В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Емилиян Ангелов

при секретаря В. С., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД № 3357 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 18-0869-002537/23.10.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР сектор „Пътна полиция“ Шумен, с което на жалбоподателя Д.П.Д. на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за нарушение по чл. 58, т. 4 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно, като излага доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се явява лично и с процесуален представител в лицето на адв.М. от АК гр.Русе, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения..

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата изцяло, като моли наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.09.2018 г. поради пътно – транспортно произшествие с тежкотоварен автомобил било ограничено временно движението по автомагистрала № А – 2 /автомагистрала „Хемус“/ посока Варна при км 355 за периода от 8.55 ч. до 12.40 ч., като движението било регулирано от представители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен. По това време свидетелите М.И.Р., В.Ж.В., И. П. С., Р.Н.Ш., Х.Д.Б. и Й. Ж. Ж.- служители в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Шумен и ГООР при РУ – гр. Шумен били изпратени на посочената автомагистрала, като бил създаден и алтернативен обходен маршрут.

Жалбоподателят Д. на 08.09.2018 г. около 10.00 часа управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № Р 0754 РК, като се движел по автомагистрала № А – 2 /автомагистрала „Хемус“/ в посока от гр. Варна към гр. София. По това време полицейските служители Ш. и В., които били изпратени на автомагистрала „Хемус“, се намирали на км. 350/изхода за гр.Бургас/, където да отклоняват движещите се посока гр.Варна автомобили за да ги насочат по алтернативен маршрут. По време на престоя си в този участък, посочените по горе свидетели установили, че водачът и на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № Р 0754 РК , заедно с много други автомобили се движи в посока изток - запад в платното, предназначено за движение на насрещно движещите се превозни средства по АМ „Хемус“, поради което и го спрели. Тогава полицейските служители поискали съдействие от екип на „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Шумен, като пристигналият на място свид.М.Р. съставил на жалбоподателя Д. акт за установяване на административно нарушение № 2537 от 08.09.2018 г., в който е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителят сочейки, че има възражения, но без да ги конкретизира, като впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 18-0869-002537/23.10.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР сектор „Пътна полиция“ Шумен, с което на жалбоподателя Д.П.Д. на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за нарушение по чл. 58, т. 4 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М. Р., на свид.Р.Ш., В.В. , Х.Б., Д. Д.и Д. П., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите Р., Ш., В. и Б./всичките полицейски служители/ следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, които дори не са го познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. Дори от показанията на Д. /съпруга на жалбоподателя и П./по отношение на същия е висящо административнонаказателно производство за подобно нарушение/ се установява, че жалбоподателя не се е съобразил с разпореждането на полицейския служител и отново според техните думи само е направил опит да се качи на автомагистралата, но малко преди да успее е направил обратен завой. Само, че тези свидетели са очевидно заинтересовани от изхода на делото по споменатите по горе причини, но и същите рязко контрастират с показанията свид.Ш., който изрична заяви, че жалбоподателя, заедно с още доста автомобили са дошли от автомагистралата и са били спрени в момент, когато са слизали по платното, предназначено изключително за влизане на АМ „Хемус“.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в атакуваното наказателно постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, е била осигурена възможност на нарушителят да разбере за извършването на какво конкретни нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство. Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи в платното за насрещно движение. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят с управлявания от него лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № Р 0754 РК се е движел по автомагистрала № А – 2 /автомагистрала „Хемус“/ в посока от гр. Варна към гр. София и то в платното, предназначено за движение на насрещно движещите се превозни средства по АМ „Хемус“. В подкрепа на този извод са показанията на цитираните по горе полицейски служители.

Процесното нарушение правилно е било съотнесено и към съответната санкционна норма, а именно: разпоредбата на чл. 178ж, ал. 1, предл. 2 от ЗДвП предвиждаща „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3 /три/ месеца и „глоба“ 1000 лв. за извършено от Д. нарушение. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба.

Не са налице условия за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното неизпълнение на административно задължение не се отличават с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства във връзка с извършването му, които да обусловят извода за маловажност на случая. Съдът счита, че следва да отбележи факта, че мястото, на което е извършено описаното нарушение се отличава с висока концентрация на ПТП. На първо място, поради това, че участъкът представлява пътен възел с отклонение за други населени места. На второ място, във въпросния участък скоростта на движение е висока, въпреки наложените ограничения, което се явява предпоставка за възникване на ПТП. На следващо място, в резултат на намесата на контролните органи, които са преустановили със спиране и вземане на отношение към виновните водачи, в участъка не са регистрирани други случаи на ПТП с настъпили вредни последици.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

Предвид горното съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено като такова.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 18-0869-002537/23.10.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР сектор „Пътна полиция“ Шумен

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: