Р Е Ш Е Н И Е

                                                                 90/8.2.2019г.  

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание  в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 3267 по описа за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

            Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 27-0000704/30.11.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.414 ал.1 от КТ на  “Черноморска газова компания” ЕООД с *************, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Одесос, ул. „Ц.С. I“ ****, представлявано от Д.Р. е наложена имуществена санкция в размер на 1 500  /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 107т ал.2 и чл.153 ал.1 от КТ, във вр. с чл. 107ч от КТ.

В жалбата си  жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, постановено  в противоречие на материалния закон като излага  аргументите си за това. Излагат се доводи и, че се касае за маловажен случай.  За дружеството – жалбоподател  редовно призовано на посоченият съдебен адрес се явява процесуален представител – адв. Силвия Пачкова от ВАК.

            Административно-наказващият орган – Дирекция  “Инспекция по труда”–Шумен чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като моли съда да потвърди наказателното постановление.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Съдът като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното: С акт за установяване на административно нарушение  №27-0000704 от 31.10.2018г. е констатирано, че „Черноморска газова компания” ЕООД  - гр. Варна, в качеството му на предприятие ползвател не е изпълнило задълженията си като предприятие - ползвател /ПП/ на изпратените му работници от предприятието което осигурява временна работа  /ПОВР/  „Менпауър България“  ООД гр. София, като не е осигурило основни условия на труд на изпратения служител на длъжност „техник механик“ Н.Т.Ч., допускайки го до работа от 25.09.2018г. до 06.10.2018г.  /12 отработени дни/ без да му е осигурило непрекъсната седмична почивка в размер на два последователни дни, съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 от КТ. Актът е съставен в присъствието на Н.Ж.К.  - упълномощен представител на дружеството съгласно Пълномощно рег. № 354/31.01.2018г. на нотариус Н.Д. – рег. № *** на Нот. Камара с район на действие Районен съд Варна, на който е и връчен, и подписан от него без да отрази възражения. В законоустановения тридневен срок е постъпило възражение,            което АНО е сметнал за неоснователно. Нарушението било констатирано  от свидетелите П.В.С. и С.Р.К.  – инспектори  в Дирекция “Инспекция по труда”- Шумен, след извършена проверка за спазване на трудовото законодателство на 25.10.2018г.  в регионалния офис на дружеството жалбоподател – „Черноморска газова компания“ ЕООД находящ се в гр. Шумен, бул. „Симеон Велики“ № 48 и при проверка на 29.10.2018г. на представените от дружеството документи в Дирекция “Инспекция по труда”, резултатите от които са обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР1837096. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.414 ал.1 от КТ на “Черноморска газова компания” ЕООД с *************, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Одесос, ул. „Ц.С. I“ ****, представлявано от Д.Р. е наложена имуществена санкция в размер на 1 500  /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 107т ал.2 и чл.153 ал.1 от КТ, във вр. с чл. 107ч от КТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.В.С. и на свидетеля при установяване на нарушението и при съставяне на акта – С.Р.К.. Съдът кредитира изцяло показанията на  тези свидетели, тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им са  безпротиворечиви и приложените по делото писмени доказателства - обяснения по чл.402 ал.1 т.2 от КТ, Акт от 31.08.2018г. по чл. 107с ал.2 от КТ,, месечни отчети за месеците септември и октомври, Заповеди № 69-01/28.09.2018г., № 71-01/05.10.2018г., правилник за вътрешния трудов ред в „Черноморска газова компания“ ЕООД, длъжностна характеристика на длъжността „Техник-механик“ и другите приложени доказателства съдържат информация кореспондираща изцяло с показанията на тези свидетели.

Правото на почивката е субективно трудово право. Задълженият правен субект, който трябва да осигури реализирането му е работодателя по съответното конкретно трудово правоотношение. Почивката е производна от работното време – свързана е с работата и се полага след определена продължителност на работното време. Предназначението й е  да осигури време за краткотраен отдих на работника и служителя в интервала между периоди от време наситени с изпълнение на трудови задължения.  В КТ са регламентирани няколко вида почивки, в зависимост от това за  каква част и продължителност отработено време се предоставя.

Съгласно чл.153 ал.1 от КТ  при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е поначало в неделя.  Тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. В конкретния случай, съгласно приложения по делото трудов договор № 9589/31.08.2018г. сключен между „Менпауър България“ ООД и Н.Т.Ч. – чл. 5 ал.1 продължителността на работния ден и работната седмица е: пет дневна работна седмица и осем часово работно време. Цитирания трудов договор е заложен и в Акт от 31.08.2018г. по чл. 107с ал.2 от КТ между „Менпауър България“ ООД и и предприятието ползвател на работника – „Черноморска газова компания“ ЕООД.

От приложените месечни отчети за месец септември и месец октомври 2018г., а както и от заповеди № 69-01/28.09.2018г. и 0 71-01/05.10.2018г., по безспорен начин се установява, че  Н.Т.Ч. – техник, механик  е работил на обекти на дружеството жалбоподател на 29.09.2018г. и 30.09.2018г. съответно събота и неделя и на 06.10.2018г. В тази насока са и дадените обяснения на основание чл.402 ал.1 т.2 от КТ. Правилно наказващия орган е извършил преценка, че на този работник не била осигурена седмична почивка при пет дневна работна седмица не по малко от 48 часа непрекъснато, съгласно 153, ал.1 от КТ. В случая важно за съставомерността на нарушението е обстоятелството, че не е спазена седмичната почивка, която обхваща времето от края на последния работен ден на предходната седмица до началото на първия работен ден на следващата седмица.

            От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че “Черноморска газова компания” ЕООД - Варна, в качеството си на предприятие ползвател, е нарушило чл.153, ал.1 от КТ, тъй като не е осигурило основни условия на труд на изпратения служител на длъжност „техник механик“ Н.Т.Ч., допускайки го до работа от 25.09.2018г. до 06.10.2018г.  /12 отработени дни/ без да му е осигурило непрекъсната седмична почивка в размер на два последователни дни, съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 от КТ. Тези норми са императивни и следва да се изпълнят от лицата, явяващи се работодатели. При тяхното нарушение е определена и административно-наказателна отговорност съгласно чл. 414 ал.1 от КТ. 

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено. Неоснователни са изложените в жалбата твърдения за липса на надлежна представителна власт у лицето, в чието присъствие е съставен актът за установяване на административно нарушение. От приложеното по делото копие от пълномощно /л.51/ е видно, че по силата на т.5 от същото лицето Никола Киричов е било изрично овластено да представлява дружеството пред Инспекция по труда с правото да подписва и получава документи, включително свързани с извършването на проверки, актове за глоби, наказателни постановления и т.н. При това положение посоченото лице безспорно се явява надлежен представител на дружеството в процесното административно-наказателно производство. Не е налице неяснота относно материалната и териториална компетентност на актосъставителя и на лицето, подписало наказателното постановление, доколкото същата е нормативно установена и следва по силата на закона.  

Съгласно чл. 399 КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Тя е орган за специализиран външно-ведомствен контрол за спазване на трудовото законодателство. Състои се от централно управление и специализирани контролни органи - дирекции "Инспекция по труда" с персонал, чрез който реализира своите контролни правомощия. Правомощията на контролните органи и административно-наказващия орган са нормативно уредени в чл.15-чл.19 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и не е необходимо да бъдат коментирани подробно, тъй като са общоизвестни. В акта също така времето и мястото на извършване на нарушението са посочени ясно, като е отразено изрично, че нарушението е извършено на 01.10.2018г. в гр.Шумен. Мястото на нарушението е определено правилно, чрез посочването на съответното населено място, като по-голяма конкретизация не се изисква от нормативните правила, а и не е необходима. Поради това твърденията за наличие на процесуални нарушения в тази насока се явяват неоснователни. Макар и наказателното постановление да е изпратено чрез Български пощи, същото несъмнено е достигнало до знанието на представителите на санкционираното лице, които са успели своевременно и адекватно да организират защитата му. При това положение не са налице основания да се счете, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Без правно значение е и наличието или липсата на призовка за откриване на административно производство по чл.26 от АПК, доколкото административно-наказателното производство се развива по реда на ЗАНН, а изискванията на посочения закон в случая са били спазени.

Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда  за различни  правни изводи от тези на административно наказващия орган

Административно-наказващият орган при квалифициране на нарушението е обсъдил и възможността за приложение разпоредбите на чл.28 и чл.415в от КТ, като правилно е преценил, че липсват основания за тяхното прилагане. Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл.415в от КТ или по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално-правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права, което в никакъв случай не може да се преценява като маловажен случай. Целта на почивката е да осигури време за  отдих на работника и служителя. Тя е конкретен израз на закрилата на труда. Тя е и конституционно право.

Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно  санкционната норма на чл.414, ал.1 от КТ. Наложеното наказание е в рамките на минимално предвидения размер.                                  

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 27-0000704/30.11.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.414 ал.1 от КТ на  “Черноморска газова компания” ЕООД с *************, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Одесос, ул. „Ц.С. I“ ****, представлявано от Д.Р. е наложена имуществена санкция в размер на 1 500  /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 107т ал.2 и чл.153 ал.1 от КТ, във вр. с чл. 107ч от КТ.  

            Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

Районен  съдия: