П Р О Т О К О Л

365/24.6.2019г.

2019 год.		гр. Шумен
Районен съд - Шумен		Дванадесети състав
На двадесет и четвърти юни	две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
	Председател:		Ив. Димова
	Членове:
	Съдебни заседатели:

Секретар: М. М.

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от районния съдия

НЧХ дело № 3085 по описа за 2018 год.

На именното повикване в 10.15 часа се явиха:

……

С оглед изясняване отношенията между страните и за преценка достоверността на свидетелските показания, съдът служебно изиска посочената справка и препис от тъжба, като при запознаване със съдържанието на тъжбата съдът установи, че в същата са описани идентични фактически обстоятелства с тези, описани в настоящата тъжба. В тъжбата по НЧХД № 3084/2018 г. е посочено, че подсъдимата е заявила на повече от 20 лица, че „..аз и колегата И.Г. не сме внасяли вноските на хората по техни партиди, че сме ги задържали за себе си, че сме били мафия и че сме крадели пари от фирмата и клиентите, неколкократно е заявявала, че съм бил лъжец и измамник и че ме разследват за злоупотреби…“.

В тъжбата, по която е образувано настоящото НЧХД № 3085/2018 г. по описа на ШРС е посочено, че Т.Х.Й. е заявила на повече от 20 лица, че И.К.Г. и К. С. Д. не са внасяли вноските и т.н. Описана е идентична фактическа обстановка.

При това положение, съдът отчете разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, според която не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство. В тази връзка е постановено ТРешение 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, в което се посочва, че едно и също деяние не може да бъде предмет на две отделни наказателни производства, както и че разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК забранява повторно наказателно преследване на едно и също лице за едно и също деяние квалифицирано като престъпление по НК. Според посоченото тълкувателно решение забрана за преследване и наказване за второто деяние е налице, когато и двата процеса имат за предмет същото деяние, доколкото то произтича от идентични факти или от такива, които по същество са „значително същите“ – сходни. Посочено е също, че преценката дали деянието е същото изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца.

При това положение съдът следва да прецени дали се касае за същото деяние, с оглед евентуално нарушение на принципа на non bis in idem. За преценката дали е налице нарушение на този принцип следва да се прецени дали е налице идентичност на субекта в двата процеса и дали се касае за деяние оценено като тъждество или идентичност на фактите или такива, които са значително сходни. Трябва първо да се прецени дали двете производства имат характера на наказателни такива, съобразно критериите „Енгел“. Първия критерий е квалификацията на деянието по националното право, като е безспорно, че обвиненията и по двете дела имат наказателен характер, тъй като са квалифицирани като престъпления по НК.

Съдът приема, че двете производства са образувани по повод едни и същи събития, извършени на едно и също място, по едно и също време, с едни и същи действия. Твърди се и в двете тъжби, че е разпространила подсъдимата твърдения относно две лица, които са идентични в двете производства. Също така и лицата, пред които се твърди, че са разпространени тези твърдения са едни и същи. При това положение е налице фактическа идентичност или поне съществено сходство по смисъла на ТР № 3/2015 г. от обективна и субективна страна на осъществяваното поведение, което е предмет на разглеждане на делата и по двете производства. При това положение съдът приема, че е налице нарушение на принципа на non bis in idem и доколкото настоящото НЧХД е второ образувано по време и е образувано след като по отношение на подсъдимата вече е било образувано наказателно производство за същото деяние, настоящото НЧХД подлежи на прекратяване като образувано в нарушение на посочения принцип.

Отделно от изложеното, съдът намира за необходимо да посочи, че в тъжбата липсват посочване на мястото на извършване на престъплението. Поначало в тъжбата следва да бъде посочено изрично времето, мястото и конкретното действие, за които се твърди, че са извършени. Съдебната практика при наличието на пропуски в тъжбата е разнопосочна – в Решение № 43//2009 г. на ВКС на 2 н.о. се приема, че в НПК не е предвидена процедура да се дава срок за отстраняване на непълнотите на тъжбата и при положение, че има пороци засягащи същественото й съдържание, делото следва да бъде прекратено. Налице е и друго становище, според което съдът следва да укаже на тъжителя какви пропуски са допуснати в тъжбата, но същите следва да бъдат отстранени в 6-месечния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК. В този смисъл е Решение № 93/2010 г., 3 н.о. От друга страна, в Решение № 717/2003 г. на ВКС на 3 н.о. се приема, че недостатъците на тъжбата подлежат на отстраняване в даден от съда срок, като щом тъжбата е подадена в срок, отстраняването на недостатъка има обратно действие. Т.е. се счита за изобщо недопуснат.

Настоящия състав поначало винаги се е придържал към последното изразено становище. Следва да се отбележи, че в цитираното решение е прието, че дори и във възивна инстанция могат да се отстранят недостатъци на тъжбата.

Междувременно обаче, в деловодство на Районен съд Шумен постъпи Решение от 21.05.2019 г. на Окръжен съд Шумен по ВНЧХД № 121/2019 г., в което е счетено, че е налице порок на тъжбата, тъй като мястото на извършване на престъплението не е конкретизирано в достатъчна степен, като съдът е приел, че при това положение наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК. При положение, че възивния съд очевидно не споделя третото от изложените становища на ВКС, първоинстанционния съд следва да се съобрази с указанията на възивната инстанция и следва да се приеме, че непосочването на мястото на извършване на деянието в тъжбата обуславя прекратяването на делото на самостоятелно основание - на основание чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 289, ал. 1 от НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК и чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ

ПРЕКРАТЯВА производството по НЧХД № 3085/2018 г. по описа на ШРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XXI от НПК.