Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.Митева

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 3268/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Черноморска газова компания” ЕООД -гр.Варна срещу Наказателно постановление № 27-0000686/30.11.2018г. на директора на Дирекция ”Инспекция по труда”- гр.Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 250,00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416 ал.5, във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ. Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, като постановено при съществени нарушения на материалноправните и процесуалните правила. Привежда и доводи за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател не изпраща процесуален представител. Депозира писмено становище в подкрепа на жалбата. Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Дружеството-жалбоподател е с предмет на дейност проектиране и изграждане на газоразпределителни мрежи и вътрешни газови инсталации. На 05.09.2018г. в регионалния офис на дружеството в гр.Шумен започнал да полага труд служителят Н.Т.Ч.. Същият бил изпратен за изпълнение на временна работа в дружеството, явяващо се предприятие ползвател, от работодателя си- „Менпауър България“ ООД, представляващо предприятие, което осигурява временна работа. Санкционираното дружество обаче не определило размера на полагаемото за м.септември 2018г. основно и допълнително възнаграждение на изпратения служител, като същият не бил уведомен за дължимото възнаграждение срещу подпис. На 25.10.2018г. от С.Р.К.- главен инспектор в Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен, била извършена проверка по спазването на трудовото законодателство на посочения обект, при която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на 31.10.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното дружество за това, че като предприятие-ползвател на работници, предоставени от предприятие, осигуряващо временна работа, не е определило размера на полагаемото за м.септември 2018г. основно и допълнително възнаграждение на изпратеният служител Н.Ч., за които да уведоми служителя си срещу подпис. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт, на 30.11.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Черноморска газова компания” ЕООД -гр.Варна било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 250.00 лв. за извършено неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.107т, ал.1, т.5 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- основно от разпита на свидетелите С.Р.К. и П.В.С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Няма данни двамата да са заинтересувани или предубедени, като не е констатирано наличието на мотив за даване на недостоверни показания.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.107р от КТ предоставя възможност за сключване на трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа, в който да бъде уговорено, че работникът или служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол. Поради спецификата на този вид трудово правоотношение са установени и специални задължения към предприятието-ползвател, регламентирани в чл.107т от КТ. По силата на ал.1, т.5 от цитираната норма предприятието-ползвател е задължено да определя размера на полагаемото се основно и допълнителни трудови възнаграждения, включително за положения извънреден и нощен труд, за което да уведомява предприятието, което осигурява временна работа, и работника или служителя срещу подпис. Понятието "Предприятие ползвател" е дефинирано в §1, т.18 от ДР на КТ, според която такова е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и под чието ръководство и контрол се изпълнява възложена от него работа от работник или служител, изпратен от предприятие, което осигурява временна работа. От приложените по делото писмени доказателства /Акт по чл.107с, ал.2 от КТ-л.18; Договор за предоставяне на услуги по осигуряване на временна работа-л.19 и др./ се установява, че санкционираното дружество е ползвало труда на работник, нает чрез ПОВР-„Менпауър България“ ООД-гр.София, при което несъмнено се явява предприятие-ползвател по смисъла на цитираната разпоредба. Съдът приема за безспорно установено и обстоятелството, че същото не е било изпълнило процесното задължение към момента на проверката. Това обстоятелство се установява по несъмнен начин от приложените по делото писмено обяснение от 25.10.2018г. на лицето И.Г.Х.- ръководител оперативно звено, от писмената декларация от 25.10.2018г. на служителя Н.Ч., както и от показанията на свидетелите. При това положение и при липсата на доказателства в различна насока съдът приема за безспорно установено, че дружеството-жалбоподател действително не е изпълнило задължението, с което е било натоварено по силата на чл.107т, ал.1, т.5 от КТ, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Съдът не намира основания да се съгласи със становището в жалбата, че съставът на посоченото нарушение се осъществява само при наличието на две неуведомявания- на предприятието, което осигурява временна работа и на работника, като неуведомяването само на последния не представлява неизпълнение на административно задължение. Настоящият състав намира, че неизпълнението и само на едно от задълженията за уведомяване, изисквани от цитираната разпоредба, представлява административно нарушение, наличието на каквото правилно е констатирано с атакуваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено. Неоснователни са изложените в жалбата твърдения за липса на надлежна представителна власт у лицето, в чието присъствие е съставен актът за установяване на административно нарушение. От приложеното по делото копие от пълномощно /л.51/ е видно, че по силата на т.5 от същото лицето Н.К. е било изрично овластено да представлява дружеството пред Инспекция по труда с правото да подписва и получава документи, включително свързани с извършването на проверки, актове за глоби, наказателни постановления и т.н. При това положение посоченото лице безспорно се явява надлежен представител на дружеството в процесното административнонаказателно производство. Не е налице неяснота относно материалната и териториална компетентност на актосъставителя и на лицето, подписало наказателното постановление, доколкото същата е нормативно установена и следва по силата на закона.

Съгласно чл. 399 КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Тя е орган за специализиран външноведомствен контрол за спазване на трудовото законодателство. Състои се от централно управление и специализирани контролни органи - дирекции "Инспекция по труда" с персонал, чрез който реализира своите контролни правомощия. Правомощията на контролните органи и административнонаказващия орган са нормативно уредени в чл.15-чл.19 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и не е необходимо да бъдат коментирани подробно, тъй като са общоизвестни. В акта също така времето и мястото на извършване на нарушението са посочени ясно, като е отразено изрично, че нарушението е извършено на 01.10.2018г. в гр.Шумен. Мястото на нарушението е определено правилно, чрез посочването на съответното населено място, като по-голяма конкретизация не се изисква от нормативните правила, а и не е необходима. Поради това твърденията за наличие на процесуални нарушения в тази насока се явяват неоснователни. Макар и наказателното постановление да е изпратено чрез Български пощи, същото несъмнено е достигнало до знанието на представителите на санкционираното лице, които са успели своевременно и адекватно да организират защитата му. При това положение не са налице основания да се счете, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Без правно значение е и наличието или липсата на призовка за откриване на административно производство по чл.26 от АПК, доколкото административнонаказателното производство се развива по реда на ЗАНН, а изискванията на посочения закон в случая са били спазени.

Наказващият орган правилно е издирил законните разпоредби, които са били нарушени, както и приложимата санкционна норма и е наложил наказание на основание чл.415в, ал.1 от КТ, предвиждащ специална санкция за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, какъвто е и настоящият случай. Не могат да бъдат споделени доводите, че в НП липсва посочване на санкционната разпоредба, на основание на която е наложено административно наказание. Посочването на чл.415в, ал.1 от КТ в напълно достатъчна степен удовлетворява изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН, в каквато насока е и установената съдебна практика. Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като тази норма се явява обща и приложението ѝ е изключено поради наличието на специалната норма на чл.415в от КТ- становище, последователно застъпвано в практиката на ШАС.

Предвид изложеното съдът намира, че липсват основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В същото време съдът намира, че административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно наложеното наказание. Санкцията е определена в размер, близък до максималния, предвиден в закона, но от показанията на актосъставителя се установява, че неизпълнението се дължи на незнание, а не на съзнателно пренебрегване на нормативните изисквания от страна на определени физически лица. При това положение, предвид тежестта на процесното нарушение и с оглед липсата на данни за влезли в сила наказания за други нарушения на трудовото законодателство, съдът намира за законосъобразно имуществената санкция да е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 100 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 27-0000686/30.11.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Шумен, като намалява размера на наложеното на „Черноморска газова компания” ЕООД -гр.Варна, ЕИК:125513232, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.415в от КТ, административно наказание “имуществена санкция” от 250,00 лева на 100,00 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: