента, които са установени на нейната територия и за които не е наложена санкция, дори когато нарушението е било извършено на територията на друга държава-членка или на трета страна.

Административно – наказателната отговорност на  жалбоподателя е ангажирана на основание на основание чл.93б ал.7 т.2 от ЗАвП, за нарушение на чл.8 §2 изр.2 от Регламент /ЕО/ №561/06, във вр. с чл.4 б.“ж“, второ тире и във вр. с 78 ал.1 т.1 от ЗАвП.

Съгласно чл.78 ал.1 от ЗАвП при извършване превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт  и Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт.

Регламент /ЕО/ №561/06 е приложим по отношение на автомобилен превоз на стоки, когато максимално допустимата маса на превозното средство, включително всяко ремарке или полуремарке, надхвърля 3,5 тона. В конкретният случай жалбоподателят е извършвал превоз за собствена сметка на стока с товарен автомобил /влекач/  „ДАФ ФТ ЦФ“ с рег. № А 0513 МТ, с прикачено  полуремарке „Вилтон НВ 3“ с рег. № А 0748 ЕМ. Посочено е, че товарния автомобил е категория “N3” – МПС проектирано и конструирано основно за превоз на товари с технически допустима максимална маса над 12 тона, а полуремаркето е  категория „О4“ – проектирано и конструирано за превоз на товари или пътници с технически допустима максимална маса над 10 тона,  съобразно чл.149 ал.1 от ЗДвП, поради което по отношение на извършвания превоз е приложим Регламент /ЕО/ №561/06.Това се установява и от събраните гласни доказателства.  

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.8 §2 изр.2-ро от Регламент 561/06 вр. чл.4 буква „ж”, второ тире и вр. с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП, съгласно които разпоредби: за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка. Наложената санкция е по чл.93б ал.7 т.2 ЗАвтП, съгласно която норма: водач, който не спазва изискванията относно намалената дневна почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за намалена дневна почивка, като размера на санкциите са взависимост от намаленото време -  от 1  до 2 часа  е предвидена  глоба в размер на 500 лева.

Според дефинициите на чл. 4 б.”е” , б.”ж” от Регламент №561/2006 : „почивка" означава всеки непрекъснат период, през който водачът можа свободно да разполага със своето време; „дневна почивка" означава дневен период от време, през което водачът може свободно да разполага със своето време и който включва „нормална дневна почивка" и „намалена дневна почивка": „нормална дневна почивка" означава всеки период на почивка с продължителност от поне 11 часа; „намалена дневна почивка" означава всеки период с продължителност от поне девет часа, но по-къс от 11 часа. Допуска се алтернативно, нормалната дневна почивка да бъде ползвана на два периода, първият от които трябва да бъде непрекъснат период от най-малко 3 часа, а вторият - непрекъснат период от най-малко 9 часа. Съгласно чл. 8 § 2 от Регламент №561/2006 за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал нова дневна почивка. Когато частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е най-малко 9 часа, но е по-малка от 11 часа, тогава тази дневна почивка се счита за намалена дневна почивка. Нов 24 часов период започва с възобновяването на дейността след ползвана седмична или дневна почивка.

От записите на тахографа, снети от картата  на жалбоподателя,  контролните органи са установили, че на 27.09.2018г. водачът не е ползвал междудневна почивка  от най - малко 9 последователни часа. Ползвал  е почивка  435минути /7часа и 15 минути/ , т.е. почивката била намалена  със 105 минути /1 час и 45 минути/. Това обстоятелство се потвърждава от направената разпечатка на хартиен носител на данните от картата на водача.

Предвид изложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда  за различни  правни изводи от тези на административно наказващия орган. Наказващият орган при издаване на НП е приел, че не следва да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.  Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения. Продължителността на почивките са регламентирани с цел да се осигури време за  отдих на работника и служителя, тъй като извършваната дейност от водачите по управление на МПС е рискова. От друга страна нарушението не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се приеме че обществената им опасност е явно незначителна.

Въз основа на гореизложеното съдът намира обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и счита, че същото следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №46-0000298 от 06.11.2018 год. на Началника на ОО “Автомобилна администрация” - гр.Шумен, с което на основание чл.53 и чл.93б ал.7 т.2 от ЗАвП на И.М.П.,ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева, за нарушение на чл.8 §2 изр.2 от Регламент /ЕО/ №561/06, във вр. с чл.4 б.“ж“, второ тире и във вр. с 78 ал.1 т.1 от ЗАвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

                                                                       Районен съдия: