Мотиви към присъда по НОХД №3068 по описа за 2018г. на ШРС

Подсъдимата Г.Б.Й. е предадена на съд за извършено престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.26 ал.1 НК.

Ход на разпоредителното заседание е даден при условията на чл.269 ал.3 т.2 НПК, като в хода на същото К.Г.Т. е конституиран като частен обвинител и граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният от него граждански иск за причинените му имуществени вреди в размер на 1340 лева, Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение, като предлага на подсъдимата да се наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 месеца, което да бъде отложено при условията на чл.66 ал.1 НК. Частният обвинител Т., претендира да му бъдат върнати парите, а служебно назначеният на подсъдимата Й. защитник в лицето на адв.Г. от ШАК, пледира за налагане на наказание при условията на чл.55 НК, като пространно излага съображенията си в тази насока.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимата Г.Й. е родена на ***г., като през 2015г., била все още непълнолетна. Същата била близка приятелка със сестрите/също непълнолетни към посочения период/ Г. и С. Т., които живеели в с.Лозево обл.Шумен. Поради това и предвид факта, че възходящите и не полагали каквито и да било грижи, Й. в периода от края на м.февруари 2015г. до началото на м.април2015г., често отсядала да нощува в дома на своите приятелки- двуетажна къща, находяща се в с.Л*, като следва да се отбележи, че семейството разполагало с немалко средства, като произхода на тези средства е от трудовите доходи на бащата –К.Т.. На неустановена дата през периода месец март 2015 г. до 05.04.2015 г., подсъдимата използвайки достъпа си до помещенията в къщата на посоченото семейство, влязла в стаята на свид. С.Т. намираща се на първия етаж на къщата и от гардероба, където семейството съхранявало пари взела сумата от 100 лева. Впоследствие отново на неустановени дата през споменатия период, тя на няколко пъти от същия гардероб взела парични суми, които се равнявали на 340 лева, като няколко дни преди 05.04.2015 г. Й. отнела и сума от 200 лева, която била оставена в пластмасова кутия в гардероба, в стаята обитавана от С.Т.. Всички суми били собственост на гражданския ищец Т., а подсъдимата след кражбата ги изхарчила за свои нужди. След датата на рождения ден на свид. Г.Т. – 05.04.2015 г., семейство Т. установили поредната липса на пари – 200 лева, които както бе отбелязано по-горе били взети от подсъдимата от пластмасовата кутия в гардероба в стаята на С.Т.. По тази причина Х.Г. – майка на сестрите Т., провела разговор с подсъдимата дали тя е извършила кражбата, като именно в този разговор Г.Й. си признала, че тя е отнела всички парични суми чиято липса била установила, като същият ден малко по-късно това признание направила и пред своите приятелки – Г. и С. Т.. След тези разговори подсъдимата спряла да посещава дома на това семейство и за период от няколко месеца не поддържала приятелски отношения с двете сестри. Малко по-късно обаче, през юни-юли 2015 г., подсъдимата възстановила на С.Т. 75 евро, които тя предала на родителите си. В началото на месец септември 2015 г., Г.Т. възобновила приятелските отношения с Г.Й., но последната вече не посещавала дома на семейството в с. Лозево, а единствено през есента на 2015 г. заедно с Г.Т. и неин приятел отишли да нощуват в апартамент стопанисван от бабата на Г.Т., но към този период възрастната жена временно обитавала друго жилище. Докато Т. и приятелят ѝ били в една от стаите на жилището, подсъдимата на терасата на жилището и започнала да рови в шкафовете, като в един от тях намерила портмоне с парична сума от 700 лева, като взела парите и ги скрила в дрехите си. Посочената парична сума също била собственост на свид. К.Т. и се съхранявала на посоченото място с цел извършване ремонт на апартамента. Впоследствие Й. изхарчила тези пари за различни свои нужди, а близо година по-късно през юли или август 2016 г. възстановила на К.Т. част от откраднатите пари, а именно сумата от 100 евро.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: обясненията на подсъдимата Й., дадени в хода на досъдебното производство по реда на чл.222 ал.1 НПК, показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели К.Т., С.Т., Г.Т., Х.Г., Б.Я., В.С., приетата от съда без възражения от страните съдебно-психиатрична експертиза, от която се установява, че подсъдимата въпреки непълнолетието си е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,както и от приобщените в съдебно заседание писмени доказателства представени от страните и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство. От събраните доказателства безспорно се установи престъпното участие на подсъдимата в посоченото в обвинителния акт деяние. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер по чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.26 ал.1 НК , тъй като при условията на продължавано престъпление в периода от неустановена дата през м.март 2015г. до 05.04.2015г. в с.Лозево обл.Шумен и през есента на 2015г. в Шумен на няколко пъти, отнела чужди движими вещи-парична сума в общ размер от 1340 лева, от владението и собственост на К.Т., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като към момента на деянието е била непълнолетна, но е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата с пряко насочен умисъл

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане от страна на подсъдимата на чуждата собственост и стремеж към набавяне на имотни облаги по неправомерен начин.

При определяне на наказанието на подсъдимата за извършеното от него престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, отчете смекчаващите отговорността обстоятелства / самопризнания, искрено разкаяние, възстановена е известна немалка сума, изключително тежко социално положение, съдействие за разкриване на обективната истина, чисто съдебно минало/, липсата на отегчаващи такива, поради което и намира, че и най лекото предвидено наказание за извършеното престъпление би се оказало несъразмерно тежко, поради което и счита, че в конкретната хипотеза следва да приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б“б“ НК, като счита за удачно, че в процесният случай, наказанието „лишаване от свобода“, следва да бъде заменено с наказание „обществено порицание“, което следва да бъде изпълнено, чрез поставяне на съобщения на таблото за съобщения в Община Шумен.

По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Съдът уважи предявеният от К.Т. граждански иск за причинени имуществени вреди до сумата от 997.35 лева, с оглед събраните доказателства, че подсъдимата е възстановила остатъка до 1340 лева.

Съдът възложи на подсъдимата направените деловодни разноски на основание чл.189 ал.3 от НПК .

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: