Р Е Ш Е Н И Е

180/7.3.2019г. ,         гр.Шумен  

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, първи състав

На дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание  в следния състав:  

Председател: Емилиян Ангелов

Секретар В.С.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД №3381 по описа за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №Д 0023/06.12.2018г. на Секретаря на Община Шумен, с което на основание чл.53, във вр. с чл.27/чл.83/ от ЗАНН и чл.123 ал.1 от ЗМДТ на ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ – ШУМЕН, ЕИК 127526189, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 500  лева, за нарушение на чл.14 ал.1 от ЗМДТ. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно и необосновано излагайки подробни доводи за това в жалбата. В съдебно заседание, жалбоподателя се представлява от А. А./директор/ и процесуален представител в лицето на  адв.  В. от ШАК, които по същество поддържат депозираната жалба.

            Процесуалният представител на административно – наказващият орган, издал наказателното постановление, моли НП да бъде потвърдено.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            ШРС, след като взе  предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

            „Експериментална база - държавно предприятие към Института по земеделие – Шумен“ ТПП е било създадено по силата на чл.6 ал.2 от Закона за Селскостопанската академия /в редакцията от 29.04.2008г./ По същността си представлява държавно предприятие по чл.62 ал.3 от ТЗ с правна форма -  търговец, публично предприятие.

По силата на § 17 ал. 1 т. 1 на Закона за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, обн. ДВ бр. 22/13.03.2018 г., „Експериментална база – държавно предприятие към Института по земеделие – Шумен“ се преобразува в Научно звено – експериментална база към Института по земеделие – Шумен, считано от 01.04.2018 г. като активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения  на държавното предприятие преминават  към института. На 26.04.2018г. „Експериментална база - държавно предприятие към Института по земеделие – Шумен“ ТПП е зА.чено като търговец в Търговския регистър.

Във връзка с преобразуването, на 05.06.2018 г. ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ – ШУМЕН подал в отдел “Местни данъци и ТБО” на Община Шумен данъчна декларация по чл. 14 ал. 1 от ЗМДТ с Вх. № ДК 14002452, за придобития недвижим имот – находящ се в Шумен кв.Макак, представляващ поземлен имот от 50835 кв.м, ведно с построените върху него селскостопански обекти-обор за биволи и метален навес. От приложеното към декларацията копие на ДВ бр. 22/13.03.2018 г., свид. К.  А. констатирала, че ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ – ШУМЕН не е изпълнил задължението си да подаде декларация по чл. 14 ал. 1 от ЗМДТ за придобития в резултат на преобразуването недвижим имот в законоустановения срок, а именно до 01.06.2018г.

На 12.06.2018 г. било изпратено съобщение до Земеделски институт – Шумен за явяване в 7-вневен срок от получаването му за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Съобщението е получено на 18.06.2018г.

В указания срок не се явил представител на Земеделски институт – Шумен, поради което на 27.06.2018г. свид. К.  А.  съставила срещу  Земеделски институт – Шумен АУАН № 20 на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, за нарушение на чл.14 ал.1 и чл.123 ал.1 от ЗМДТ. На 27.06.2018 г. съставеният акт бил предявен и връчен на А. А., в качеството му на директор. При предявяване на акта, последния отразил възражения, че Експерименталната база е функционирала като самостоятелно юридическо лице до датата на отписване в Търговския регистър. Депозирал е и писмени възражения в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, но същите очевидно били счетени за неоснователни, тъй като въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание  чл.123 ал.1 от ЗМДТ на ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ – ШУМЕН, ЕИК 127526189, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 500  лева, за нарушение на чл.14 ал.1 от ЗМДТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя К.  Али, И.  Н. - свидетел при установяване на нарушение и съставяне на акта и  Г. И.– свидетел при съставяне на акта.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:  При извършената проверка настоящият съдебен състав не намери в административнонаказателното производство да са били ограничени процесуалните права на жалбоподателя и същият е имал възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.   

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.123 ал.1  от ЗМДТ за това, че не е изпълнил задължението си да подаде декларация по чл.14 ал. 1 от ЗМДТ в законоустановения срок, а именно до 01.06.2018г.,за придобия в резултат на преобразуването недвижим имот.

 Разпоредбата на чл.14 ал.1 от ЗМДТ, в редакцията й преди изменението с ДВ бр.98/2018г., в сила от 01.01.2019г.,  вменява  задължение на собственика, съответно носителят на ограничено вещно право, за  новопостроените или придобити по друг начин сгради да уведоми писмено  в двумесечен срок общината по местонахождение на имота, като подаде данъчна декларация.

По делото не се спори, че на 05.06.2018 г. ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ – ШУМЕН подал в отдел “Местни данъци и ТБО” на Община Шумен данъчна декларация по чл. 14 ал. 1 от ЗМДТ с Вх. № ДК 14002452, за придобития във връзка с преобразуването недвижим имот, находящ се в Шумен кв.Макак, представляващ поземлен имот от 50835 кв.м, ведно с построените върху него селскостопански обекти-обор за биволи и метален навес.   Спорно се явява обстоятелството, от кога е започнал да тече двумесечния срок за подаване на декларацията, съответно на 05.06.2018г. същият бил ли е изтекъл или не.

Жалбоподателят счита, че  декларацията е подадена в законоустановения двумесечен срок, който според него започнал да тече от датата на вписване на заличаването  на преобразуваното предприятие в Търговския регистър, а именно - 26.04.2018г. Излагат се доводи, че вписването на заличаването на „Експериментална база - държавно предприятие към Института по земеделие – Шумен“  има конститутивно действие. Счита, че промяната на данъчно – задълженото лице е настъпила не на 01.04.2018г., а на 26.04.2018г. – датата на която е заличено преобразуваното предприятие в Търговския регистър, позовавайки се на разпоредбите на чл.263ж и сл. от ТЗ.  

„Експериментална база - държавно предприятие към Института по земеделие – Шумен“ ТПП е било създадено по силата на чл.6 ал.2 от Закона за Селскостопанската академия /в редакцията от 29.04.2008г./ По същността си представлява държавно предприятие по чл.62 ал.3 от ТЗ с правна форма -  търговец, публично предприятие. Според чл. 62 ал. 3 от  ТЗ могат да бъдат образувани държавни предприятия. Особеното е, че тези предприятия се създават само въз основа на специален закон, като обикновено имат специална цел и свързан с нея предмет на дейност. Търговецът – публично предприятие е специален вид търговец, който е юридическо лице, но не е търговско дружество.

Института на вписването има за цел оповестяване на важни обстоятелства във връзка с извършването на сделките, управлението и представителството на субектите в гражданския и търговския оборот.

Действието на вписването съгласно чл. 7 ЗТР е, че вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. В чл. 7, ал. 2 ЗТР е посочено, че вписването няма конститутивно действие, освен ако закон изрично предвижда това. Това означава, че само в изрично предвидени от закона хипотези вписването става елемент от правопораждащ фактически състав и условие за настъпване на желаните правни последици.В този смисъл са и Решение №13226/11.10.2013г. по а.д. №6163/2013г. на VIIо на ВАС, Решение №6513/03.06.2015г. по а.д. №15739/2014г. на VIо на ВАС, Решение №7012/12.06.2015г. по а.д. №474/2015г. на VI о на ВАС.

Посочените от жалбоподателят разпоредби от ТЗ - чл.263ж и сл., се намират в част втора „Видове търговци“, дял трети „Търговски дружества“, глава шестнадесета „Преобразуване на търговски дружества“, т.е. същите регламентират  преобразуването на търговските дружества. В  конкретният случай не се касае за преобразуване на търговско дружество, поради което съдът намира, че посочените разпоредби предвиждащи  конститутивно действието на вписването  са неприложими в случая.

Съгласно § 17 ал. 1 т. 1 и ал.2 на Закона за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, обн. ДВ бр. 22/13.03.2018 г., „Експериментална база – държавно предприятие към Института по земеделие – Шумен“ е преобразувано в Научно звено – експериментална база към Института по земеделие – Шумен, считано от 01.04.2018г. , като активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения   на държавното предприятие преминават  към института. В закона не е предвидено вписване на това обстоятелство като елемент от правопораждащия фактически състав на преобразуването, поради което няма конститутивно действието, за разлика от § 15 ал. 1, където изрично е посочено, че от датата на вписване новосъздаденото Държавно предприятие „Научно – производствен център“ е правоприемник на активите и пасивите на конкретно посочени  държавни предприятия от датата на вписването му в ТР.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че промяната на данъчно – задълженото лице е настъпила на 01.04.2018г., от която дата е започнал да тече и двумесечния срок по чл.14 ал.1 от ЗМДТ и доколкото, декларацията е била подадена на 05.06.2018г. е осъществен състава на вмененото нарушение.

Настоящият състав обаче счита, че при издаване на НП административно наказващият орган е подходил формално при анализа  на доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние, като не е съобразил всички обстоятелства относно причините и условията, способствали извършеното нарушение. Съдът намира, че в настоящия случай извършеното нарушение съставлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН по следните съображения:

В случая  задълженото лице е предприело действия по изпълнение на ангажимента си, макар и след изтичане на крайния срок. От бездействието на жалбоподателя не са произлезли вреди, не са налице отегчаващи обстоятелства, извършено е за първи път. Нарушението е такова на просто извършване, поради което именно възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава на нарушението, а именно отегчаващо обстоятелство, което в случая не е налице. В настоящия случай съдът преценявайки  конкретната  фактическа обстановка счита, че извършеното е инцидентна проява в  дейността на нарушителя. По делото няма данни да са били налагани административни наказания за нарушения на ЗМДТ, поради което следва да се приеме, че се касае за първо нарушение. В случая  декларацията не е била подадена след осъществяване на определени действия от страна на органите на НАП по установяване нарушението и откриване нарушителя. Напротив нарушението е установено, когато задълженото лице е осъществило, макар и със забава, задължението си. Само е предприело действия по изпълнение на ангажимента си, макар и след изтичане на крайния срок. Нарушението е от възможно най - лекия вид - неподаване в срок, т. е. само забава в изпълнението, а не липса на изпълнение на задължението. Забавата е минимална, срокът е изтекъл на 01.06.2018г., а декларацията е подадена на 05.06.2018г. Доколкото се касае за първо нарушение, налице е и изключително ниска степен на обществена опасност на нарушителя. 

Настоящата инстанция счита, че случаят е маловажен, тъй като поради своята малозначителност, както нарушителя, така и нарушението са с изключително ниска степен на обществена опасност. Като не е обсъдил тези  характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действия по издадения АУАН, в съответствие с правната норма на чл.28 от ЗАНН, административно наказващият орган е нарушил процесуалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление.  Съобразявайки се с изложеното, наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. За това го задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28  от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата  на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита  нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.. В този смисъл атакуваното НП, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

  Във връзка с извършеното нарушение съдът констатира и следното: Нарушението е извършено на 02.06.2018г., АУАН е съставен на 27.06.2018г., а  НП  издадено на 06.12.2018г. Към момента на извършване на нарушението и съставяне на акта е била действаща старата редакция на чл.14 ал.1 от ЗМДТ задължаваща собственикът, съответно носителят на ограничено вещно право, за  новопостроените или придобити по друг начин сгради да уведоми писмено в двумесечен срок общината по местонахождение на имота, като подаде данъчна декларация. Към датата на издаване на НП посочената разпоредба е била изменена /ДВ бр.98 от 27.11.2018г./, но изменението все още  не е било в сила влязло в сила. Това е станало от  01.01.1019г. Към настоящият момент действа новата редакция на чл.14 ал.1 от ЗМДТ, съгласно която единствено собственик на  новопостроени сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане  в експлоатация по реда на ЗУТ е задължен да подаде декларация в общината. В конкретния случай е налице настъпила законодателна промяна в периода от извършване на нарушението до влизане в сила на НП, поради което  следва да се извърши преценка кой е по благоприятния закон, който следва да бъде приложен. Обстоятелството, че към настоящият момент задължението, за чието неизпълнение е санкциониран Земеделски институт Шумен, е отпаднало, безспорно се явява по – благоприятно, поради което съдът намира, че също е основание за отмяна на наказателното постановление.

По искането  за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, съдът намира, че  ВАС на РБългария се е произнесъл в тази насока с нарочно Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. по тълк. д. № 7/2008 г., ОСК на ВАС. Според цитираното  тълкувателно решение нито в производството пред районния съд, нито в касационно административнонаказателно производство, е допустимо присъждане на разноски в полза на страна по делото, независимо от неговия краен изход. Предвиден  е друг ред, по който жалбоподателят следва да реализира претенцията си. Ето защо  искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по настоящото дело следва да се остави  без разглеждане.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №Д 0023/06.12.2018г. на Секретаря на Община Шумен.

Оставя без разглеждане искането жалбоподателя за присъждане на разноски

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: