Р Е Ш Е Н И Е

13/8.1.2019г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 3237 по описа на ШРС за 2018 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 18-0869-002259/10.10.2018 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Шумен, с което на А.П.И., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП. Жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока.

За ОД на МВР – гр. Шумен – административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител. Депозира писмени бележки, в които сочи аргументи за законосъобразност на атакуваното наказателното постановление.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката А.П.И. на 01.08.2018 г. около 17.55 часа управлявала лек автомобил марка „Пежо 207“, с рег. № РР 1718 ВК, собственост на П.П.И., ЕГН **********, като се движела по автомагистрала № А – 2 /автомагистрала „Хемус“/ в посока от гр. Варна към гр. София. Пътната настилка била мокра, като валял проливен дъжд. На км 396+900, поради движение с несъобразена с атмосферните условия скорост - проливен дъжд, водачът излязъл в ляво от пътното платно и допуснал ПТП като се блъснал в предпазната ограда /мантинела/, от което са настъпили незначителни щети. Местопроизшествието било посетено от свидетелите И.П.П. и Ц.Г.К.. На жалбоподателката бил съставен Протокол за ПТП № 1601764/01.08.2018 г. и Акт за установяване на административно нарушение № 2259 от 01.08.2018 г., с бланкетен номер 473408. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на И. е нарушена разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителката без възражения. Впоследствие не се е възползвала от законното си право и не е депозирала допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 18-0869-002259/10.10.2018 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Шумен, с което на А.П.И., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.П.П. и на свидетеля Ц.Г.К., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.П. и Ц.К. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителката, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

По делото като веществени доказателства са приложени и фотоснимки на лек автомобил марка „Пежо 207“, с рег.№ РР 1718 ВК и на предпазна ограда /мантинела/, отразяващи причинените вследствие на настъпилото ПТП щети. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното постановление № 18-0869-002259/10.10.2018 г. е издадено от компетентен орган - от ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, е била осигурена възможност на нарушителката да разбере за извършването на какво конкретни нарушение е ангажирана административно-наказателната й отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, а когато възникне опасност за движението водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателката се е движела по автомагистрала № А – 2 /автомагистрала „Хемус“/ в посока от гр. Варна към гр. София, като пътната настилка е била мокра, тъй като валял проливен дъжд. В подкрепа на този извод са и показанията на свидетелите И.П. и Ц.К., които са посетили местопроизшествието непосредствено след него и в съдебно заседание заявяват, че действително пътят е бил мокър, понеже е валяло проливен дъжд, но участъка е прав и че върху платното няма неравности, тъй като пътят е нов. В подкрепа на това обстоятелство е и съставения протокол за ПТП, в който подробно са отразени данните за атмосферните условия и състоянието на пътя.

В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочено, че нарушението на жалбоподателката се изразява в това, че при избиране скоростта на движение не се е съобразила със състоянието на пътя /мокър път, силен дъжд/ вследствие на което губи контрол над МПС, излиза в ляво от пътя и причинява ПТП, като се блъска в предпазната ограда /мантинела/. Съдът намира, че в настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че жалбоподателката виновно е извършила вмененото й административно нарушение. Същото безспорно представлява непредпазливо, а не умишлено нарушение, поради което следва по безспорен начин да се докаже, че жалбоподателката е могла и е била длъжна да предвиди наличието на усложнена пътна обстановка на тази участък. От събраните гласни доказателства – показанията на посочените по-горе полицейски служители посетили мястото на ПТП, от изложеното от страна на жалбоподателката, както и от събраните в хода на производството писмени доказателства, се установява, както бе посочено и по-горе, че пътят е бил в добро състояние, но водачът не се е съобразил съобразил скоростта на движение на МПС с конкретните фактори, а именно мокър път и проливен дъжд. Действително по делото липсват данни за конкретната скорост на движение на автомобила на жалбоподателката, но следва да се посочи също, че при извършване на нарушение свързано с несъобразена скорост е без значение скоростта, с която се е движил водача, а от значение е единствено дали водачът е съобразил същата с пътната обстановка. Допуснаното от жалбоподателката ПТП, несъмнено води до извод, че водача не е съобразил скоростта на движение с атмосферните условия, със състоянието на пътя и с интензивността на движението, което е довело до невъзможност лицето да спре. От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателката е правоспособен водач на МПС и като такъв е била запозната и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженията й по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазила.

Протоколът за пътно-транспортно произшествие представлява официален свидетелстващ документ, а на редовно съставения акт за установяване на административно нарушение е придадена удостоверителна сила, арг. от чл. 189, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. Т. е. съгласно цитираната разпоредба редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Това нормативно установено положение има за последица разместването на доказателствената тежест в процеса, при което нарушителят е този, който по пътя на пълно и главно доказване следва да опровергае съдържащите се в акта за установяване на административно нарушение констатации, свързани с нарушението. Жалбоподателката е оспорила фактическата обстановка, но не е навела конкретни твърдения, респ. не е провела доказване на конкретни факти, с което да разколебае удостоверителната сила на констативния протокол и акта за установяване на административно нарушение. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че установената в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка и възпроизведена в наказателното постановление е доказана. Нещо повече, тя се подкрепя и от показанията на разпитаните по делото свидетели, посетили произшествието като служители в ОД на МВР – гр. Шумен. Показанията на полицейските служители сочат наличието на причинна връзка между настъпилото произшествие и факторите, с които И. е следвало да се съобрази - пътната обстановка с конкретните условия, каквито в случая се явяват състоянието на пътната настилка, ширината на пътя, релефа на местността и прочие условия, за да може да намали скоростта при необходимост и да спре, така както изискват правилата за движение, съответно да избегне този резултат. Очевидно е, че след като не е могла да спре при конкретните пътни условия и да предотврати произшествието, И. се е движила със скорост, която не е била съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността и състоянието на пътя и която скорост съответно не й е позволила да спре, което води на извода, че водачът се е движил с несъобразена скорост спрямо конкретната пътна обстановка. След като не е могла да овладее автомобила си и да предотврати настъпването на ПТП при конкретните пътни условия – управление на МПС в светлата част на денонощието, то очевидно преценката на полицейските служители е била правилна.

Процесното нарушение правилно е било съотнесено и към съответната санкционна норма, а именно: разпоредбата на чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП предвиждаща „глоба“ в размер 200 лв. за извършено от И. нарушение. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба.

Не са налице условия за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесните неизпълнения на административно задължение не се отличават с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства във връзка с извършването им, които да обусловят извода за маловажност на случая.

Относно възраженията, изложени в жалбата и поддържани пред настоящия съдебен състав, касаещи установената фактическа обстановка, в частност причините за настъпване на ПТП и констатациите на контролните длъжностни лица, съдът счита същите за неоснователни. Жалбоподателката възразява, че течащата по пътното платно дъждовна вода е станала причина за настъпване на явлението „аквапланинг“ и е причинила процесното ПТП. В случая е безспорно установено, че атмосферните условия и състоянието на пътя са изисквали И., като водач на лек автомобил, при избиране на скоростта на движение да се съобрази с поройния дъжд и залятото с вода пътно платно. Следвало е да съобрази скоростта с конкретната ситуация на пътното платно, така че при необходимост, водачът да не е лишен от възможността да предотврати евентуалното ПТП. Освен това, от приложените по делото снимки става ясно, че макар и да е било дъждовно в зоната на ПТП няма видими локви по пътя, които да потвърдят тезата на жалбоподателката за загуба на управление след „аквапланинг“.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0869-002259/10.10.2018 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Шумен, с което на А.П.И., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: