Р Е Ш Е Н И Е
73/4.2.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда
Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 3384 по описа на ШРС за 2018
г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № Д 0026 от 06.12.2018 г. на Секретаря на Община Шумен, с което
на Земеделски институт – Шумен, ЕИК 2127526189, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, бул. „Симеон Велики“ № 3, представлявано от А.П.А., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на
500 /петстотин/ лева на основание чл. 123, ал. 1 от Закона за местните данъци и
такси. Земеделския институт - жалбоподател моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление, като неправилно, незаконосъобразно
и необосновано, като излага доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание директора на Земеделски
институт – Шумен,
редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, като
поддържат жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и
допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният
представител на Община Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва
жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл. 84
от ЗАНН, във вр. чл. 320
от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, поради
следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Земеделски институт
гр. Шумен е създаден с ПМС 270/15.12.2000 г. и включва Институтите по
свиневъдство, биволовъдство, захарно цвекло и експерименталната опитна станция
в гр. Лозница. С измененията в закона за Селскостопанска Академия през 2008 г. производствената база
е отделена като Държавно предприятие
“Експериментална база” към Земеделски институт – Шумен.
Съобразно
разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Земеделски
институт – Шумен, утвърден на 09.01.2019 г. от проф. д-р В.Н. – председател на
селскостопанска академия, институтът /Земеделски институт – Шумен/ е юридическо лице - разпоредител от по-ниска степен с
бюджет към Селскостопанска академия (ССА), със седалище гр. Шумен, бул. „Симеон
Велики“ № 3. А според ал. 3 на чл. 1 от цитирания Правилник институтът е
създаден с министерско постановление № 270 от 15.12.2000 г. и включва в състава
си: Институт по свиневъдство, Институт по биволовъдство и Институт по захарно
цвекло.
По силата на § 17, ал. 1, т. 1 на Закона за изменение и
допълнение на Закона за селскостопанската академия, обн. ДВ бр. 22/13.03.2018
г., Експериментална база към Института по земеделие – Шумен се
преобразува в Научно звено – експериментална база към Института по земеделие – Шумен, считано от
01.04.2018 г. Доколкото преобразуваното юридическо лице Експериментална база
към Института по земеделие – Шумен е търговец
- публично предприятие по смисъла на Търговския закон, преобразуването е
вписано в Търговския регистър на 26.04.2018 г. и същото е заличено като
търговец /ЮЛНС/
На 08.06.2018 г. в отдел “Местни данъци и ТБО” се явило лицето С.Т.Б., в качеството си на упълномощено лице от представляващия Земеделски институт – Шумен и подало данъчна декларация по чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ с Вх. № ДК 14002505, за придобитият недвижим имот по силата на цитираното преобразуване на юридическото лице, находящ се на бул. „Симеон Велики“ № 3 в гр. Шумен. От представените документи и от декларираните от представляващия института – жалбоподател данни административно-наказващия орган приел, че последният не е изпълнил задължението си да подаде данъчна декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за придобият недвижим имот чрез преобразуването от 01.04.2018 г. в отдел “Местни данъци и ТБО” по постоянният му адрес в срок до 01.06.2018 г., визиран в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Във връзка с тези констатации на 12.06.2018 г. била изпратена покана до Земеделски институт – Шумен, получена на 18.06.2018 г., за явяване в 7-вневен срок от получаване на съобщението – т. е. до 26.06.2018 г, с оглед съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Тъй като в указания срок не се явил управител или друг представител на Земеделски
институт – Шумен, нито упълномощено от него
лице за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, впоследствие
- на 27.06.2018 г. на
основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН на жалбоподателя бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 23, в
който словесно било посочено, че депозираната декларация с Вх. № ДК 14002505/08.06.2018
г. по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ е следвало да се подаде до 01.06.2018 г., като актосъставителя
счел, че са
нарушени
разпоредбите на чл. 14, ал.
1 от ЗМДТ и чл. 123, ал.
1 от ЗМДТ. Цитираният акт за установяване на административно
нарушение на 27.06.2018 г. бил връчен на представляващия Земеделски институт – Шумен и подписан от него с възражения
относно посочените срокове, сочейки, че Експериментална база – Държавно
предприятие функционира като юридическо лице до датата на вписване в Търговския
регистър. Впоследствие, института - жалбоподател се е възползвал от законното
си право за депозиране на допълнителни възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН,
но
били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № Д 0026 от
06.12.2018 г. на Секретаря на Община Шумен, с което на Земеделски институт –
Шумен, ЕИК 2127526189, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул.
„Симеон Велики“ № 3, представлявано от А.П.А., ЕГН **********
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание
чл. 123, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя К.Б.Али и на свидетелите И.Т.Н. и И.К.С. – свидетели при съставяне на акта,
както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични, като се потвърждават от останалите
събрани доказателства, а и липсват основания за съмнения в тяхната
достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема,
от правна страна следното:
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
По
отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на
юридическо лице, в
тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН
имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или
общините е обективна, безвиновна.
Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема
предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната
форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи
задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което
не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.
Съобразно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
В
жалба си, дружеството - жалбоподател не оспорва фактическите констатации в
акта. Те се потвърждават и от приетите и приложени по делото писмени
доказателства и допуснатите и събрани в хода на съдебното производство гласни
доказателствени средства - свидетелски показания на актосъставителят. В също време обаче е спорен въпроса от кой момент е
възникнало задължението по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за санкционираното лице.
Действително съгласно разпоредбата на § 17, ал. 1, т. 1 на Закона за
изменение и допълнение на Закона за селскостопанската академия, обн. ДВ бр.
22/13.03.2018 г., Експериментална база към Института по земеделие – Шумен се
преобразува в Научно звено – експериментална база към Института по земеделие – Шумен, считано от
01.04.2018 г. В същото време обаче доколкото преобразуваното юридическо лице Експериментална база
към Института по земеделие – Шумен е търговец
- публично предприятие по смисъла на Търговския закон, преобразуването е
вписано в Търговския регистър едва на 26.04.2018 г. и същото е заличено като
търговец /ЮЛНС/.
Следва да се
отбележи, че в
резултат на вливането настъпват правни последици в две насоки, а именно от правния мир изчезва
един правен субект, а имуществото
на прекратеното търговско дружество преминава в поемащото търговско дружество,
което е негов универсален правоприемник. За дата на преобразуване обаче следва да се приема
датата, на която решението за преобразуване влиза в законна сила /датата на вписване на
решението в търговския регистър/, като към тази дата следва да се изготвят и финансови отчети на
двете дружества, въз основа на които преобразуването чрез вливане да се
осчетоводи по реда на НСС. Освен това, от вписване на вливането и заличаването от търговския
регистър на прекратеното търговско дружество започват да текат редица срокове,
свързани с изпълнение на публичноправни задължения по повод изчезването му като
правен субект и имащи отношение към дерегистрацията му от регистър БУЛСТАТ,
данъчния регистър и т. н.
В съответните регистри следва да се заявят за вписване и всички подлежащи на
вписване новонастъпили обстоятелства, свързани с поемането на правата и
задълженията на влялото се търговско дружество от поемащото търговско
дружество. Т. е. правните последици за всички, а не само
за третите лица, възникват от момента на вписването, а не на оповестяването.
В
изрично посочените от закона случаи вписването има конститутивно действие – то е задължителен елемент от
фактическия състав, от който възниква едно юридическо лице. Конститутивното
действие на вписването е закрепено в чл. 67 от Търговския закон. Дружеството се
смята за възникнало от деня на вписването му в търговския регистър. Без
вписване няма юридическо лице. Вписването е задължителната предпоставка на
правоспособността на търговското дружество. Правното
значение на вписването се проявява още и като conditio juris. То обуславя правното действие на подлежащото на
вписване обстоятелство. Без вписването това обстоятелство се намира във висящо състояние
и не може да породи правните си последици. Вписването е условие, без което
определени в закон обстоятелства не проявяват своето правно значение. То е
уредено в чл. 7, ал. 2 от
Закона за търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
– ако закон предвижда подлежащо на вписване обстоятелство да породи действие
след вписването, третите лица не могат да се позовават на него преди да е
извършено вписването.
Т. е. юридическия факт на заличаване на Експериментална база към Института по земеделие – Шумен като търговец
и като самостоятелно юридическо лице поражда правни последици именно след като
е налице вписване в Търговския регистър, тъй като от момента на вписване на
заличаването правния субект престава да съществува. Така, че в процесния случай
вписването на заличаването на предприятието има не само оповестително и
декларативно действие на промененото обстоятелства, а с извършването му се
прекратява самото съществуване на правния субект. Следователно промяната на
данъчно задълженото лице в процесния случай е настъпила не на 01.04.2018 г., а на 26.04.2018 г. – датата, на която
е заличено доскорошния ползвател на процесния имот Експериментална база към Института по земеделие – Шумен. Това
становище е споделено и в Решение № 13 697 от 16.11.2000 г. на ВАС по адм.
дело № 9 704/2010 г.; Решение № 8 503 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм.
дело № 3 936/2013 г. и др., в които
се посочва, че „Вписването
в регистрите има оповестително, декларативно действие, а изключение от този
принцип е допустимо само със законова разпоредба.“. В разглежданият случай санкционираното
лице Земеделски институт – Шумен
се явява универсален правоприемник на преобразуваното /заличено/ търговско
предприятие -Експериментална
база към Института по земеделие – Шумен, като от датата,
на която е заличен предишния ползвател на недвижим имот, находящ се на бул.
„Симеон Велики“ № 3 в гр. Шумен - 26.04.2018 г. е възникнало
задължението му по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ.
От изложеното се налага извода, че задължението за жалбоподателя възниква едва след вписване на промяната в търговския регистър и същото продължава в определен в чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ срок, считано именно от 26.04.2018 г. - датата, на която е заличен предишния ползвател.
При така установеното съдът приема, че института
- жалбоподател не е нарушил разпоредбата на чл. 14, ал. 1
от Закона за местните данъци и такси, за което неправилно и незаконосъобразно е санкциониран с обжалваното
наказателно постановление.
От друга страна, дори и да приемем, че е налице извършено
нарушение по чл. 14, ал. 1
от Закона за местните данъци и такси от страна на
жалбоподателя, настоящият съдебен състав счита, че са налице основания също
така случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Доколкото в
ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ следва да бъдат
приложени критериите, визирани в чл.
93, т. 9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали
случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е
осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е
ръководел при извършване на престъплението и др., т. е. следва да бъдат
преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
В този
смисъл съдът напълно споделя доводите, наведени от жалбоподателя и процесуалния
му представител, както в жалбата, а така също и в съдебно заседание в тази
насока. Следва да се отбележи, че процесуално задължение на съда е да провери
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди
всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и
да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган
досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство
съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР №
1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което
когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
Настоящият съдебен
състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки
наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил
материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този
закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание
административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална
преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното
деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за
всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен
или не. В тази насока отчита обстоятелството, че нарушението е първо за института
- жалбоподател. Нарушителят до момента, видно от приложените доказателства, не
е санкциониран за противоправни деяния от категорията на процесното, т. е.
реализираното поведение има инцидентен характер, а не носи белезите на
тенденциозно несъблюдаване на разпоредбите на данъчното законодателство. На
следващо място, налице е формално административно нарушение, касаещо неподаването на данъчна декларация в
законоустановения срок и съставът му се осъществява с пропускането на срока, но в
случая не е налице промяна в обстоятелство, което да е от значение за
определяне на данъка. В настоящия случай, като се
съобразят изложените по-горе обстоятелства и факта, че данъчната декларация е
била подадена няколко дни след изтичане на законоустановения срок и то преди
извършената проверка, както и изложените по-горе причини и факта, че се касае
не за пълно неизпълнение на административно нарушение, а само за закъсняло
изпълнение, което е било изпълнено от дееца по собствени подбуди, без да е
обусловено от намесата на данъчните органи, както и обстоятелството, че
несвоевременното подаване на декларацията по никакъв начин не е рефлектирало
неблагоприятно върху държавния бюджет, респективно от деянието не са настъпили
неблагоприятни последици, налага извода, че същото се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни деяния, поради което
и същото разкрива белезите на „маловажен случай”. Посочените обстоятелства, макар и отбелязани
в атакуваното наказателно постановление, не са отчетени в достатъчна степен от
наказващия орган, който е следвало да прецени, че обществените отношения –
обект на нарушението по чл. 14, ал.1 от ЗМДТ в случая не са били засегнати
съществено и деянието представлява маловажен случай. Наказващият орган е имал
всички основания да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН – да не налага
наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено наказание. При така изложените обстоятелства, процедурата
по чл. 28 от ЗАНН в пълна степен би изпълнила целите на закона и би
въздействала дисциплиниращо спрямо представляващия института е лице с ниска
обществена опасност, както и не на последно място следва да се отчете и
обстоятелството, че нарушаването на установения в страната правов ред е
инцидентна проява от негова страна. Доколкото към момента на издаване на
наказателното постановление са били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е
и константната съдебна практика на Шуменския административен съд по идентични
казуси и по-конкретно Решение № 152 от 08.04.2014 г., постановено по
КАНД № 106/2014 г., Решение № 159 от 14.04.2014 г., постановено по КАНД №
109/2014 г. и др.
Налице
са били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е
приложил, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е
издал незаконосъобразно наказателно постановление
Ето защо поради изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено, а жалбата като основателна следва да бъде уважена.
Независимо от отмяната на наказателното постановление, не може да бъде удовлетворено искането на пълномощника на жалбоподателя, направено в хода по същество, за присъждане на сторените съдебно деловодни разноски в размер на 300 лв., платен адвокатски хонорар. Това е така, защото според нормата на чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени съдопроизводствени правила се прилагат разпоредбите на НПК. Въпросът за разноските е уреден в чл. 189 – чл. 190 от НПК. В нормата на чл. 190, ал. 1 от НПК е предвидено, че когато подсъдимият бъде оправдан, разноските остават за сметка на държавата. Казано с други думи, разноските, които подсъдимият е направил във връзка със защитата си не му се присъждат. Той обаче има право да иска да му бъдат присъдени в отделно исково производство по реда на ЗОДОВ. Пренесено на плоскостта на административно - наказателното производство това означава, че разноските, които жалбоподателят е направил след отмяна на наказателното постановление не могат да му се присъдят, а той има също правото да ги претендира по реда на ЗОДОВ. Освен казаното до тук начина на разпределение на разноски по АНД е уреден и със задължителното за съдилищата ТР № 3 от 08.04.1985 г. по н.д. № 98/1984 г. на ОСНК на ВС на Р България и ТР № 2 от 03.06.2009 г. по т.д. № 7/2008 г. на ОСК на ВАС на Р България.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Д 0026 от 06.12.2018 г. на Секретаря на Община Шумен, с което на Земеделски институт – Шумен, ЕИК 2127526189, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. „Симеон Велики“ № 3, представлявано от А.П.А., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 123, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: