98/13.2.2019г. , Гр. Шумен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският районен съд,
осми състав,
на дванадесети февруари,
през две хиляди и деветнадесета година,
в публично заседание, в
следния състав:
Председател: Валентина Тонева
секретар Й.К.,
като разгледа докладваното
от районния съдия
ВАНД № 3266 по описа на
ШРС за 2018 год.,
Производство
по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 27-0000703/30.11.2018г. на Директора на Дирекция
“ОИТ” гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.415в, ал.1 от КТ на “АРЕСГАЗ” ЕАД, ЕИК 813101815,
със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от Д.Р., р. на *****,
гражданин на Италия, е наложена имуществена санкция в размер на 250 лв. /двеста
и петдесет лева /.
В жалбата си до съда,
жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно, като алтернативно моли да бъде изменено наказателното
постановление, като бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно
заседание, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител.
Административно- наказващият орган, издал НП, в
придружителното писмо, с което изпраща жалбата в съда, моли да отхвърли жалбата
като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно
постановление, като излага подробни аргументи в тази връзка.
В
съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и
недоказана и да потвърди НП.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от
НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Жалбата е неоснователна.
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 25.10.2018г.
компетентни длъжностни лица при Дирекция “ОИТ” гр. Шумен извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство в регионален офис на „АРЕСГАЗ” ЕАД, ЕИК
813101815, в ******, със седалище и адрес на управление: *******, в качеството
му на предприятие – ползвател. Било констатирано, че дружеството, в качеството
му на предприятие – ползвател, не е изпълнило задълженията си на изпратените му
работници от предприятието, което осигурява временна работа - „Менпауър
България“ ООД гр. София, ул. „Н. Мирчев„ № 33, ЕИК 175110216, като не е
определило размера на полагаемото за месец септември, 2018г. основно и
допълнително възнаграждение на изпратения служител З.Т.Г., за което да уведоми
служителя срещу подпис, съгласно сключения между предприятията Договор №
1369-1/29.01.2018г., като това следвало да стане до първо число на следващият
месец, т.е. до 01.10.2018г.
Приложено е писмено
обяснение от 25.10.2018г. на ръководител териториално звено И. Г. Х.и
декларация от 25.10.2018г. на служител З.Т.Г..
За извършената проверка е
съставен протокол на 25.10.2018г., с който са дадени предписания на основание
чл. 404, ал.1, т.1 от КТ.
На 31.10.2018г. е съставен
Акт за установяване на административно нарушение № 27-0000703 в присъствие на
упълномощен представител, като актосъставителят е посочил, че с това е нарушен
чл.107т, ал.1, т 5 от КТ. В АУАН не са отразени възражения.
Дружеството - жалбоподател
не се е възползвало от законното си право да депозира писмени възражения в
законоустановения тридневен срок.
Въз основа на така
съставения акт и на материалите, съдържащи се в административно-наказателната
преписка, Директорът на Дирекция “ОИТ” гр. Шумен е издал НП №
27-0000703/30.11.2018г., с което, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с
чл.415в, ал.1 от КТ на “АРЕСГАЗ” ЕАД, ЕИК 813101815, със седалище и адрес на
управление: *******, представлявано от Д.Р., р. на *****, гражданин на Италия,
е наложена имуществена санкция в размер на 250 лв.
От показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели, се потвърждава така установената
фактическа обстановка по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема, че действително е извършено визираното в акта и в НП
нарушение на трудовото законодателство, по следните правни съображения:
Съобразно чл.107т, ал.1, т .5 от
КТ, при изпълнение на
работата, за която работникът или служителят е изпратен, предприятието - ползвател
е длъжно, съгласно т. 5, да определя размера на полагаемото се основно и
допълнителни трудови възнаграждения, включително за положения извънреден и
нощен труд, за което следва да уведомява предприятието, което осигурява
временна работа и работника или служителя, срещу подпис.
От
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели се потвърждава, че към
датата на проверката, дружеството, в качеството му на предприятие – ползвател,
не е изпълнило задълженията си – да
определи размера на полагаемото възнаграждение за месец септември,
2018г. /основно и допълнително възнаграждение / на изпратения служител З.Т.Г., като
следвало да уведоми служителя срещу
подпис. Това задължение на дружеството-жалбоподател
е и
съобразно сключения между предприятията Договор № 1369-1/ 29.01.2018г.
Съдът намира възраженията,
описани в жалбата, за неоснователни.
Не се споделя възражението за
неправилно посочена дата на осъществяване на нарушението. Съгласно нормата на
чл. 5, ал.1, т.6, от приложения по делото Договор № 1369-1 за предоставяне на услуги по
осигуряване на временна работа, сключен на 29.01.2018г. определянето
на полагаемото за месец септември, 2018г. възнаграждение е следвало да стане до първо число на
следващия календарен месец. Т.е. дружеството - жалбоподател е следвало да изпълни това задължение до
датата, отразена в АУАН и НП .
Разпоредбата на чл. 107т, ал.1, т.5
от КТ е ясна и конкретна- при изпълнение на работата, за която работникът или
служителят е изпратен, предприятието ползвател е длъжно, съгласно т. 5, да
определя размера на полагаемото се основно и допълнителни трудови
възнаграждения, включително за положения извънреден и нощен труд, за което да
уведомява предприятието, което осигурява временна работа, и работника или
служителя, срещу подпис. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите - актосъставител
и свидетел по акта, дадени в съдебно заседание, като обективни и логически,
последователни и непротиворечиви, още повече, че същите са поели и
наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Описаната от свидетелите и приета
от съда за достоверна фактическа обстановка налага извода, че жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението, посоченото в АУАН и НП - чл.107т, ал.1, т. 5 от КТ.
Нормата на чл. 107т от КТ е наименувана "Задължения
на предприятието - ползвател". Конкретната разпоредба на ал.1, т.5 на
чл. 107т от КТ регламентира задължение именно на предприятието – ползвател -
при изпълнение на работата, за която работникът или служителят е изпратен, да
определя размера на полагаемото се основно и допълнителни трудови
възнаграждения, включително за положения извънреден и нощен труд, за което да
уведомява както предприятието, което осигурява временна работа, така и
работника или служителя, срещу подпис.
Заявеното в жалбата искане за прилагане на чл.
28 от ЗАНН, съдът намира за неоснователно .Следва да се отбележи, че в Тълкувателно решение № 3
от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК е посочено, че съгласно специалният
състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно
нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на
чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
"Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в
от КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след
установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици
за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване
от административно наказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 от
ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание-парична санкция, но
в многократно по-нисък размер.
Разпоредбата на чл. 415в, ал.1
КТ предвижда, че за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден
в този кодекс и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300
лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.
В
същото време обаче, съдът намира, че административно- наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наложеното наказание. Санкцията е определена близо до
максималния размер на чл. 415в, ал.1 КТ, като в наказателното постановление не
са изложени конкретни мотиви, обосноваващи наложения размер от 250 лв.
Съдът,
като съобрази, че по делото няма представени данни за влезли в сила НП с
наложени наказания за други нарушения на трудовото законодателство на
санкционираното дружество, намира за законосъобразно и справедливо
имуществената санкция да бъде намалена до минималния размер, предвиден в
закона, а именно 100 лева.
Поради гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
27-0000703/30.11.2018г. на Директора на Дирекция “ОИТ” гр.Шумен, с което, на
основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.415в, ал.1 от КТ, на “АРЕСГАЗ” ЕАД,
ЕИК 813101815, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от Д.Р.,
р. на *****, гражданин на Италия, е наложена имуществена санкция в размер на
250лв. /двеста и петдесет лева/, КАТО
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 100лв.(сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: