Р Е Ш Е Н И Е

169/5.3.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На шести февруари през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №3385 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №Д0027/06.12.2018 год. на Секретаря на Община Шумен, с което на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ на ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ – ШУМЕН, с ЕИК127526189, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, бул.“Симеон Велики“ №3, представлявано от А.П.А. е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за това, че не е изпълнил задължението си да подаде данъчна декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ и да декларира притежаван недвижим имот в двумесечен срок от датата на преобразуване на предприятието. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител, като поддържат жалбата на посочените в нея основания.

Процесуалният представител на Община Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно §17 ал.1 т.1 на Закона за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, обнародван в ДВ бр.22/13.03.2018 год., „Експериментална база – държавно предприятие към Института по земеделие – Шумен“ се преобразува в Научно звено – експериментална база към Института по земеделие – Шумен, считано от 01.04.2018 год. като съгласно ал.2 от същия параграф активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения на държавното предприятие преминават към института.

Видно от служебно направена справка в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 26.04.2018 год. „Експериментална база - държавно предприятие към Института по земеделие – Шумен“ ТПП е заличено като търговец в Търговския регистър, като негов правоприемник се явява ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ – ШУМЕН.

В тази връзка с оглед преобразуването на 05.06.2018 год. от страна на ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ – ШУМЕН в отдел “Местни данъци и ТБО” на Община Шумен била подадена данъчна декларация по смисъла на чл.14 ал.1 от ЗМДТ с Вх. №ДК14002506 за недвижим имот, находящ се в гр.Шумен, кв.Тракия, бул.“Симеон Велики“ №3. При подаване на данъчната декларация компетентното длъжностно лице при Общинска данъчна служба - гр.Шумен е констатирало, че ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ – ШУМЕН не е спазил задължението си да декларира придобития имот в двумесечен срок от придобиването му, а именно до 01.06.2018 год.

С покана, изпратена на 12.06.2018 год. Земеделски институт – Шумен били поканени да се явят в 7-дневен срок от получаването на съобщението за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Съобщението било получено на 18.06.2018 год. В посочения срок представител на жалбоподателя не се явил за съставяне на акта за констатиране на административно нарушение. При условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН на Земеделски институт – Шумен в тяхно отсъствие на е бил съставен акт за установяване на административно нарушение №24 от 27.06.2018 год., като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗМДТ. Актът е бил връчен на директора на Земеделския институт – Шумен, който го е подписал след като е изложил писмени възражения по него, в които е изразил несъгласие с посочените от актосъставителя срокове. Впоследствие се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал допълнителни писмени възражения, в които отново е изразил несъгласие с начина на изчисляване на законовите срокове за изпълнение на задължението за деклариране. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и депозираното възражение е било издадено наказателно постановление №Д0027/06.12.2018 год. на Секретаря на Община Шумен, с което на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ на ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ – ШУМЕН, с ЕИК127526189, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, бул.“Симеон Велики“ №3, представлявано от А.П.А. е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за това, че не е изпълнил задължението си да подаде данъчна декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ и да декларира притежаван недвижим имот в двумесечен срок от датата на преобразуване на предприятието.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят К. Б.А. и на свидетелите И.Т.Н. и Г.С.И., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗМДТ в сила към датата на извършване на нарушението и преди изменението, обнародвано в ДВ бр.98/2018г., в сила от 01.01.2019 год., За новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

Не се спори между страните по делото, че ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ – ШУМЕН на 05.06.2018 год. е подал в отдел “Местни данъци и ТБО” на Община Шумен данъчна декларация по смисъла на чл.14, ал.1 от ЗМДТ с Вх. №ДК14002506 за недвижим имот, находящ се в гр.Шумен, кв.Тракия, бул.“Симеон Велики“ №3. Спорно се явява обстоятелството, от коя дата е започнал да тече двумесечния срок за подаване на декларацията, респективно дали същият е бил изтекъл към 05.06.2018 год, когато е било изпълнено и самото задължение от тяхна страна.

Съгласно разпоредбата на §17, ал.1, т.1 и ал.2 на Закона за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, обн. ДВ бр.22/13.03.2018 год., „Експериментална база – държавно предприятие към Института по земеделие – Шумен“ е преобразувано в Научно звено – експериментална база към Института по земеделие – Шумен, считано от 01.04.2018 год., като активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения на държавното предприятие преминават към института. В закона не е предвидено вписване на това обстоятелство като елемент от правопораждащия фактически състав на преобразуването, поради което следва да се приеме, че няма конститутивно действието, за разлика от разпоредбата на §15, ал.1 от същия закон, където изрично е посочено, че новосъздаденото Държавно предприятие „Научно – производствен център“ е правоприемник на активите и пасивите на конкретно посочени държавни предприятия от датата на вписването му в ТР.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че промяната на данъчно – задълженото лице е настъпила на 01.04.2018 год., от която дата е започнал да тече и законоустановения в разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗМДТ двумесечен срок и доколкото декларацията е била подадена на 05.06.2018 год. се налага извода, че същата е подадена след изтичане на двумесечния срок, който е изтекъл на 01.06.2018 год. А с оглед на изложеното се налага и извода, че жалбоподателят е осъществил състава на посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение.

Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателят, че декларацията е подадена в законоустановения двумесечен срок, който според него е започнал да тече от датата на вписване на заличаването на преобразуваното предприятие в Търговския регистър, а именно - 26.04.2018 год., доколкото счита, че вписването на заличаването на „Експериментална база - държавно предприятие към Института по земеделие – Шумен“ има конститутивно действие и спорен тях промяната на данъчно – задълженото лице е настъпила не на 01.04.2018 год., а на 26.04.2018 год. – датата на която е заличено преобразуваното предприятие в Търговския регистър, позовавайки се на разпоредбите на чл.263ж и сл. от ТЗ. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че „Експериментална база - държавно предприятие към Института по земеделие – Шумен“ ТПП е било създадено по силата на чл.6, ал.2 от Закона за Селскостопанската академия /в редакцията му от 29.04.2008 год./. По своята същността то представлява държавно предприятие по смисъла на чл.62, ал.3 от ТЗ с правна форма - търговец, публично предприятие. Разпоредбата на чл.62, ал.3 от ТЗ предвижда възможност за образуване на държавни предприятия, като образуването им се подчинява на специален закон и обикновено имат специална цел и свързан с нея предмет на дейност. Търговецът – публично предприятие е специален вид търговец, който е юридическо лице, но не е търговско дружество по смисъла, вложен в ТЗ. По смисъла на чл.7 от Закона за търговския регистър и и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. В чл.7, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ изрично е посочено, че вписването няма конститутивно действие, освен ако закон изрично предвижда това. Това означава, че само в изрично предвидени от закона хипотези вписването става елемент от правопораждащ фактически състав и условие за настъпване на желаните правни последици.

С оглед на изложеното, както бе посочено и по-горе се налага извода, че жалбоподателят е осъществил състава на посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.123, ал.1 от ЗМДТ предвижда имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. за нарушение, изразяващо се в неподаване на декларация по чл.14 от същия закон, неподаването й в срок, както и непосочване или невярно посочване на данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, ако не е предвидено по-тежко наказание. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба, като правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки го в неговия минимален, предвиден в закона размер.

В същото време обаче съдът съобрази обстоятелството, че след издаване на наказателното постановление, но преди влизането му в сила, разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗМДТ е била променена, като с изменението, обнародвано в ДВ бр.98/2018 год., в сила от 01.01.2019 год., е отпаднало задължението за деклариране на придобити имоти в двумесечен срок от датата на придобиването им от страна на новия собственик. В ал.4 от същия законов текст е въведено задължение единствено за предприятията в срока по ал.1 да подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване. В същото време обаче след запознаване с мотивите на законопроекта за изменение и допълнение на ЗМДТ, съдът установи, че идеята на предложената законодателна промяна е била да отпадне задължението за подаване на данъчна декларация за определяне на годишен данък за имотите или ограничените вещни права върху тях, придобити по възмезден или безвъзмезден начин, като се изтъква, че това е излишно натоварване на гражданите и бизнеса поради факта, че цялата необходима информация е налична в общината. Промяната, въведена след изменението в ДВ бр.98/2018 год., в сила от 01.01.2019 год. се явява по-благоприятна за нарушителя по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, доколкото с нея отпада задължението за подаване на данъчна декларация за придобит на някакво основание недвижим имот, какъвто е настоящия случай.

От друга страна, дори и да приемем, че е налице извършено нарушение по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, настоящият съдебен състав счита, че са налице основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ следва да бъдат приложени критериите, визирани в разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

В този смисъл съдът напълно споделя доводите, наведени от жалбоподателя и процесуалния му представител, както в жалбата, а така също и в съдебно заседание в тази насока. Задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН.

Действително обществените отношения, които регулира ЗМДТ са от особена обществена важност, но това обстоятелство само по себе си не е достатъчно основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. В настоящия случай съобразявайки материалите по делото съдът намира, че така осъщественото от жалбоподателя нарушение се явява първо по рода си, с оглед липсата на данни за други извършени нарушения и наложени санкции с влезли в сила наказателни постановления. Следователно извършеното може да се възприеме като инцидентна проява в поведението на института. Нарушението е на формално извършване и касае единствено задължението за подаване на данъчна декларация в законоустановения срок, като декларираните обстоятелства не са от значение за определяне на данъка по отношение на посочения недвижим имот или до неговата промяна. В същото време следва да бъде отчетен и факта, че жалбоподателят по собствена инициативи всъщност е подал декларация и то в срока, който е считал, че е срока, определен от самия закон, като задължението е било изпълнено няколко дни след приетия от административно-наказващият орган ден за краен срок, в който задължението е следвало да бъде изпълнено. От изложеното се налага извода, че настоящия случай касае деяние, което не може да се квалифицира като неизпълнение, а като закъсняло изпълнение на задължението и то по собствени за дееца подбуди, без същото да е обусловено от намесата на данъчните органи. В същото време несвоевременното подаване на декларацията по никакъв начин не е рефлектирало неблагоприятно върху държавния бюджет, респективно от деянието не са настъпили неблагоприятни последици, поради което се налага извода, че същото се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни деяния, поради което и същото следва да бъде квалифицирано като „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Посочените обстоятелства, макар и отбелязани в атакуваното наказателно постановление, не са отчетени в достатъчна степен от наказващия орган, който е следвало да прецени, че обществените отношения – обект на нарушението по чл.14, ал.1 от ЗМДТ в случая не са били засегнати съществено и деянието представлява маловажен случай. Наказващият орган е имал всички основания да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да не налага наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено наказание. Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР №1/12.12.2007 год. по тълк. н.д. №1/2005 год. на ОСНК, както и константната съдебна практика на ШАС по този въпрос и по-конкретно Решение №42 от 11.02.2019 год. на АдмС - Шумен по к.а.н.д. №273/2018 год., Решение №152 от 08.04.2014 год., постановено по КАНД №106/2014 год., Решение №159 от 14.04.2014 год., постановено по КАНД № 109/2014 год. и др.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и назаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Съдът намира за неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на направените от тяхна страна разноски за адвокатско възнаграждение. Независимо от изхода на делото в настоящото производство е недопустимо да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, направени от жалбоподателя. В т.1 от Тълкувателно постановление №2/2014 год. на ВКС и ВАС от 19.05.2015 год. по т.д. №2/2014 на ОС на ВКС и ВАС изрично е посочено, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Ето защо искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по настоящото дело се явява недопустимо и като такова следва да се остави без разглеждане.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №Д0027/06.12.2018 год. на Секретаря на Община Шумен, с което на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ на ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ – ШУМЕН, с ЕИК127526189, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, бул.“Симеон Велики“ №3, представлявано от А.П.А. е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за това, че не е изпълнил задължението си да подаде данъчна декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ и да декларира притежаван недвижим имот в двумесечен срок от датата на преобразуване на предприятието.

Оставя без разглеждане искането на ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ – ШУМЕН, с ЕИК127526189 за присъждане на разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: