Р Е Ш Е Н И Е

                                                                           115/19.2.2019г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети  състав

На двадесет и първи януари  две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание  в следния състав:  

Председател: Кр.Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД ***382 по описа за 2018г. , за да се произнесе взе предвид следното:  

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № Д 0024/06.12.2017год. на Секретаря на Община - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.123 ал.1 от ЗМДТ на „Земеделски институт - Шумен“ с ЕИК: 127526189 с адрес на управление: гр. Шумен, бул. „С.В.“ ***, представлявано от А.П.А. ЕГН **********, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размерна 500 лв. В жалбата си до съда жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление като изтъква, че от дружеството не е извършено санкционираното нарушение. Алтернативно моли за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, за него се явява редовно упълномощен представител, който поддържа депозираната жалба на посочените в нея основания.

Процесуалният представител на Община Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна, а издаденото от Секретаря на Община Шумен НП да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и поради това е допустима.

Жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Земеделски институт гр. Шумен е създаден с ПМС 270/15.12.2000 г. и включва Институтите по свиневъдство, биволовъдство, захарно цвекло и експерименталната опитна станция в гр. Лозница. С измененията в закона за Селскостопанска Академия през 2008 г. производствената база е отделена като Държавно предприятие “Експериментална база” към Земеделски институт – Шумен.

Съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Земеделски институт – Шумен, утвърден на 09.01.2019 г. от проф. д-р В.Н. – председател на селскостопанска академия, институтът /Земеделски институт – Шумен/ е юридическо лице - разпоредител от по-ниска степен с бюджет към Селскостопанска академия (ССА), със седалище гр. Шумен, бул. „С.В.“ ***. А според ал. 3 на чл. 1 от цитирания Правилник институтът е създаден с министерско постановление № 270 от 15.12.2000 г. и включва в състава си: Институт по свиневъдство, Институт по биволовъдство и Институт по захарно цвекло.

По силата на § 17, ал. 1, т. 1 на Закона за изменение и допълнение на Закона за селскостопанската академия, обн. ДВ бр. 22/13.03.2018 г., Експериментална база към Института по земеделие – Шумен се преобразува в Научно звено – експериментална база към Института по земеделие – Шумен, считано от 01.04.2018 г. Доколкото преобразуваното юридическо лице Експериментална база към Института по земеделие – Шумен е търговец - публично предприятие по смисъла на Търговския закон, преобразуването е вписано в Търговския регистър на 26.04.2018 г. и същото е заличено като търговец /ЮЛНС/

 На 05.06.2018 г. в отдел “Местни данъци и ТБО” се явило лицето С.Т.Б., в качеството си на упълномощено лице от представляващия Земеделски институт – Шумен и подало данъчна декларация по чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ с Вх. № ДК 14002453, за придобитият недвижим имот по силата на цитираното преобразуване на юридическото лице, находящ се на бул. „С.В.“ *** в гр. Шумен. От представените документи и от декларираните от представляващия института – жалбоподател данни, административно-наказващия орган приел, че последният не е изпълнил задължението си да подаде данъчна декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за придобият недвижим имот чрез преобразуването от 01.04.2018 г. в отдел “Местни данъци и ТБО” по постоянният му адрес в срок до 01.06.2018 г., визиран в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Във връзка с тези констатации на 12.06.2018 г. била изпратена покана до Земеделски институт – Шумен, получена на 18.06.2018 г., за явяване в 7-вневен срок от получаване на съобщението – т. е. до 26.06.2018 г, с оглед съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

Тъй като в указания срок не се явил управител или друг представител на Земеделски институт – Шумен, нито упълномощено от него лице за съставяне на АУАН, впоследствие - на 27.06.2018 г. на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН на жалбоподателя бил съставен АУАН № 21/27.06.2018г., в който словесно било посочено, че депозираната декларация с Вх. № ДК 14002453/05.06.2018 г. по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ е следвало да се подаде до 01.06.2018 г., като актосъставителя счел, че са нарушени разпоредбите на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ. На 27.06.2018г. цитираният акт за установяване на административно нарушение бил връчен на представляващия Земеделски институт – Шумен и подписан от него с възражения относно посочените срокове, сочейки, че Експериментална база – Държавно предприятие функционира като юридическо лице до датата на вписване в Търговския регистър. Впоследствие, института - жалбоподател се е възползвал от законното си право за депозиране на допълнителни възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и такива били депозирани, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено НП № Д 0024/06.12.2017год. на Секретаря на Община - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.123 ал.1 от ЗМДТ на „Земеделски институт - Шумен“ с ЕИК: 127526189 с адрес на управление: гр. Шумен, бул. „С.В.“ ***, представлявано от А.П.А. ЕГН **********, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размерна 500 лв. на основание чл. 123, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя К.Б.А. и на свидетелите И.Т.Н. и  И.К.С. – свидетели при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, като се потвърждават от останалите събрани доказателства, а и липсват основания за съмнения в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: 

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице. 

Съобразно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

В жалба си, дружеството - жалбоподател не оспорва фактическите констатации в акта. Те се потвърждават и от приетите и приложени по делото писмени доказателства и допуснатите и събрани в хода на съдебното производство гласни доказателствени средства - свидетелски показания на актосъставителят. В също време обаче е спорен въпроса от кой момент е възникнало задължението по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за санкционираното лице. Действително съгласно разпоредбата на § 17, ал. 1, т. 1 на Закона за изменение и допълнение на Закона за селскостопанската академия, обн. ДВ бр. 22/13.03.2018 г., Експериментална база към Института по земеделие – Шумен се преобразува в Научно звено – експериментална база към Института по земеделие – Шумен, считано от 01.04.2018 г. В същото време обаче доколкото преобразуваното юридическо лице Експериментална база към Института по земеделие – Шумен е търговец - публично предприятие по смисъла на Търговския закон, преобразуването е вписано в Търговския регистър едва на 26.04.2018 г. и същото е заличено като търговец /ЮЛНС/.

Следва да се отбележи, че в резултат на вливането настъпват правни последици в две насоки, а именно от правния мир изчезва един правен субект, а имуществото на прекратеното търговско дружество преминава в поемащото търговско дружество, което е негов универсален правоприемник. За дата на преобразуване обаче следва да се приема датата, на която решението за преобразуване влиза в законна сила /датата на вписване на решението в търговския регистър/, като към тази дата следва да се изготвят и финансови отчети на двете дружества, въз основа на които преобразуването чрез вливане да се осчетоводи по реда на НСС. Освен това, от вписване на вливането и заличаването от търговския регистър на прекратеното търговско дружество започват да текат редица срокове, свързани с изпълнение на публичноправни задължения по повод изчезването му като правен субект и имащи отношение към дерегистрацията му от регистър БУЛСТАТ, данъчния регистър и т. н. В съответните регистри следва да се заявят за вписване и всички подлежащи на вписване новонастъпили обстоятелства, свързани с поемането на правата и задълженията на влялото се търговско дружество от поемащото търговско дружество. Т. е. правните последици за всички, а не само за третите лица, възникват от момента на вписването, а не на оповестяването. В изрично посочените от закона случаи вписването има конститутивно действие – то е задължителен елемент от фактическия състав, от който възниква едно юридическо лице. Конститутивното действие на вписването е закрепено в чл. 67 от Търговския закон. Дружеството се смята за възникнало от деня на вписването му в търговския регистър. Без вписване няма юридическо лице. Вписването е задължителната предпоставка на правоспособността на търговското дружество. Вписването е условие, без което определени в закон обстоятелства не проявяват своето правно значение. То е уредено в чл. 7, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – ако закон предвижда подлежащо на вписване обстоятелство да породи действие след вписването, третите лица не могат да се позовават на него преди да е извършено вписването. Т. е. юридическия факт на заличаване на Експериментална база към Института по земеделие – Шумен като търговец и като самостоятелно юридическо лице поражда правни последици именно след като е налице вписване в Търговския регистър, тъй като от момента на вписване на заличаването правния субект престава да съществува. Така, че в процесния случай вписването на заличаването на предприятието има не само оповестително и декларативно действие на промененото обстоятелства, а с извършването му се прекратява самото съществуване на правния субект. Следователно промяната на данъчно задълженото лице в процесния случай е настъпила не на 01.04.2018 г., а на 26.04.2018 г. – датата, на която е заличено доскорошния ползвател на процесния имот Експериментална база към Института по земеделие – Шумен. Това становище е споделено и в Решение № 13 697 от 16.11.2000 г. на ВАС по адм. дело № 9 704/2010 г.; Решение № 8 503 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. дело *** 936/2013 г. и др., в които се посочва, че „Вписването в регистрите има оповестително, декларативно действие, а изключение от този принцип е допустимо само със законова разпоредба.“. В разглежданият случай санкционираното лице Земеделски институт – Шумен се явява универсален правоприемник на преобразуваното /заличено/ търговско предприятие - Експериментална база към Института по земеделие – Шумен, като от датата, на която е заличен предишния ползвател на недвижим имот, находящ се на бул. „С.В.“ *** в гр. Шумен - 26.04.2018 г. е възникнало задължението му по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ.

От изложеното се налага извода, че задължението за жалбоподателя възниква едва след вписване на промяната в търговския регистър  и същото продължава в определен в чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ срок, считано именно от 26.04.2018 г. - датата, на която е заличен предишния ползвател.

При така установеното съдът приема, че института - жалбоподател не е нарушил разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, за което неправилно и незаконосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

От друга страна, дори и да приемем, че е налице извършено нарушение по чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси от страна на жалбоподателя, настоящият съдебен състав счита, че са налице основания също така случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

В този смисъл съдът напълно споделя доводите, наведени от жалбоподателя и процесуалния му представител, както в жалбата, а така също и в съдебно заседание в тази насока. Следва да се отбележи, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

Настоящият съдебен състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В тази насока отчита обстоятелството, че нарушението е първо за института - жалбоподател. Нарушителят до момента, видно от приложените доказателства, не е санкциониран за противоправни деяния от категорията на процесното, т. е. реализираното поведение има инцидентен характер, а не носи белезите на тенденциозно несъблюдаване на разпоредбите на данъчното законодателство. На следващо място, налице е формално административно нарушение, касаещо неподаването на данъчна декларация в законоустановения срок и съставът му се осъществява с пропускането на срока, но в случая не е налице промяна в обстоятелство, което да е от значение за определяне на данъка.  В настоящия случай, като се съобразят изложените по-горе обстоятелства и факта, че данъчната декларация е била подадена няколко дни след изтичане на законоустановения срок и то преди извършената проверка, както и изложените по-горе причини и факта, че се касае не за пълно неизпълнение на административно нарушение, а само за закъсняло изпълнение, което е било изпълнено от дееца по собствени подбуди, без да е обусловено от намесата на данъчните органи, както и обстоятелството, че несвоевременното подаване на декларацията по никакъв начин не е рефлектирало неблагоприятно върху държавния бюджет, респективно от деянието не са настъпили неблагоприятни последици, налага извода, че същото се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни деяния, поради което и същото разкрива белезите на „маловажен случай”.  Посочените обстоятелства, макар и отбелязани в атакуваното наказателно постановление, не са отчетени в достатъчна степен от наказващия орган, който е следвало да прецени, че обществените отношения – обект на нарушението по чл. 14, ал.1 от ЗМДТ в случая не са били засегнати съществено и деянието представлява маловажен случай. Наказващият орган е имал всички основания да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН – да не налага наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено наказание. При така изложените обстоятелства, процедурата по чл. 28 от ЗАНН в пълна степен би изпълнила целите на закона и би въздействала дисциплиниращо спрямо представляващия института е лице с ниска обществена опасност, както и не на последно място следва да се отчете и обстоятелството, че нарушаването на установения в страната правов ред е инцидентна проява от негова страна. Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и константната съдебна практика на Шуменския административен съд по идентични казуси и по-конкретно Решение № 159 от 14.04.2014 г., постановено по КАНД № 109/2014 г. и др.

Налице са били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление

  Във връзка с извършеното нарушение съдът констатира и следното: Нарушението е извършено на 02.06.2018г., АУАН е съставен на 27.06.2018г., а  НП  издадено на 06.12.2018г. Към момента на извършване на нарушението и съставяне на акта е била действаща старата редакцията на чл.14 ал.1 от ЗМДТ задължаваща собственикът, съответно носителят на ограничено вещно право, за  новопостроените или придобити по друг начин сгради да уведоми писмено в двумесечен срок общината по местонахождение на имота, като подаде данъчна декларация. Към датата на издаване на НП посочената разпоредба е била изменена /ДВ бр.98 от 27.11.2018г./, но изменението все още  не е било в сила влязло в сила. Това е станало от  01.01.1019г. Към настоящият момент действа новата редакция на чл.14 ал.1 от ЗМДТ, съгласно която единствено собственик на  новопостроени сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане  в експлоатация по реда на ЗУТ е задължен да подаде декларация в общината. В конкретния случай е налице настъпила законодателна промяна в периода от извършване на нарушението до влизане в сила на НП, поради което  следва да се извърши преценка кой е по благоприятния закон, който следва да бъде приложен. Обстоятелството, че към настоящият момент задължението, за чието неизпълнение е санкциониран Земеделски институт Шумен, е отпаднало, безспорно се явява по – благоприятно, поради което съдът намира, че също е основание за отмяна на наказателното постановление.

Ето защо поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а жалбата като основателна следва да бъде уважена.

Независимо от отмяната на наказателното постановление, не може да бъде удовлетворено искането на пълномощника на жалбоподателя, направено в хода по същество, за присъждане на сторените съдебно деловодни разноски в размер на 300 лв., платен адвокатски хонорар. Това е така, защото според нормата на чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени съдопроизводствени правила се прилагат разпоредбите на НПК. Въпросът за разноските е уреден в чл. 189 – чл. 190 от НПК. В нормата на чл. 190, ал. 1 от НПК е предвидено, че когато подсъдимият бъде оправдан, разноските остават за сметка на държавата. Казано с други думи, разноските, които подсъдимият е направил във връзка със защитата си не му се присъждат. Той обаче има право да иска да му бъдат присъдени в отделно исково производство по реда на ЗОДОВ. Пренесено на плоскостта на административно - наказателното производство това означава, че разноските, които жалбоподателят е направил след отмяна на наказателното постановление не могат да му се присъдят, а той има също правото да ги претендира по реда на ЗОДОВ. Освен казаното до тук начина на разпределение на разноски по АНД е уреден и със задължителното за съдилищата ТР *** от 08.04.1985 г. по н.д. № 98/1984 г. на ОСНК на ВС на Р България и ТР № 2 от 03.06.2009 г. по т.д. № 7/2008 г. на ОСК на ВАС на Р България.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Д 0024/06.12.2017год. на Секретаря на Община - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.123 ал.1 от ЗМДТ на „Земеделски институт - Шумен“ с ЕИК: 127526189 с адрес на управление: гр. Шумен, бул. „С.В.“ ***, представлявано от А.П.А. ЕГН **********, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв. на основание чл. 123, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, като неправилно и незаконосъобразно.  

               Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено. 

 

Районен  съдия: