Мотиви към присъда по НОХД № 3208 по описа за 2018г. на ШРС- проведено съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК.

На 11.12.2018г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 86/2018г., по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу лицето П.В.С., ЕГН **********, български гражданин, със средно специално образование, неженен, безработен, осъждан, за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.196, ал.1, т.1 от НК, вр. чл. 194, ал.1 от НК, вр.чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 03.06.2018г. в гр. Шумен, отнел чужди движими вещи – сумата от 450 лв. от владението на М. Х. М. и П. Т. М., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - престъпление по чл.196, ал.1,т.1 от НК, вр. чл. 194, ал.1 от НК, вр.чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК;

В хода на разпоредителното заседание от страна подсъдимия и защитника е направено искане делото да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК, поради което след разпоредителното заседание съдът е премина към разглеждане на производство по реда на глава 27 от НПК.

Подсъдимият заяви, че на основание чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение от 05.02.2019г. обяви, че при постановяване на присъдата, ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това, в хода на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК, не е извършван разпит на подсъдимия за деянието, описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание, представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” при условията на чл.58а от НК, след редукцията наказанието, което да се изтърпи, да е в минимално предвидения размер за деянието по чл.196, ал.1, т.1 от НК. Служебният защитник е съгласен със становището на ШРП.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.

В последната си дума подсъдимият моли за снизхождение, като заявява, че съжалява за случилото се.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

Подсъдимият П.В.С. *** и е осъждан многократно за престъпления против собствеността.

Последното си наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години и 4 месеца, подсъдимият търпял в Затвора гр. Белене до 05.04.2018г. Подсъдимият бил условно предсрочно освободен от доизтърпяването на остатъка от 4 месеца и 11 дни, с Определение по ЧНД №251/2018г. на ОС - Плевен, влязло в законна сила на 05.04.2018г.

През м. юни, 2018г. подсъдимият.П. *** и тъй като не разполагал с парични средства, решил да се снабди с такива по незаконен начин. В следобедните часове на 03.06.2018г. той позвънил на входната врата на дома на П.Т.М. и М.Х.М.,***.

Представил се за полицейски служител, който идва по повод подаден сигнал за обир. Въпреки, че свидетелката М.Х.М. отрекла да е подаван такъв сигнал, подсъдимият влязъл в жилището, за да може да огледа притежаваното имущество.

Първоначално С. обяснил на М. и П. М., че от дома им била извършена кражба от бивша квартирантка. Понеже пострадалите не му повярвали, по-късно заявил, че са изчезнали парите от банковите им сметки. За да му докаже, че греши, М.М. донесла и предоставила собствената си и на съпруга си дебитни карти, ведно с разписки, удостоверяващи наличността по сметките им и сумата от 450 лв., която те по-рано същия ден изтеглили. Сумата от 450лв.била разпределена в три плика. Пострадалите и подсъдимият седели около маса в едно от помещенията на апартамента, а донесените от М. карти, документи, пари, били оставени върху масата. В един момент, възползвайки се от невниманието на М. и П. М., подсъдимият П.С. грабнал пликовете с намиращите се в тях пари и бързо напуснал жилището с обяснение, че трябва да опише банкнотите в намиращия се пред имота полицейски автомобил.

Противозаконно отнетите парични средства похарчил за собствени нужди.

Парите в размер на 450 лв. на пострадалите М.М. и П.М., не са възстановени до настоящият момент.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена, въз основа на: самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание, на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез разпит на свидетелите.

Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК, се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК- показания на разпитаните по делото свидетели, протокол за оглед на местопроизшествие. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.196, ал.1,т.1 от НК, вр. чл. 194, ал.1 от НК, вр.чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК , защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи;

* от обективна страна подсъдимият, чрез своите действия е отнел чужди движими вещи - сумата от 450 лв., от владението на пострадалите, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои и е установил своя фактическа власт върху тях;.

* субект на престъплението - пълнолетно вменяемо лице - не е имал фактическа власт върху движимите вещи – предмет на престъплението и не е бил техен собственик;

* от субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с предварително сформиран пряк умисъл – идеята да се сдобие с парични средства по този начин е възникнала след обмисляне и преценка на действия, извършени от подсъдимия, в същото време е предвиждал настъпване на обществено опасните последици, свързани с противозаконното отнемане, съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е искал настъпването на съставомерния резултат;

т.е. съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици;

Квалификацията на престъплението при условията на чл.196 от НК се определя от обстоятелството, че процесното деяние се явява опасен рецидив, съгласно разпоредбите на чл.29, ал.1 б.”а” и б.“б” от НК доколкото подсъдимият е извършил настоящото деяние, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК . Престъпните посегателства са осъществени при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б ”б” от НК, предвид предходните осъждания за тежки умишлени престъпления, по които е осъждан на „лишаване от свобода“.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът прецени: степента на обществената опасност на деянието, която преценява като висока, както и степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява също като висока, предвид данните за личността му, както и подбудите за извършване на престъплението.

Съдът прие, че за подсъдимия е налице смекчаващо отговорността обстоятелство чрез оказаното съдействие на органите на разследването и изразената критичност към извършеното, заявена в съдебно заседание.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК, могат да бъдат постигнати, като наказанието за престъплението по чл. 196, ал.1 от НК, бъде определено при условията на чл.58а от НК, при прилагането на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК, а именно:

За престъплението по чл.196, ал.1, т.1 от НК, е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 2 до 10 години.

Съдът счита, че справедливо, съответно и адекватно на извършеното, ще бъде определяне на следният размер "лишаване от свобода" – 3 години и 6 месеца. На основание чл.58а, ал.1 от НК, така определеният размер на наказанието «лишаване от свобода» следва да бъде намален с 1/3 и следва да бъде изтърпяно наказание в размер на 2 години и 4 месеца “лишаване от свобода”.

Съдът намери основание да определи и общо наказание на основание чл.25, ал.1 от НК, във връзка с чл.23, ал.1 от НК, между наказанието по настоящото дело и наложените наказания по НОХД № 2455/2018г. по описа на РС - Стара Загора, влязло в законна сила на 24.10.2018г., по НОХД № 2816/ 2018г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 30.10.2018г., по НОХД № 2876/2018г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 07.11.2018г., до размера на най- тежкото , а именно общо наказание от 2 години и 4 месеца “лишаване от свобода„

На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, определи първоначален „строг“ режим на изтърпяване на общото наказание.

На основание чл.25, ал.2 от НК, приспадна изтърпяната част от определеното общо наказание.

Съдът намери основание да приложи разпоредбата на чл. 70, ал.7 от НК, доколкото същата е императивна и предвижда, че освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ или не изпълнява постановената пробация. В случая сме изправени в такава хипотеза поради факта, че подсъдимият е извършил настоящото деяние именно в изпитателния срок на предсрочно условно освобождаване, като за това деяние се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 2 до 10 години.

Поради изложеното, на основание чл. 70, ал.7 от НК, подсъдимият следва да изтърпи отделно и неизтърпяната част от определеното му общо наказание “лишаване от свобода” по НОХД №1251/2015г. на ОС - Бургас; по НОХД № 125/2015г. на ОС - Бургас; по НОХД 1986/2016г. на РС - Пловдив и НОХД № 4725/2016г. на РС – София, в размер на 3 години и 4 месеца, при първоначален строг режим, по което е бил условно предсрочно освободен с Определение по ЧНД №251/2018г. на ОС - Плевен, влязло в законна сила на 05.04.2018г., с неизтърпяна част 4 месеца и 11 дни .

На осн. чл.59, ал.1 и ал.2 от НК, от определеното общо наказание, съдът приспадна и времето, през което П.В.С. е бил задържан и с мярка за неотклонение „задържане под стража” по НОХД №2816/2018 г. на РС– Шумен, считано от 13.06.2018 г.

Определеният такъв размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението, извършено от подсъдимия и подходящ да му повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави. Освен това, съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, ще въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.

По този начин и с тези наказания, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Съдия: