Р Е Ш Е Н И Е
111/18.2.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На осми февруари две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пл. Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №3206 по описа на ШРС за 2018 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №46-0000298 от 06.11.2018 год. на Началника на ОО “Автомобилна
администрация” - гр.Шумен, с което на основание чл.53 и чл.93б ал.7 т.2 от ЗАвП
на И.М.П.,ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 500 лева, за нарушение на чл.8 §2 изр.2 от Регламент /ЕО/ №561/06,
във вр. с чл.4 б.“ж“, второ тире и във вр. с 78 ал.1 т.1 от ЗАвП. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като излага подробно
доводите си за това в жалбата. Сочи, че възприетите констатации от
актосъставителя били неправилни и недоказани. В НП не било посочено датата и
мястото на извършване на нарушението. Излагат се доводи, че се касае за
маловажен случай. В съдебно заседание, редовно призован не се явява. Не се
явява и процесуален представител.
За
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание
не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от
НПК, поради което се явява процесуално допустима.
ШРС, след като взе в
предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 23.10.2018 год. около
15.45 часа жалбоподателят И.М.П. управлявал товарен автомобил /влекач/ „ДАФ ФТ ЦФ“ категория N 3
с рег. № А 0513 МТ, с прикачено полуремарке „Вилтон НВ 3“ от категория О 4 с
рег. № А 0748 ЕМ,в с.Струйно по път № І-2 км.103+950, в посока гр. Шумен, като
извършвал превоз за собствена сметка от гр.Кубрат за с.Камено на пшеница,
когато бил спрян за проверка от свидетелите К.Л.К. и И.С.С. - служители при ОО “Автомобилна администрация” –
гр.Шумен. Било установено, че
автомобилът е оборудван с дигитален тахограф.
В хода на проверката била направена разпечатка на хартия от тахографа.
Също така контролните органи поставили картата на водача в служебния компютър,
на който била инсталирана програма, посредством която разчели информацията от
картата на водача, а впоследствие в ОО
„АА“ гр.Шумен я разпечатали на хартия. При извършване на проверката на място,
на база информацията от картата на водача, било констатирано, че на 27.09.2018г.
водачът не е ползвал между дневна почивка
от най - малко 9 последователни часа. Ползвал е почивка
435минути /7часа и 15 минути/.
За констатираното нарушение срещу П. бил съставен
АУАН серия А – 2018 №254007 от 23.10.2018
год., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние са нарушени разпоредбите на чл.8 §2 изр.2, във вр. с чл.4 б.“ж“, второ
тире от Регламент /ЕО/ №561/06,във вр. с 78 ал.1 т.1 от ЗАвП. Актът е бил
съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него като саморъчно е
отразил, че няма възражения. Такива не са депозирани и в законоустановения
срок.
Въз основа на
така съставения акт и материалите съдържащи се в административно –
наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.93б ал.7 т.2 от ЗАвП на И.М.П.,ЕГН ********** *** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 500 лева, за нарушение на чл.8 §2 изр.2 от
Регламент /ЕО/ №561/06, във вр. с чл.4 б.“ж“, второ тире и във вр. с 78 ал.1
т.1 от ЗАвП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава
от събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели – К.Л.К.
и И.С.С.. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетелите, тъй като същите
пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им са
логични, безпротиворечиви и няма индиция за тяхната заинтересованост. Показанията на
тези свидетелите не са оборени по
никакъв начин, кореспондират със събраните писмени доказателства и за съда не
съществува причина да не ги кредитира.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното: В хода на административно
– наказателното производство не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице. Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът
намира за неоснователен довода, че в АУАН и НП не била посочена датата на
извършване на нарушението, тъй като и актосъставителя и наказващият орган в
обстоятелствена част са отразили, че се касае за неползвана междудневна почивка
от най - малко 9 последователни часа на 27.09.2018г. Действително в АУАН и НП
не е посочено изрично мястото на извършване на нарушението. Нарушението е
констатирано в момента на проверката и
доколкото се касае за предходен период, би следвало да е извършено на друго
място. По отношение на почивките е приложим Регламент /ЕО/
№561/06. В него не е регламентирано къде следва да се ползват дневните почивки.
Единствено е посочено, че по желание на
водача дневните почивки и намалените седмични почивки извън базата могат да
бъдат ползвани в превозното средство, доколкото то разполага с подходящи
условия за спане за всеки водач и превозното средство е неподвижно /чл.8/. Мястото на извършване на нарушението
е от значение относно компетентността на административните органи да
констатират и налагат наказания, а също така и компетентния районния съд, пред
който може да се обжалва наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на
чл.92 ал.3 от ЗАвП съставянето на актовете, издаването и обжалването на
наказателните постановления се извършват съгласно ЗАНН. Според чл. 48 от ЗАНН административнонаказателната
преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било
извършено нарушението, а когато не може
точно да се определи местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа
преписката е административнонаказващият орган, в чийто район се намира
местожителството на дееца, или органът, в района на който най-напред е било
образувано производството. В конкретният случай не е ясно къде е извършено
нарушението, поради което и не е посочено в АУАН и в НП. Констатирано е на територията
на ОО“АА“ гр.Шумен и производството е образувано със съставяне на АУАН от
контролен орган на ОО „АА“ гр.Шумен, поради което и Началника на ОО “АА“
гр.Шумен е компетентен да се произнесе по преписката, съответно в компетенциите
на Районен съд гр.Шумен е да се произнесе по постъпилата жалба. Само за пълнота съдът
намира за необходимо да отбележи, че съгласно чл.19 от Регламент /ЕО/ №561/06 държавата-членка
оправомощава компетентните органи за налагат санкции на предприятие и/или на
водач за нарушения на регламента, които са установени на нейната територия и за
които не е наложена санкция, дори когато нарушението е било извършено на
територията на друга държава-членка или на трета страна.
Административно – наказателната
отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание на основание чл.93б
ал.7 т.2 от ЗАвП, за нарушение на чл.8 §2 изр.2 от Регламент /ЕО/ №561/06, във
вр. с чл.4 б.“ж“, второ тире и във вр. с 78 ал.1 т.1 от ЗАвП.
Съгласно чл.78 ал.1 от ЗАвП при
извършване превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от
пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата,
осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват
изискванията на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на
някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт и Регламент (ЕС) №
165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г.
относно тахографите в автомобилния транспорт.
Регламент
/ЕО/ №561/06 е приложим по отношение на автомобилен превоз на стоки, когато максимално
допустимата маса на превозното средство, включително всяко ремарке или
полуремарке, надхвърля 3,5 тона. В
конкретният случай жалбоподателят е извършвал превоз за собствена сметка на
стока с товарен автомобил /влекач/ „ДАФ ФТ ЦФ“ с рег. № А 0513 МТ, с прикачено полуремарке „Вилтон НВ 3“ с рег. № А 0748 ЕМ. Посочено е,
че товарния автомобил е категория “N3” – МПС проектирано и конструирано
основно за превоз на товари с технически допустима максимална маса над 12 тона, а
полуремаркето е категория „О4“ – проектирано и конструирано
за превоз на товари или пътници с технически допустима максимална маса над 10
тона, съобразно чл.149 ал.1 от ЗДвП,
поради което по отношение
на извършвания превоз е приложим Регламент /ЕО/ №561/06.Това се
установява и от събраните гласни доказателства.
Деянието е квалифицирано като нарушение на
чл.8 §2 изр.2-ро от Регламент 561/06 вр. чл.4 буква „ж”, второ тире и вр. с
чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП, съгласно които разпоредби: за
всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична
почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Ако частта от
дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е
по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна
почивка. Наложената санкция е по чл.93б ал.7 т.2 ЗАвтП, съгласно която
норма: водач, който не спазва изискванията относно намалената дневна
почивка, определени в Регламент
(ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за
намаляване на времето за намалена дневна почивка, като размера на санкциите са
взависимост от намаленото време - от 1 до 2 часа е предвидена
глоба в размер на 500 лева.
Според дефинициите на
чл. 4 б.”е” , б.”ж” от Регламент
№561/2006 : „почивка" означава всеки непрекъснат период, през който
водачът можа свободно да разполага със своето време; „дневна почивка"
означава дневен период от време, през което водачът може свободно да разполага
със своето време и който включва „нормална дневна почивка" и „намалена
дневна почивка": „нормална дневна почивка" означава всеки период на
почивка с продължителност от поне 11 часа; „намалена дневна почивка"
означава всеки период с продължителност от поне девет часа, но по-къс от 11
часа. Допуска
се алтернативно, нормалната дневна почивка да бъде ползвана на два периода,
първият от които трябва да бъде непрекъснат период от най-малко 3 часа, а
вторият - непрекъснат период от най-малко 9 часа. Съгласно чл. 8 § 2 от Регламент №561/2006 за всеки период от 24
часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът
трябва да е ползвал нова дневна почивка. Когато частта от дневната почивка,
която попада в този 24-часов период, е най-малко 9 часа, но е по-малка от 11
часа, тогава тази дневна почивка се счита за намалена дневна почивка. Нов 24
часов период започва с възобновяването на дейността след ползвана седмична или
дневна почивка.
От записите на тахографа,
снети от картата на жалбоподателя, контролните органи са установили, че на 27.09.2018г. водачът не е ползвал междудневна
почивка от най - малко 9 последователни
часа. Ползвал е почивка 435минути /7часа и 15 минути/ , т.е.
почивката била намалена със 105 минути
/1 час и 45 минути/. Това обстоятелство се потвърждава от направената
разпечатка на хартиен носител на данните от картата на водача.
Предвид изложеното съдът намира, че в процеса
не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на
съда за различни правни изводи от тези на административно
наказващия орган. Наказващият орган при издаване на НП е приел, че не следва да
бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано
по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения.
Продължителността на почивките са регламентирани с цел да се осигури време за
отдих на работника и служителя, тъй като извършваната дейност от
водачите по управление на МПС е рискова. От друга страна нарушението не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се приеме
че обществената им опасност е явно незначителна.
Въз основа на гореизложеното съдът намира обжалваното
наказателно постановление за правилно и законосъобразно и счита, че същото
следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена
без уважение.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №46-0000298 от 06.11.2018
год. на Началника на ОО “Автомобилна администрация” - гр.Шумен, с което на
основание чл.53 и чл.93б ал.7 т.2 от ЗАвП на И.М.П.,ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева, за нарушение
на чл.8 §2 изр.2 от Регламент /ЕО/ №561/06, във вр. с чл.4 б.“ж“, второ тире и
във вр. с 78 ал.1 т.1 от ЗАвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: