Р
Е Ш Е Н И Е
69/31.1.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На дванадесет и
трети през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
ВАНД
№ 3334
по описа на ШРС за 2018 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 83/07.12.2018 г. на Директора на Регионална
инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, с което на основание чл. 200, ал.
1, т. 6 от Закона за водите на „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД, ЕИК 837068284,
със седалище и адрес на управление: гр. Шумен,
ул. „Воин“ № 1, представлявано от К.Г.М. е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 000 /хиляда/ лв., за нарушение по чл. 200, ал. 1,
т. 6 от Закона за водите /ЗВ/, във вр. чл. 11, ал. 3 от Наредба № 6 от
09.01.2000 г. за емисионните норми на допустимо съдържание на вреди и опасни
вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното
развитие и благоустройството, министъра на здравеопазването и министъра на
икономиката, обн. ДВ, бр. 97 от
28.11.2000 г., изм. и доп. бр. 24 от 23.03.2004 г., в сила от 23.03.2004
г.
Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното постановление като незаконосъобразно, поради нарушение на
материалния и процесуалния закон.
В проведените по делото съдебни заседания
дружеството – жалбоподател, редовно призовано, не се явява представляващия
дружеството лично, а изпраща упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и
допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният представител на Регионална
инспекция по околна среда и води – гр. Шумен -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание
оспорва жалбата. В представените писмени бележки излага подробно съображенията
си за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди изцяло обжалваното
наказателно постановление.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр.
чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството –
жалбоподателят „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД, ЕИК 837068284 е със
седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. „Воин“ № 1 и се представлява от управителя К.Г.М..
„Водоснабдяване
и канализация - Шумен“ ООД e оператор на
канализационната система на Община Шумен, в. т. ч. на гр. Шумен, включително
дъждовния колектор на селищната канализационна мрежа на гр. Шумен, в района
южно от бул. „Ришки проход“ на обходен път на язовир Шумен край гр. Шумен.
На 21.04.2018 г. по повод постъпил от представител на „Напоителни системи“ ЕАД, клон Шумен сигнал с Вх. № 31 – С/21.04.2018 г. за замърсяване на язовир „Шумен“ с жълта вода и пяна от колектора за дъждовни води при отклонението на бул. „Ришки проход“ по пътя за язовира била извършена извънредна проверка на дъждовния колектор на селищната кализационна мрежа на гр. Шумен, стопанисвана от „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД, находящ се южно от бул. „Ришки проход“, на обходен път на язовир „Шумен“ край гр. Шумен, от длъжностни лица към Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен /РИОСВ – гр. Шумен/ в присъствието на представители на „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД, на „Напоителни системи“ ЕАД, клон Шумен, на Басейнова дирекция „Черноморски район“ – гр. Варна и Регионална лаборатория - Шумен с цел установяване спазването на екологичното законодателство. По време на проверката времето било слънчево, без налични атмосферни валежи. В хода на проверката било установено, че заустваните отпадъчни води в язовир /езеро/ Шумен, изтичащи от колектора до бул. „Ришки проход“ в началото на обходен път на язовира с GРS /географски/ координати на точката на заустване /№ 43.25530º, Е 026.95340º/ са били силно замърсени с кафяво-червеникав цвят, затъмнени и пенливи, както и по-високо заливно ниво на оцветяване на бетона и руслото с червеникав цвят в сухия участък около формирания оток по бетонираното русло след точката на заустване от канала. Също така, при обход на района, при северния банкет в близост до колектора по бул. „Ришки проход“ било констатирано наличие на повърхностен теч на води и замърсени с кафяво-червен цвят участъци от настилката. За установяване източника на замърсяване била извършена допълнителна проверка на намиращата се в близост производствена площадка на „Нови енергийни системи“ ООД, като проверяващите длъжностни лица стигнали до извода, че допуснатото замърсяване е вследствие незаконно заустване на отпадъчни води в дъждовната канализационна мрежа. Във връзка с констатираното изтичане на отпадъчни води от дъждовния колектор при заустването им в язовир „Шумен“ било извършено замерване от представители на Регионална лаборатория – Шумен, като резултатите от проверката били обективирани в Протокол за вземане на извадка от води № 251/21.04.2018 г., в който било посочено, че измереният дебит е около 1 л/сек. След извършените изследвания били установени следните моментни стойности: Рн – 10.36, разтворен кислород – 5 мг/дм³, температура – 15.9º C, електропроводимост – 3630 mS/sm. Освен това, по заявка на Басейнова дирекция „Черноморски район“ – гр. Варна, била взета втора водна проба на около 100 м – 150 м от точката на заустване от повърхностния слой на проверявания воден обект, като моментното замерване на стойностите било следното: Рн – 8.95, разтворен кислород – 4.9 мг/дм³, температура – 17º C, електропроводимост – 898 mS/sm. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № ЗВ - 13/21.04.2018 г., във връзка с което били дадени задължителни за изпълнение предписания, а именно: 1. Да се извърши проучване относно причините за заустване на отпадъчни води в дъждовния колектор и да се установи замърсителя, като писмено се уведоми РИОСВ - Шумен, със срок за изпълнение 30.04.2018 г. и 2. Да се преустанови заустване на отпадъчни води в дъждовната канализация и чрез нея в язовир „Шумен“, като писмено се уведоми РИОСВ - Шумен, със срок за изпълнение 30.04.2018 г. Също така, от акредитиран пробовземач на Регионална лаборатория – Шумен била взета и 1 бр. еднократна водна проба от точка – изход на дъждовна канализация, преди заустване в язовира. След извършените изследвания се установили превишения на емисионните норми съгласно Приложение № 3 към чл. 11, ал. 3 от Наредба № 6 от 09.01.2000 г. за емисионните норми на допустимо съдържание на вреди и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на здравеопазването и министъра на икономиката, обн. ДВ, бр. 97 от 28.11.2000 г., изм. и доп. бр. 24 от 23.03.2004 г., в сила от 23.03.2004 г. по средните показатели, обективирани в Протокол за изпитване № 15 – 0111/09.05.2018 г., а именно: резултат от изпитване на неразтворени вещества –– 186 мг/дм³ при индивидуално емисионно ограничение - 35 мг/дм³; резултат от изпитване на БПК₅ –– 129 мг/дм³ при индивидуално емисионно ограничение - 25 мг/дм³ и резултат от изпитване на ХПК - 263 мг/дм³ при индивидуално емисионно ограничение - 125 мг/дм³.
На 19.07.2018 г. в присъствието на упълномощено от
дружеството – жалбоподател лице бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № ПС-08, като актосъставителят е описал тези свои
констатации, установените превишения на емисионните норми и квалифицирал нарушението
като такова по чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите /ЗВ/, а именно, че
дружество „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД е извършило нарушение,
като е допуснало изхвърляне и заустване на отпадъчни води в повърхностен воден
обект в нарушение на заложените емисионни норми съгласно Приложение № 3 към чл.
11, ал. 3 от Наредба № 6 от 09.01.2000 г. за емисионните норми на допустимо
съдържание на вреди и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни
обекти, издадена от министъра на околната среда и водите,
министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на
здравеопазването и министъра на икономиката, обн. ДВ. бр. 97 от 28.11.2000 г., изм. и доп. бр. 24 от
23.03.2004 г., в сила от 23.03.2004 г. Впоследствие актът бил предявен на упълномощеното лице и подписан от негова страна с възражения,
сочейки, че ще представи писмени възражения в законоустановения срок. Писмени
такива били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени за
неоснователни от наказващия орган. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено Наказателно
постановление № 83/07.12.2018 г. на Директора на Регионална инспекция по околна
среда и води – гр. Шумен, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона
за водите на „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД, ЕИК 837068284, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен,
ул. „Воин“ № 1, представлявано от К.Г.М. е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 000 /хиляда/ лв., за нарушение по чл. 200, ал. 1,
т. 6 от Закона за водите /ЗВ/, във вр. чл. 11, ал. 3 от Наредба № 6 от
09.01.2000 г. за емисионните норми на допустимо съдържание на вреди и опасни
вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното
развитие и благоустройството, министъра на здравеопазването и министъра на
икономиката, обн. ДВ, бр. 97 от
28.11.2000 г., изм. и доп. бр. 24 от 23.03.2004 г., в сила от 23.03.2004
г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.И.С., на свидетелите В.Б.В. и З.П.В. - свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, на свидетелите Р.И. В., М.Й.М. и Д.Д.Д. - свидетели при установяване на нарушението, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение са показанията на свидетелите П.С., В.В., З.В., Р.В., М.М. и Д.Д., които следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с дружеството - нарушител, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
По отношение
на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо
лице, в
тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН
имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение
на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна.
Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема
предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната
форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи
задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е
изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.
Разпоредбата
на §
1, т. 33 от Допълнителните разпоредби на Закона
за водите /ЗВ/ дефинира понятието „канализационна система“
- съвкупност от канализационни отклонения, улични канализационни мрежи в
урбанизираните територии, отвеждащи колектори и пречиствателни станции или
пречиствателни съоръжения, чрез които се извършва отвеждане на отпадъчните
и/или дъждовните води от имотите на потребителите, пречистването им и при
необходимост обеззаразяването им до необходимите качества и заустването им в
съответния воден обект.
Законово е дефинирано разграничение между понятието „емисионни норми“ и
„индивидуални емисионни ограничения“ в нормата на чл. 120, ал. 1 от ЗВ.
Понятието „индивидуални емисионни ограничения“ е дефинирано в §
1, т. 11 от ДР на ЗВ, а именно това са стойностите на масата, изразена с
някои специфични параметри, концентрация и/или емисионно ниво, определени в
разрешителните за заустване на отпадъчни води при прилагане на комбинирания
подход, които не трябва да бъдат надвишавани през даден период от време. Съгласно § 1,
т. 9 от Наредба № 6/09.11.2000 г. за емисионните норми за допустимото
съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във
водните обекти, под „емисионни норми“ следва да се разбира стойностите за
веществата и показателите за качеството на отпадъчните води, посочени в
приложения № 2, 3 и 5 от Наредбата. Следователно на свой ред, „индивидуални
емисионни норми“ съгласно чл. 122
от ЗВ, респ. чл. 3 от цитираната наредбата, съставляват норми, определени
на дадено лице от компетентните власти, които са по-строги от „емисионните
норми“. Ето защо, следва да се приеме извод, че понятието „емисионни норми“ е
свързано с нормативните изисквания към показателите и стойностите на веществата
в отпадъчните води, а „индивидуалните емисионни норми“ са по - строги от
нормативните стойности на веществата и показателите, определени в разрешителното
за заустване. А съгласно нормата на чл. 11 , ал. 3 от Наредба № 6 от 09.01.2000 г. за
емисионните норми на допустимо съдържание на вреди и опасни вещества в
отпадъчните води, зауствани във водни обекти, издадена
от министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното развитие и
благоустройството, министъра на здравеопазването и министъра на икономиката,
обн. ДВ, бр. 97 от 28.11.2000 г., изм. и
доп. бр. 24 от 23.03.2004 г., в сила от 23.03.2004 г. отпадъчните води от селищните пречиствателни станции по ал. 1 и 2 трябва да
отговарят на изискванията по буква „Б“ на приложение № 3.
В случая е безспорно, че „Водоснабдяване и
канализация - Шумен“ ООД гр. Шумен е оператор по смисъла на чл. 2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и в
това му качество е длъжно да пречистват и заустват отпадъчни води в
повърхностни водни обекти. Освен това, от Договора за стопанисване, поддържане
и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги, сключен между „Асоциация по ВиК на
обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.
Шумен, от една страна и „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД гр. Шумен,
от друга страна в качеството на оператор, става ясно, че с цел опазване на
околната среда и водите, Асоциацията по ВиК възлага и оператора „Водоснабдяване
и канализация - Шумен“ ООД гр. Шумен приема да предоставя услугите в
обособената територия, посочена в приложение III от цитирания договор /в настоящия случай това е Община Шумен/, да
упражнява права и да изпълнява всички задължения, възложени от действащото
право; да стопанисва, поддържа и експлоатира публичните активи/пасиви, намиращи
се в обособената територия, които съгласно договора са членове на Асоциацията
по ВиК, в т. ч. водоснабдителни мрежи, отвеждащи канализационни колектори. Съгласно
цитирания договор „услуга“ е отвеждането на отпадъчни води, пречистване на
отпадъчни води, присъединяване на потребители към канализационната система и
др. От посочения договор е видно също, че стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК системите и съоръженията на гр. Шумен се осъществява от
„Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД гр. Шумен, както и че дружеството –
жалбоподател експлоатира канализационната система на Община Шумен. А съобразно разпоредбата
на чл. 1, ал. 3 от Наредба № РД – 02-20-8/17.05.2013 г. за проектиране, изграждане и
експлоатация на канализационни системи, издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройство, в сила от 05.07.2013 г., канализационните системи
се състоят от: 1. канализационни мрежи и техните съоръжения и урбанизираните
територии; 2. отвеждащи канализационни колектори извън урбанизираните територии;
3. канализационни помпени станции; 4. пречиствателни станции за отпадъчни води
и 5. съоръжения за заустване. На следващо място, от
приложените по делото писмени доказателства /счетоводна справка за активите
публична собственост/ е видно ясно и точно, че е описан бул. „Ришки проход“
и намиращия се на него канализационен
колектор. Т. е. канализационният колектор е предаден на дружеството -
жалбоподател. Още повече разпитаните в съдебно заседание свидетели не отричат,
че канализационният колектор се намира на бул. „Ришки проход“ в гр. Шумен, поради
което в процесния случай дъждовната
канализация по ул. „Тракийска“ в гр. Шумен не касае предмета на спора.
Изпълнителното деяние – допускане на
изхвърляне и заустване на отпадъчни води от дъждовен канализационен колектор в повърхностен воден обект /язовир Шумен/ в нарушение на заложените
емисионни норми, които не са в съответствие с Приложение № 3 към чл. 11, ал. 3
от Наредба № 6 от 09.01.2000 г. за емисионните норми на допустимо съдържание на
вреди и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, издадена от министъра на околната среда и водите, е безспорно осъществено,
тъй като измерените показатели: неразтворими вещества, БПК₅ и ХПК превишават
емисионни ограничения в пъти. Следва да се отбележи също така, че от разпита на
свидетелите, присъствали по време на проверката става ясно, че времето на
извършваната проверка и взетите водни проби е било без наличие на атмосферни
валежи. Съгласно приложените по делото протоколи за изпитване вследствие на
извършените анализи е видно, че са налице превишения на емисионните норми за
допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, заустени
във водния обект, което изключва твърдението на дружеството – жалбоподател, че
водите в дъждовния канализационен колектор са дъждовни. От взетите водни проби
на изход на канализационния колектор и резултатите от лабораторни изследваия,
обективирани в Констативния протокол е видно, че водите не са условно чисти. Безспорно
е, че „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД гр. Шумен са задължени и отговорни по
силата на договор за контрол върху замърсените отпадъчни води и правилно
преразпределение и заустване на води с отпадъчен характер, съобразно
изградените канализационни клона /битово-фекални, производствено отпадъчни води
и дъждовни води/. Недопустимо е изпускането на отпадъчни води в
канализационната система различна от тази приемаща битово – фекални и
производствени отпадъчни води. Дружеството – жалбоподател „Водоснабдяване и канализация
- Шумен“ ООД гр. Шумен като е допуснало изтичане на замърсени води в дъждовния
колектор, а не в предназначената за целта канализационна система, чиито води
подлежат на пречистване, от което е последвало заустване на отпадъчни
непричистени води в повърхностен воден обект е извършило административното
нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите. Настоящия съдебен състав
счита, изпълнителното деяние е било описано пълно и ясно, като са описани и
всички правно значими факти, от които на дружеството - жалбоподател е могло да
стане ясно в какво се изразява нарушението и срещу какво гради защитата си. При
така установеното съдът приема, че дружеството - жалбоподателят е нарушило
разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ във вр.
Приложение № 3 към чл. 11, ал. 3 от Наредба № 6 от 09.01.2000 г. за емисионните
норми на допустимо съдържание на вреди и опасни вещества в отпадъчните води,
зауствани във водни обекти, издадена от министъра на
околната среда и водите, министъра на регионалното развитие и
благоустройството, министъра на здравеопазването и министъра на икономиката,
обн. ДВ. бр. 97 от 28.11.2000 г., изм. и
доп. бр. 24 от 23.03.2004 г., в сила от 23.03.2004 г., за
което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно
постановление.
Съобразно разпоредбата
на чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите се наказва с „глоба“, съответно „имуществена
санкция“, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или
юридическото лице, което изхвърли отпадъчни води във водните обекти и
канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания - от 1000
лв. до 5000 лв. Съдът
счита, че административно-наказващият орган е индивидуализирал правилно наказанието
съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като при определяне на
наказанието е взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на дружеството - нарушител, като е наложил е наказание
“имуществена санкция” в минимален размер на 1 000 /хиляда/ лв.
Освен това, настоящия съдебен състав
намира, че в процесния случай не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен
случай” по смисъла на посочената разпоредба. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че
целта на Закона
за водите е да осигури интегрирано управление на
водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението, както
и да създаде условия за осигуряване на достатъчно количество и добро качество
на повърхностните и подземните води за устойчиво, балансирано и справедливо
водоползване; намаляване на замърсяването на водите; опазване на повърхностните
и подземните води, намаляване на заустванията, емисиите и изпусканията на
приоритетни вещества и предотвратяване или намаляване на вредните последици за
човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската
дейност, свързани с вредното въздействие на водите. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен
по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид.
По отношение твърдението на
процесуалният представител на дружеството - жалбоподател, че при издаването на
акта за установяване на административно нарушение, чиято последица се явява
атакуваното наказателно постановление са допуснати нарушения изразяващи се в
неспазване на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, както са нарушени и специфичните
законови срокове, установени в чл. 8 от Наредбата за вида, размера и реда за
налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над
допустимите норми и /или размери при неспазване на определените емисионни норми
и ограничения. настоящият
съдебен състав категорично не споделя това становище. Процедурата по пробовземането, изследването на
пробата, актовете, които е необходимо да се съставят в това
административно-наказателното производство и постановяването на наказателно
постановление, са изрично регламентирани от цитираната Наредба. От разпоредбата на
чл. 6 ал. 3 от Наредбата се установява, че проверката се
извършва в присъствието на представител на лицето по чл. 1, ал. 1, като в този текст е регламентирано, че при увреждане или при замърсяване на околната
среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените
емисионни норми и ограничения, в т. ч. при неспазване на
нормативно установените срокове за привеждане на даден обект в съответствие с
разпоредбите на законодателството по опазване на околната
среда, на юридическите лица и едноличните търговци се налагат санкции по
реда на наредбата. Видно от
Протокол за проверка № 3В – 13/21.04.2018 г., длъжностни лица към Регионална
инспекция по околна среда и води – гр. Шумен са извършили проверката в присъствието на свидетеля Р.В. И.–
инженер в производствено – техническо направление във „Водоснабдяване и
канализация - Шумен“ ООД, т. е. в присъствието на представител на проверяваното дружество.
Освен това, от приложените по делото писмени доказателства, а именно: писмо на Регионална лаборатория – Шумен става
ясно, че Протокол от изпитване на Регионална лаборатория – Шумен № 15 –
0111/09.05.2018 г. е получен и заведен в РИОСВ – гр. Шумен с Вх. №
ОА-95/10.05.2018 г., а Констативен протокол № ЗВ-13-1 е с дата 22.05.2018 г.,
т. е. посочения констативен протокол е съставен в законоустановения срок – до
15 дни от получаване от контролните органи на протоколите от лабораторните
изпитвания/анализи.
Освен това, нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН регламентира, че не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент /ЕС/ № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора „а“ и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. На тази норма е придадена основополагаща функция в производствата от административно-наказателен характер и съблюдаването й е възведено в основно задължение на органите на изпълнителната власт, овластени с правораздавателни функции по ЗАНН. Текста на ал. 1 на цитираната правна норма регламентира кратки срокове за образуване на административно-наказателните производства, като административно-наказателно производство не се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя.
Т. е. моментът, от който започва да тече срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, е този на откриването на нарушителя. Процесуалният закон прави разграничение между понятията „откриване“ на нарушителя /нарушението/ и „установяване“ на нарушението, като последното се извършва със съставянето на акта за установяване на административно нарушение.
Нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Видно от материалите по делото, достатъчно данни за нарушителя в контекста на гореизложеното са били налице към момента на проверката, извършена от длъжностни лица при РИОСВ – гр. Шумен на 21.04.2018 г. Именно тогава са станали известни факти, въз основа на които може да се направи обоснован извод за наличието на съставомерно деяние от страна на дружеството - жалбоподател. От тази дата - 21.04.2018 г. е започнал да тече тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, като този срок е преклузивен, т. е. процесуално правен и изтичането му е абсолютна пречка да се образува административно -наказателно производство, респ. абсолютно основание вече образуваното, да се прекрати. С неговото изтичане се погасява правото на субектите, оправомощени от закона да осъществяват наказателното преследване, респективно погасява се правомощието на актосъставителя да състави акт за установяване на административно нарушение. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове е задължително.
В настоящия казус нарушението и неговия извършител са установени на 21.04.2018 г., поради което със съставяне на акта за установяване на административно нарушение на дата - 19.07.2018 г., т. е. преди изтичане на три месеца от откриване на нарушителя, не е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на наказателното постановление.
Също така съдът не кредитира
възраженията, направени от страна на процесуалния представител на дружеството -
жалбоподател, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй
са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство, изразяващи се в липса на посочена
дата на нарушението съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Видно от акта за установяване на административно нарушение и атакуваното
наказателно постановление описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно и
позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено.
Освен това, датата на нарушението е посочена изрично в наказателното
постановление, а именно - 21.04.2018 г., датата на извършване на извънредна
проверка по повод подаден сигнал с Вх. № 31 – С/21.04.2018 г., която е отразена
и в наказателното постановление. Освен това, в акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено атакуваното
наказателно постановление, като дата на извършване на нарушението е посочена
именно 21.04.2018 г. Поради това не може да се счете, че е допуснатото
процесуално нарушение, което да е накърнило процесуалните права на
санкционираното лице. В тази връзка е и константната практика на ШАС по този
въпрос и по-конкретно Решение № 363/05.11.2014 г. по КАНД №332/2014 г. по описа
на ШАС и др.
Съдът намира за необходимо да посочи, че
според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС:
„няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният
съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно
установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако
не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е
нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за
първоинстанционния съд и съобразно въведената съдебна практика следва да се
приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като
в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин.
Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложно
на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, предвиждащ специална имуществена
санкция за юридическо лице при нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите /ЗВ/, във вр.
чл. 11, ал. 3 от Наредба № 6 от 09.01.2000 г. за емисионните норми на допустимо
съдържание на вреди и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни
обекти, издадена от министъра на околната среда и водите,
министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на
здравеопазването и министъра на икономиката, обн. ДВ, бр. 97 от 28.11.2000 г., изм. и доп. бр. 24 от
23.03.2004 г., в сила от 23.03.2004 г., какъвто е и процесният случай.
Относно
твърдението на
дружеството - жалбоподател, изложено в жалбата, че доколкото за процесното нарушение е наказано и друго дружество,
поради което не следва да бъде санкционирано, съдът счита същото за
неоснователно, поради следното: Действително „НЕС – Нови енергийни системи“ ООД
е наказано, но посоченото дружество е
наказано за това, че е допуснало замърсяване, а дружеството – жалбоподател „Водоснабдяване
и канализация - Шумен“ ООД е наказано
за това, че е допуснало заустването им, предвид факта, че дъждовния канализационен
колектор е част от бул. “Ришки проход“, който се стопанисва от дружеството –
жалбоподател и са били длъжни да не допускат това смесване на отпадъчни води от
пречиствателна канализация и преливането в дъждовен колектор. Т. е. дружеството
- жалбоподател е допуснало това премесване и съответно тези води без
пречистване са преминали в яз. Шумен, а дъждовния колектор би следвало при едни
нормални условия да приема само дъждовни, условно чисти води.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е
протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за
установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при
издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и
недоказана следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 83/07.12.2018 г. на Директора на Регионална инспекция по околна
среда и води – гр. Шумен, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона
за водите на „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД, ЕИК 837068284, със
седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. „Воин“ № 1, представлявано от К.Г.М. е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 000 /хиляда/ лв., за нарушение по чл.
200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите /ЗВ/, във вр. чл. 11, ал. 3 от Наредба № 6
от 09.01.2000 г. за емисионните норми на допустимо съдържание на вреди и опасни
вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното
развитие и благоустройството, министъра на здравеопазването и министъра на
икономиката, обн., ДВ. бр. 97 от
28.11.2000 г., изм. и доп. бр. 24 от 23.03.2004 г., в сила от 23.03.2004
г, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: