Р Е Ш Е Н И Е

71/1.2.2019г. , гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На тридесети януари през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 3377 по описа на ШРС за 2018 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 85/11.12.2018 г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, с което на основание чл. 133, ал. 4, т. 1, предл. последно от Закона за управление на отпадъците, във вр. чл. 24 от ЗАНН на В.И.М., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв. за нарушение по чл. 29, ал. 2, предл. последно от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, във вр. т. 39 и т. 46 от § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното постановление като неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуялния закон.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържат жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата изцяло, като моли наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят В.И.М. е собственик на имоти с идентификатор № 83510.561.3 и № 83510.560.3 /разделен на 83510.561.14 и 83510.561.15/ по кадастралната карта на гр. Шумен, находящи се в местност „Под селото“ на кв. Дивдядово.

На 08.08.2018 г. била извършена проверка на посочените поземлени имоти от длъжностни лица към Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен /РИОСВ – гр. Шумен/ в присъствието на представител на собственика – съпругата му С.К., по повод последващ контрол на констатациите и предписанието, обективирани в Констативен протокол № СР от 08.07.2016 г. касателно неконтролираното управление на строителни отпадъци и с цел установяване спазването на екологичното законодателство.

В хода на проверката било установено, че в посочения имот нерегламентирано са изхвърлени и съхранявани строителни отпадъци, представляващи бетон, тухли, мазилка и др. отпадъци. Проверяващите длъжностни лица с GРS заснели координати на точките, в които се съхраняват/пробутват строителните отпадъци /т. 1 N 43º 14“ 09.6“, Е 026 56“ 27.7“, т. 2 N 43º 14“ 10.5“, Е 026 56“ 25.1“/, както и изготвили снимков материал, удостоверяващ строителните отпадъци и начина, по който се извършва неконролираното им управление в посочените имоти. Също така било констатирано, че наличните в имота строителни отпадъци са в огромни размери, като се извършва с фандрома пробутване на строителните отпадъци по дерето и насипа бил с размер над 300 кв. м. и височина над 3 м., както и че на посочените имоти продължава да се извършва неконтролирано управление на строителните отпадъци, въпреки идентично дадените предписания с констативен протокол № СР от 08.07.2016 г. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № СР - 33/08.09.2018 г., във връзка с което били дадени задължителни за изпълнение предписания, а именно: 1. Да се преустанови приемането и използването на строителни отпадъци в обратните насипи и сортирането им, със срок за изпълнение: постоянен и 2. Да се предадат наличните строителни отпадъци на фирма, притежаваща документ по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците, като се представят документи относно предаването на отпадъците – кантарни бележки, договор по чл. 8, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците в РИОСВ - Шумен, със срок за изпълнение 14.09.2018 г. На 13.08.2018 г. била изпратена покана до жалбоподателя М., получена на 14.08.2018 г., за явяване на 20.08.2018 г., с оглед съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Впоследствие, на 20.08.2018 г. в присъствието на нарушителя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № СР-07, като актосъставителят е описал тези свои констатации и квалифицирал нарушението като такова по чл. 29, ал. 2, предл. последно от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, а именно, че в качеството си на притежател на строителни отпадъци неконтролирано ги е управлявал в посочените по-горе имоти, като е извършил събиране, съхраняване и третиране на строителните отпадъци без да притежава документ за дейност със строителни отпадъци. Актът бил предявен на жалбоподателя и подписан от негова страна с възражения, сочейки, че ще представи допълнителни възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено Наказателно постановление №85/11.12.2018 г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, с което на основание чл. 133, ал. 4, т. 1, предл. последно от Закона за управление на отпадъците, във вр. чл. 24 от ЗАНН на В.И.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв. за нарушение по чл. 29, ал. 2, предл. последно от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, във вр. т. 39 и т. 46 от § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Р.С., на свидетелят П.Д.П. и З.П.В. - свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, на свидетелката С.К.К. - свидетел при установяване на нарушението, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.С., П.П. и З.В. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

По делото като веществени доказателства са приложени и фотоснимки на имота, отразяващи наличие на строителни отпадъци – бетон, тухли на купчини, мазилка и др. отпадъци в процесния имот, както и наличие на работници, товарен автомобил и фандрома, с която се извършва пробутване на строителните отпадъци по дерето. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 85/11.12.2018 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, съгласно заповед № РД – 648/26.08.2014 г. на Министъра на околната среда и водите. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Разпоредбата на § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците /ДР на ЗУО/ дефинира понятието „отпадък“ - всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. Понятието „строителни отпадъци“ е дефинирано в т. 39 на § 1 от ДР на ЗУО - това са отпадъците от строителство и разрушаване, съответстващи на кодовете отпадъци, посочени в глава 17 от Индекс към Решение 2000/532/EО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква "а)" от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци и следващите му изменения.

А нормата на чл. 29, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците установява забрана за изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците. При тълкуване на цитираната правна норма става ясно, че хипотезите на забранителната норма, като форма на неконтролирано управление са най - малко три, а именно – “изоставянето”, “нерегламентираното изхвърляне” и “изгарянето”. Последния състав “или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците”, дава широта на съставите до безкрайност, стига да е осъществена, каквато и да форма на “неконтролирано управление на отпадъците”. Понятието „Управление на отпадъците“ е дефинирано в § 1, т. 46 от ДР на ЗУО, а именно - това са събирането, транспортирането, обезвреждането и оползотворяването на отпадъците, включително осъществяваният контрол върху тези дейности, следексплоатационните грижи за депата, както и действията, предприети в качеството на търговец или брокер. От своя страна разпоредбата на § 1, т. 41 от ДР на ЗУО посочва, че понятието „събиране“ представлява натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци, а именно - такова, в което се извършват дейности по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане /арг. от § 1, т. 44 от ДР на с.з./. Разпоредбата на § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците дефинира понятието „съхраняване“ е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от: а) три години - при последващо предаване за оползотворяване и б) една година - при последващо предаване за обезвреждане. Понятието „транспортиране“ е дефинирано в т. 43 на § 1 от ДР на ЗУО – това е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност.

В настоящия случай от показанията на свидетелите С.С., П.П., З.В. и С.К. се установява, че в процесният имот са се намирали, т. е. били са „натрупани“ големи количества бетон, тухли, мазилка и др., представляващи отпадъци по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО, респ. строителни такива по смисъла на . 39 на § 1 от ДР на ЗУО. Освен това, по делото няма спор, че при извършената на 08.08.2018 г. проверка проверяващите инспектори са установили, че в обекта, собственост на жалбоподателя нерегламентирано са събирани, съхранявани и третирани строителни отпадъци, както и че тази дейност продължава да се извършва. Поради това и с оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че действително в притежаваният от жалбоподателя имот са били „събирани“, „съхранявани“ и „третирани“ отпадъци, представляващи строителни отпадъци – бетон, тухли, мазилка и др. под., т. е. били са осъществени няколко от формите на понятието „управление на отпадъци“.

При така установеното съдът приема, че жалбоподателят е нарушил виновно разпоредбата на  чл. 29, ал. 2, предл. последно от ЗУО, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

Съобразно разпоредбата на чл. 133, ал. 4, т. 1 от Закона за управление на отпадъците се наказва с „глоба“ от 2 000 лв. до 5 000 лв. физическо лице, което нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано третиране на отпадъци. Съдът счита, че административно-наказващият орган е индивидуализирал правилно наказанието съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като при определяне на наказанието е взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, като е наложил е наказание “глоба” малко над минимален, предвиден в закона размер, а именно в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв. При индивидуализация на наказанието с оглед постигане целите, установени с разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, административно-наказващия орган е посочил като отегчаващи обстоятелства – огромното количество строителни отпадъци, установени в имота и факта, че лицето е санкционирано за нарушение от този вид през 2016 г.

Освен това, настоящия съдебен състав намира, че в процесния случай не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че целта на Закона за управление на отпадъците е да се предотврати или намали вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив касае се за проява на трайно поведение от страна на жалбоподателя предвид факта, че деянието не е извършено за първи път и наличието на голямо количество строителни отпадъци, съхранявани в продължение на години в процесния имот. Факта, че при повторната проверка, осъществена на 23.10.2018 г. са установени налични строителни отпадъци и камион, който разтоварва нови такива, дава основание, да се приеме, че жалбоподателя не е преустановил тази своя дейност, не е положил старание и не е ликвидирал напълно последиците от извършеното нарушение, а представените кантарни бележки не отразяват реалното количество на констатираните отпадъци. Видно от намиращите се на л. 74 – л. 75 по делото кантарни бележки това е било извършено на 12.10.2018 г., 17.10.2018 г., 24.10.2018 г. и 25.10.2018 г., т. е. доста след указания в писменото предписание срок за изпълнение - 14.09.2018 г. Видно от показанията на свидетелите С.С., П.П. и З.В., при извършване на втората проверка на 23.10.2018 г. е било констатирано отново наличие на строителни отпадъци, като намерените при първоначалната проверка строителни отпадъци не са били отстранени напълно в предписания срок, както и че продължава разтоварването на нови строителни отпадъци. Това се потвърждава и от представения и приет като писмено доказателство по делото Констативен протокол № СР-43 от 28.10.2018 г. От съдържанието на цитирания протокол се установява също така, че наличните при първата проверка строителни отпадъци не са отстранени напълно и е констатирано наличието на други такива.

Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че е допуснато съществено процесуално нарушение и наказателното постановление следва да бъде отменено поради липса на мотиви от страна на административно-наказващият орган за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“ да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно -наказващият орган няма задължение да мотивира преценката си, че нарушението не представлява маловажен случай и да изложи съображенията си за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че случаят не е маловажен. При проверката на материалната законосъобразност на наказателното постановление първоинстанционният съд също има задължение да извърши преценка дали конкретното нарушение попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН /арг. от Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 1/2007 г./. Съобразно текста на Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС по т. д. № 1/2007 г., когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Преценката на съда не обхваща въпроса дали са изложени мотиви за неприложението на чл. 28 от ЗАНН в наказателното постановление, а дали административно-наказващият орган неоснователно не е приложил разпоредбата, т. е. преценява се материалната законосъобразност на наказателното постановление от гледище на нормата на чл. 28 от ЗАНН, а не процесуалните аспекти на същото в смисъл дали има или няма мотиви за неприложението на текста. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че липсата на мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, не е съществен порок, който да доведе до отмяната на обжалваното решение. А още повече видно от съдържанието на атакуваното наказателно постановление административнонаказващия орган е изложил подробно съображенията си, мотивирайки, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 85/11.12.2018 г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, с което на основание чл. 133, ал. 4, т. 1, предл. последно от Закона за управление на отпадъците, във вр. чл. 24 от ЗАНН на В.И.М., ЕГН **********,***, ******е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв., за нарушение по чл. 29, ал. 2, предл. последно от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, във вр. т. 39 и т. 46 от § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: