РЕШЕНИЕ

 

153/26.2.2019г.

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На тридесет и първи януари  2019 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                  Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 3379/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Земеделски институт-Шумен срещу Наказателно постановление № Д 0021/06.12.2018г. на секретаря на Община Шумен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.123, ал.1 от ЗМДТ. Санкционираното лице счита, че не е налице неизпълнение на административно задължение. Привежда и доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, както и за маловажност на случая,  поради което моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,  изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: На основание чл.6 ал.2 от Закона за Селскостопанската академия /в редакцията от 29.04.2008г./ била създадена Експериментална база - държавно предприятие към Института по земеделие – Шумен“ като държавно предприятие по смисъла на чл.62 ал.3 от ТЗ, с правноорганизационна форма -  търговец, публично предприятие. На 13.03.2018г. в Държавен вестник, бр.22/13.03.2018г., бил публикуван Закон за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия. В §17, ал.1 на публикувания закон било предвидено Експериментална база- държавно предприятие към Института по земеделие-Шумен да се преобразува в научно звено- експериментална база към Института по земеделие-Шумен, считано от 01.04.2018г. По силата на втората алинея на цитираната норма активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения на държавното предприятие следвало да преминат към посочения институт. Преобразуването на предприятието било отразено в Търговския регистър на 26.04.2018г., когато било вписано заличаването на  Експериментална база- държавно предприятие към Института по земеделие-Шумен. Наред с други активи, в патримониума на научно звено- експериментална база към Института по земеделие-Шумен бил прехвърлен и недвижим имот, находящ се в гр.Шумен, кв.Макак, ул.“Я.Х.“. Декларация по чл.14 от ЗМДТ, с която институтът декларирал, че е придобил процесния недвижим имот, била подадена на 05.06.2018г. Служителят в Община Шумен, който приел декларацията, счел, че не е спазен законоустановеният двумесечен срок за подаване на тази декларация. Във връзка с тези констатации, на 27.06.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че не е подало данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ в законоустановения двумесечен срок. Актът бил съставен в отсъствието на представител на нарушителя, тъй като след съответна покана не се явил такъв. Впоследствие АУАН бил предявен на представляващия Земеделски институт и бил подписан с възражения. Писмени такива били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 06.12.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Земеделски институт-Шумен било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв. за извършено нарушение по чл.123, ал.1 от ЗМДТ, вр. с чл.14 от ЗМДТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства: от разпита на свидетелите К.Б.А., И.Т.Н. и Г.С.И., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществува основание за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗМДТ /в редакция, действала до 31.12.2018г./ собственикът на новопридобит имот уведомява за това писмено в двумесечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на санкционираното лице, че същото е подало данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ на 05.06.2018г. Спорът между страните се свежда до определянето на началната дата, от която е започнал да тече визираният в цитираната норма двумесечен срок. Наказващият орган е приел, че задължението по чл.14, ал.1 от ЗМДТ е възникнало на 01.02.2018г., по силата на §17, ал.1 от  Закона за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия. От своя страна жалбоподателят счита, че двумесечният срок е започнал да тече от датата на вписване на заличаването на преобразуваното предприятие, а именно-26.04.2018г., в който случай не би било налице неизпълнение на административно задължение. Настоящият състав споделя становището на наказващия орган относно началната дата на срока по чл.14, ал.1 от ЗМДТ. По начало вписването има оповестително действие, като се приема, че  вписаното обстоятелство е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Според разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗТР обаче вписването няма конститутивно действие, освен ако това не е изрично предвидено в закон. В случая преобразуването на Експериментална база – държавно предприятие към Института по земеделие – Шумен“ в Научно звено – експериментална база към Института по земеделие – Шумен е настъпило по силата на закона, като в § 17 ал. 1 т. 1 и ал.2 на Закона за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия изрично е посочен момента на преобразуване, а именно-считано от 01.04.2018г., на която дата е осъществено и прехвърлянето на активите на държавното предприятие към института. Доколкото в цитирания ЗИД на ЗСА не е предвидено вписване на това преобразуването като елемент от правопораждащия фактически състав, съдът намира, че вписването няма конститутивно, а само оповестително действие. Поради това съдът намира, че наказващият орган правилно е определил началната дата, от която е започнал да тече двумесечният срок по чл.14, ал.1 от ЗМДТ и следователно правилно е било констатирано наличието на неизпълнение на административно задължение, установено с цитираната разпоредба. В конкретният случай обаче на практика началната дата, от която е започнал да тече посоченият двумесечен срок, се явява без правно значение поради настъпилата впоследствие законодателна промяна. В ДВ, бр. 98 от 2018 г. е публикувано изменение на чл.14, ал.1 от ЗДМТ, в сила от 1.01.2019 г, като е отпаднало задължението на собствениците на новопридобит имот да подават съответна декларация, а такова задължение е установено единствено за собствениците на  новопостроени сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане  в експлоатация по реда на ЗУТ. В Мотивите към проекта за Закон за изменение и допълнение на ЗМДТ се посочва изрично, че се предлага да отпадне задължението за подаване на годишна данъчна декларация за определяне на годишен данък за имотите или ограничените вещни права върху тях, придобити по възмезден или безвъзмезден начин. Изтъква се, че това е излишно натоварване на гражданите и бизнеса поради факта, че цялата необходима информация е налична в общината. Предвид влязлата в сила промяна на нормативната уредба, съдът следва да съобрази разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, според която ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Според константната съдебна практика при сравняването на две разпоредби по-благоприятна се явява тази, която на първо място изключва наказуемостта на даден вид деяние /Решение №272/73г. на ВС, I н.о./. Доколкото действащата редакция на чл.14, ал.1 от ЗМДТ не предвижда задължение, аналогично на това, за неизпълнението на което е санкциониран жалбоподателя, видно е, че новата разпоредба е по-благоприятна за нарушителя, тъй като неподаването в двумесечен срок на декларация от вида на процесната вече не представлява нарушение и следователно описаното в наказателното постановление деяние не подлежи на санкция. По изложените съображения и доколкото обжалваното наказателно постановление все още не е влязло в сила, същото следва да бъде отменено изцяло, тъй като са налице условията на чл.3, ал.2 от ЗАНН за приложението на действащата редакция на закона.

Отделно от изложеното съдът намира за необходимо да посочи, че наказателното постановление се е явявало незаконосъобразно и към момента на постановяването му поради несъобразяване с разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В подадената декларация като дата на придобиване на процесния имот е посочена датата 26.04.2018г., което налага извода, че съответните физически лица, натоварени с депозирането на декларацията, са били субективно уверени, че подават същата в срок. Макар и отговорността на юридическите лица да е обективна, наказващият орган е следвало да отчете обстоятелството, че декларацията е подадена със закъснение поради грешка, а не поради пренебрегване на нормативно установените задължения. Декларацията също така е подадена доброволно, преди откриването на нарушението и със закъснение само от няколко дни, като няма данни в тази връзка да са настъпили някакви вредни последици. Наказващият орган е следвало да отчете изложените обстоятелства и да предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание, без да налага такова. Като не е съобразил по-малката тежест на процесното неизпълнение в сравнение с обичайните нарушения от този вид, наказващият орган е постановил незаконосъобразно наказателно постановление, което е самостоятелно основание за отмяна на последното.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло. Искането за присъждане на направени от жалбоподателя разноски обаче се явява неоснователно. В настоящото производство е недопустимо да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, направени от жалбоподателя. В Тълкувателно постановление №2/2014г. на ВКС и ВАС изрично е посочено, че законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. В цитираното Тълкувателно постановление е посочен и компетентния съд, а именно- съответният административен съд, който би могло да бъде сезиран с подобно искане.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                            Р Е Ш И :

 

Отменя изцяло  Наказателно постановление № Д 0021/06.12.2018г. на секретаря на Община Шумен, с което на Земеделски институт-Шумен, с ЕИК:127526189, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.123, ал.1 от ЗМДТ, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500,00 лева, като незаконосъобразно.  

             Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.                                                                             

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: