Р Е Ш Е Н И Е

 

275/30.4.2019г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, втори състав, на трети април през две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:  

                                                                                       Председател: Диана Георгиева

при секретаря  В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 3394 по описа на ШРС за 2018  г., за да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 18-0869-002597 от 24.10.2018г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Шумен, с което на А.Г.Т., с ЕГН **********,*** са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца на основание  чл. 178ж, ал. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДв.П/ за нарушение на чл.58, т.4 от ЗДв.П. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага подробните си доводи за това в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, като поддържат жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока.

Въззиваемата страна, редовно призована изпраща упълномощен представител, който оспорва жалбата изцяло, като моли наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.09.2018г. поради пътно – транспортно произшествие с тежкотоварен автомобил било ограничено временно движението по автомагистрала № А – 2 /автомагистрала „Хемус“/ посока Варна при км 355, като движението било регулирано от служители на ОД МВР гр. Шумен.  По това време свидетелите И.П.С., В.Ж.В., М.И.Р., Р.Н.Ш., Х.Д.Б.,  Й.Ж.Ж. - служители в сектор „Пътна полиция“ към  ОД МВР – Шумен и ГООР при РУ гр. Шумен били изпратени на посочената автомагистрала, като бил създаден и обходен маршрут „Етапна връзка Каспичан“ по посока път I – 2  „гр. Нови пазар – с. Ветрино – гр. Девня“.

Жалбоподателят А.Г.Т. на 08.09.2018 г. около 10.00 часа управлявал лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № РР01 34ВС, собственост на М.С.Т., като се движел по автомагистрала № А – 2 /автомагистрала „Хемус“/ в посока от гр. Лозница към гр. Варна.  По това време полицейските служители Р.Н.Ш. и В.Ж.В., които били  изпратени за съдействие на автомагистрала „Хемус“, се намирали около км.350, където да извършват контрол на движещите се автомобили, като мястото на контрол било на пътен възел „Етапна връзка Каспичан“. Задачата на свидетелите Ш. и В. била да „смъкват“ от магистралата, движещите се за гр. Варна, автомобили, т. е. пренасочвали ги да слязат от магистралата на етапната връзка. В един момент двамата свидетели забелязали, че отклонените от тях, автомобили, след като слязат от автомагистралата, правят обратен завой, долу под моста и отново се качвали на магистралата и то преди настъпилото ПТП и на практика цялата им работа се обезмисляла. Свидетелят Ш. като видял това, слязъл долу под моста с цел да предотврати това връщане на отклонените автомобили отново на автомагистралата. По това време, свидетелят М.И.Р., който се намирал на местопроизшествието и работел по него видял колона от около 30 автомобила идвайки към тях. Намиращите на произшествието отбили колоната в аварийната лента и свид. Р. започнал да обяснява на водачите на първите автомобили, че трябвало да изчакат 15-20 минути, за да пуснат движението. Стигайки до четвърти – пети автомобил от колоната, свидетелите Р. и Б. видели в края на колоната между 10 и 20 автомобила направили обратен завой и тръгнали да се движат срещу посоката движение. Между тези автомобили бил и автомобила, управляван от жалбоподателя Т.. Свидетелят Х.Б. разпоредил по станцията на двамата свидетели – Ш. и В. да спрат автомобилите, които се движели в обратна посока по автомагистралата. Един от тези автомобили бил и лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № РР01 34ВС, управляван от  жалбоподателят А.Т., който бил спрян от свид. В.В.. Пристигналият малко след това на место служител на сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР  гр. Шумен – свид. И.С. съставил АУАН, серия Д, бл. № 533341 от 08.09.2018г., в който посочил, че е нарушена разпоредбата на чл.58, т.4 от ЗДв.П. Нарушителят отказал да подпише съставения му АУАН, което било удостоверено с подписа на свидетеля Х.Б.. Впоследствие се е възползвал от законното си право и депозирал писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. По повод постъпилото възражение била извършена проверка от И. Г., който извършил проверка и счел възражението за неоснователно. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено НП № 18-0869-002597 от 24.10.2018г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР гр. Шумен, с което на А.Г.Т., с ЕГН **********,*** са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца на основание  чл.178ж, ал.1, предл.2 от ЗДв.П за нарушение по чл.58, т.4 от ЗДв.П за това, че на 08.09.2018г. в 10,00 часа в община Шумен на Автомагистрала ѝ-2, км. от 355 до 350, в посока от гр. Варна към гр. София , управлява лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № РР01 34ВС, собственост на М.С.Т. в платно за насрещно движение от километър 355 до километър 350.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.П.С., свидетелите В.Ж.В., М.И.Р., Р.Н.Ш., Х.Д.Б.,  Й.Ж.Ж. и В.Т.Ц., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на всички свидетели следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото първите шест свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителят, които дори не са го познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. Не противоречат на техните показания и показанията на доведените от страна на жалбоподателя, двама свидетели. Установената по-горе фактическа обстановка не бе оборена и от показанията на свидетеля В.Ц., който по същото време и на същото място пътувал по автомагистрала № А – 2 /Хемус/.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното постановление № 18-0869-002597/24.10.2018г.  е издадено от компетентен орган - от ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР  Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, е била осигурена възможност на нарушителят да разбере за извършването на какво конкретни нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл.58, т.4 от ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи в платното за насрещно движение.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят с управлявания от него лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № РР01 34ВС се е движел по автомагистрала № А – 2 /автомагистрала „Хемус“/ от км.355 до км.350 в посока от гр. Варна към гр. София в платното, предназначено за движение на насрещно движещите се превозни средства по АМ „Хемус“. В подкрепа на този извод са показанията на  свидетелите И.С. и В.В.. Това обстоятелство на практика не се оспорва и от самия жалбоподател в изложеното в жалбата. Видно от констатациите в Акта за установяване на административно нарушение жалбоподателят се е движел в платното, предназначено за движение на насрещно движещите се превозни средства по АМ „Хемус“. Посоченият акт за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗДв.П и на ЗАНН и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. А противното в настоящото производство не бе доказано. Още повече, не се спори, че въпросният акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспорваното пред настоящия съдебен състав наказателно постановление, е съставен от компетентен за това административен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискваната от закона форма за валидност, при спазване на законоустановените изисквания относно процесуални правила, както и че той съдържа всички изискуеми реквизити, за да породи целените правни последици. Следователно актът за установяване на административно нарушение е редовно съставен и се ползва с формална доказателствена сила до установяване на противното. Въпреки, че в съдебно заседание бяха наведени доводи, с които процесуалния представител на нарушителят оспорва констатациите в акта, като твърди, че на посочената дата е управлявал посочения автомобил в платното, предназначено за движение на насрещно движещите се превозни средства по АМ „Хемус“ по разпореждане на полицейски служители, поради изложените по-горе съображения съдът не кредитира посочените твърдения и счита, че същите не оборват така описаната фактическа обстановка. Такова действие – указание от страна на полицейски служител не се установява и от предоставения запис от АИС ВПК, монтирана в служебен автомобил на сектор „ПП“ от 08.09.2018г. – файл СВ6303КК 01. От разпита на свидетелите  И.С., Х.Б. и В.В. се доказва по безспорен начин, че нарушителят е автор на описаното нарушение, като не е давано разпореждане от който и да било служител на ОД МВР Шумен за движение срещу  посоката на движение.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че установената в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка и възпроизведена в наказателното постановление е доказана.

За посоченото нарушение разпоредбата на чл.178ж, ал.1, предл. 2 от ЗДв.П предвижда за водача административно наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3 /три/ месеца и „глоба“ 1 000 лв.

Процесното нарушение правилно е било съотнесено към съответната санкционна норма, а именно: разпоредбата на чл.178ж, ал.1, предл. 2 от ЗДв.П. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно и е наложил наказание в абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба. 

Не са налице условия за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното неизпълнение на административно задължение не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства във връзка с извършването му, които да обусловят извода за маловажност на случая. Съдът счита, че следва да отбележи факта, че мястото, на което е извършено описаното нарушение се отличава с висока концентрация на ПТП. На първо място, поради това, че участъкът представлява пътен възел с отклонение за други населени места. На второ място, във въпросния участък скоростта на движение е висока, въпреки наложените ограничения, което се явява предпоставка за възникване на ПТП. На следващо място, в резултат на намесата на контролните органи, които са преустановили със спиране и вземане на отношение към виновните водачи, в участъка не са регистрирани други случаи на ПТП с настъпили вредни последици.

Предвид горното съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено като такова.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0869-002597 от 24.10.2018г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР гр. Шумен, с което на А.Г.Т., с ЕГН **********,*** са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.178ж, ал.1, предл. 2 от ЗДв.П за нарушение на чл.58, т.4 от ЗДв.П, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                      

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: