Мотиви към присъда по НОХД № 3209 по описа за 2018г. на ШРС

На 11.12.2018г. от Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 85/2018г., по който е образувано производство пред първа инстанция срещу Г.М.В. с ЕГН ********** за извършено престъпление от общ характер наказуемо по чл.209 ал.1 от НК, във вр. с чл.20 ал.4 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 26.08.2017г. в гр. Шумен в съучастие като помагач с неизвестно лице /извършител/ с цел да набави за себе си и съучастника си имотна облага умишлено улеснил извършването на измама по отношение на С.М.К. ***, като получил от пострадалата с цел да предаде на неизвестния извършител сумата от 1400 лв., 3 бр. златни пръстени, 1 бр. златна пендара, 1 бр. златен синджир, 1 бр. гривна, 2 бр. златни букви на обща стойност 2686.40 лв., предадени му от С.М.К. в следствие на възбудено и поддържано у нея заблуждение от неизвестния извършител, че предаването на парите и накитите е необходимо за оказване на съдействие на полицията за залавяне на телефонни измамници, в резултат на което на С.М.К. е причинена вреда в общ размер на 4086.40 лв.

В хода на разпоредителното заседание от страна подсъдимият и защитника е направено искане делото да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК, поради което след разпоредителното заседание съдът е премина към разглеждане на производство по реда на глава 27 от НПК. В съдебно заседание подсъдимият на основание чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 05.02.2019г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да определи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” в размер на 1 година и 6 месеца, което да бъде редуцирано с 1/3 при условията на чл.58а от НК.

Защитникът на подсъдимия пледира за определяне на наказание в размер на 9 месеца „лишаване от свобода“.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

През месец август на 2017г. подс. Г.М.В. установил контакт със свой далечен роднина - св. В.И.Г.. Казал му, че може да му намери работа като за целта с него щяло да се свърже лице от мъжки пол и да му обясни каква е тя. Св. Г.се съгласил като след около час-два му телефонирал мъж, без да се представи с име, който на български език му казал, че подс. В. ще му обясни какво трябва да правят, както и че не трябва да споделя с други хора това, което ще чуе. По - късно разбрал от подсъдимия, че този мъж бил със собствено име Р..

Подсъдимият и св. Г.пренощували в къща в с. Игнатово, обл. Монтана, като на 24.08.2017г. сутринта подс. В. отишъл до автогарата, след което се върнал и казал, че имало автобуси до гр. Шумен и гр. Русе. В същото време по телефон със св. Г.се свързал неизвестният мъж, за когото разбрал, че е с име Р. и пожелал да говори с подсъдимия. След като разбрал за къде имало автобуси, неизвестният мъж казал на подс. В., че заедно със св. Г.трябва да отидат до гр. Шумен.

На 25.08.2017г. сутринта подсъдимият и св. Г.дошли в гр. Шумен и останали до следобяд, след което се върнали в с. Неофит Рилски. На 26.08.2017г. отново дошли в гр. Шумен. Седнали на заведение, намиращо се в центъра на града.

Междувременно на същата дата /26.08.2017г./ около 14.30 часа св. С.М.К.,***, получила обаждане на стационарния си телефон с номер 054 878 330 от номер 0886828943, като обаждането било осъществено от района на гр. Ветово, обл. Русе. В района на същата клетка / гр. Ветово, обл. Русе/ друго неустановено по делото лице използвало СИМ карта с номер 0882460369, която била регистрирана на св. М.Д.А., който преди време срещу заплащане се съгласил на негово име да бъдат регистрирани множество СИМ-карти, които реално не ползвал. Неизвестното лице, използващо карта с номер 08882460369 и лицето, използващо сим - карта с номер 0886828943, от която изхождат обажданията към пострадалата К., са се намирали в клетка, обхващаща района на един и същ административен адрес - гр, Ветово, обл. Русе. Неизвестното по делото лице ползващо СИМ карта с номер 08882460369 е осъществило контакт по телефон с подс. Г.М.В., който на 26.08.2018Г. е ползвал СИМ карта с № 0897484380, която била регистрирана на името св. Г.. При осъществяването на този контакт подсъдимият В. ***, където живеела пострадалата С.М.К..

След като неустановеното по досъдебното производство лице се свързало по телефона с пострадалата, се представило като служител на МВР - с името Петров. То казало на св. К., че телефонния й номер е даден за измама и е необходимо да помогне, за да я предотврати. Неизвестното лице обяснило още, че е нужно да сложи пари или злато в торба, да ги предаде на измамниците и полицията да ги хване. Св. К. не се усъмнила, че мъжът, който й се обаждал е от полицията, поради което започнала да изпълнява това, което й било поръчано. Междувременно тя казала на неустановеното лице и мобилния номер, който ползвала, а именно 0878274049. Лицето я предупредило, ако й се обадят измамниците по него да не им възразява и да се съгласява с това, което й казвали.

Св. К. получила обаждане и на мобилния си телефон, като неустановено по делото лице й казало веднага да пусне парите от терасата, защото ще я убие. Силно изплашена и притеснена, св. К. сложила в непрозрачна полиетиленова торбичка сумата от 1400 лв., 1 бр. златен пръстен с форма корона и с тегло 4 г, 1 бр. златен пръстен с монограм с тегло Зг, 1 бр. златен пръстен с инструкция с тегло Зг, 1 бр. златна пендара с тегло 20 г, 1 бр. златно синджирче с тегло 2г, 1 бр. златна гривна с тегло 2г, 1 бр. златна буква „С" с тегло 2г и 1 бр. златна буква „Д" с тегло 2г. Общата стойност на златните накити била 2686,40 лв. Излязла на терасата на жилището си и хвърлила торбичката със съдържащите се в нея пари и златни накити. Подс. В. след като получил обаждане от неустановеното по делото лице, че торбичката е хвърлена от св. К., той я взел и се върнал при св. В.И.Г., който го чакал в заведението, намиращо се в центъра на гр. Шумен. Казал му, че трябва да заминават и че бил свършил някаква поръчка. Отпътували към гр. Русе. Вечерта подсъдимият споделил със св. Г., че поръчката, за която говорил по рано, била измама, при която неизвестни лица карали хората по телефона да хвърлят пари.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на основание чл.371 т.2 от НПК, който признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК .

Измамата е престъпление, което засяга обществените интереси свързани със свободното формиране на воля за разпореждане с движимо или недвижимо имущество от собственика на последното. При измамата решението на собственика да се разпореди със свое имущество в полза на трето лице винаги е обвързано с невярна представа относно определени факти и обстоятелства от обективната действителност. Наказателната отговорност се ангажира единствено в случаите, когато тази невярна представа е формирана посредством действия и по-рядко бездействия от субекта на престъплението.

В конкретния случай РП Шумен твърди, че посоченото от нея пострадало лице е формирало решението си да се раздели с конкретни парични суми и вещи след възбудени и поддържани от другиго неверни представи, че предаването на парите и вещите е необходимо за оказване на съдействие на полицията за залавяне на телефонни измамници. Това твърдение се доказа безспорно от събраните по делото доказателства. Установи се, че първоначално у пострадалата са се формирали неверни представи, че предаването на парите и златото е необходимо за оказване на съдействие на полицията за залавяне на телефонни измамници. Невярната представа не е била формирана от подсъдимия по настоящото дело, поради което правилно РП Шумен е приела, че подсъдимия не е съизвършител на престъплението, а е бил помагач. Първоначално невярната представа е формирана от друго лице, чиято самоличност не е била установено в хода на ДП. Безспорно обаче се доказа от събраните по делото гласни доказателства, че между това лице и подсъдимия са се водили телефонни разговори. Уговорката между подсъдимия и това лице е била той да му съдейства при получаване на паричните суми и вещите от пострадалата, поради което съдът приема за правилна квалификацията на деянието на подсъдимия. Помагач е това лице, което умишлено улеснява извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещания за помощ след престъплението, отстраняване на спънки и други подобни. В конкретния случай, видно от обясненията на подсъдимия, уговорката с извършителя на престъплението е била подсъдимия да вземе средствата, които пострадалите дават и да ги доставят по начин указан от извършителя. Съдът приема, че тези действия на подсъдимия следва да бъдат квалифицирани като помагачество по смисъла на чл. 20 ал.4 от НК, доколкото чрез тях подсъдимия помага на прекия извършител на престъплението да получи в своя полза разпоредените вече от собственика парични средства и вещи, т.е. след довършване на деянието. Довършването на измамата е налице, когато собственикът на вещта, който е излъган се разпореди с нея, т.е. тя напуска неговия патримониум, неговото владение. Ето защо с предаването на сумата и златните накити на подсъдимия деянието по чл. 209 ал.1 от НК е довършено. От тук нататък започва помагаческата дейност на подсъдимия, заради която същия следва да бъде наказателно отговорен.

Също така съдът намира за доказан и факта, че подсъдимия е знаел, че съдейства на неустановеното лице да получи суми и вещи от лица въведени в заблуждение. Умисълът на подсъдимия като помагач обхваща дейността на прекия извършител, която може да се окачестви във двете форми на изпълнителното деяние по чл. 209 ал.1 от НК. Събраните доказателства по делото установяват усложнена престъпна деятелност, в конкретния случай що се отнася до прекия извършител на престъплението. Първоначално неизвестното лице формира невярна представа у пострадалия, че е служител на полицията и относно необходимостта от предоставяне на парична сума, която да бъде ползвана като доказателство в съда, за да бъдат осъдени измамниците, като след това тази сума ще бъде върната на пострадалия. По този начин прекият извършител оформя една невярна по своята същност картина от обективната действителност и въз основа на нея мотивира пострадалите да извършат разпоредителни действия с притежавани от тях суми. След формиране на решението у пострадалите да извършат такова разпоредително действие, прекият извършител осъществява контакт с подсъдимия като му дава указание за местонахождението на пострадалите, от които следва да получа парите. Впоследствие прекият извършител отново осъществя телефонен разговор с пострадалите лица, на които дава точни указания на кого, къде и как да предоставят парите. С тези последни действия се осъществява втората форма на изпълнителното деяние - поддържане на заблуждението, тъй като у пострадалите лице вече е формирана невярна представа за обективната действителност, че съдействат на органите на полицията и тази заблуда у тях се поддържа от прекия извършител на престъплението, който разяснява и посочва подсъдимия като доверено лице, на което пострадалото лице следва да предаде паричната сума. Настоящият съдебен състав намира, че умисълът на подсъдимия обхваща и двете форми от усложнената деятелност на прекия извършител на престъплението, тъй като следвайки указанията на извършителя и предприемайки пътуване до гр.Шумен, у него е била формирана представа, че определено лице ще бъде въведено в заблуждение, а впоследствие получавайки предадената от лицето сума и вещи подсъдимия е бил наясно, че пострадалата вече е била мотивирана от прекия извършител да извърши разпоредителна сделка с парични суми и вещи, както и за това, че у това пострадало лице е формирана представа за подсъдимия като за доверено лице на прекия извършител. Безспорно е, че подсъдимия е знаел, че участва в схема за измами.

Установи се по безспорен начин и другият съществен елемент от обективна страна на престъплението по чл. 209 ал.1 от НК, преследваната от субектите на престъплението специална цел, а именно набавянето на имотна облага. Събраните по делото доказателства сочат, че измамливите действия осъществявани от прекия извършител са били насочени към мотивиране на пострадалите за предаване на парични суми на извършителя. С тези суми последният е искал лично да се облагодетелства. Като доказателства в тази насока са обясненията на подсъдимия, чрез които описва както механизма на предаване на парите, който самият извършител им е обяснил. От друга страна доказателствата по делото сочат и това, че самият подсъдим извършвайки действия подпомагащи прекия извършител, също е преследвал особена цел, а именно получаването на парична облага. Това е и основният мотив на подсъдимия при вземането на решението за извършване на престъплението, тъй като по този начин се снабдява с парични средства.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са: безпротиворечиви и взаимно допълващи се, намират се в хармонично единство, водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.209 ал.1 от НК, във вр. с чл.20 ал.4 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи;

* от обективна страна подсъдимите чрез своите действия са улеснили извършването на измама по отношение на С.М.К. ***, като получил от пострадалата с цел да предаде на неизвестния извършител сумата от 1400 лв., 3 бр. златни пръстени, 1 бр. златна пендара, 1 бр. златен синджир, 1 бр. гривна, 2 бр. златни букви, в следствие на възбудено и поддържано у нея заблуждение от неизвестния извършител, че предаването на парите и златните накити е необходимо за оказване на съдействие на полицията за залавяне на телефонни измамници, в резултат на което на ѝ е причинена вреда в общ размер 4086.40 лв.;

* субект на престъплението епълнолетно вменяемо лице;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл и с користна цел – бил е наясно, че вследствие на въздействие върху пострадалата, у последната са възникнали неправилни представи, на базата на които тя извършва акт на имуществено разпореждане, в резултат на това едно чуждо имущество е увредено; наред с това, подсъдимия е целел получаване на имотна облага и за себе си;

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин, затруднено материално положение.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като висока, степента на обществена опасност на подсъдимият – която съдът също преценява като не толкова висока предвид данните за личността им, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимите:

* смекчаващите вината обстоятелства - самопризнания, съдействие на органите на разследването, добросъвестно поведение, здравословни проблеми;

* отегчаващи вината обстоятелства – предходни осъждания;

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимите, като наказанието бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК, тъй като съдът не констатира многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства при прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, а именно:

За престъплението по чл.209 ал.1, във вр. с чл.20 ал.4 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от една до шест години. Преценявайки всички индивидуализиращи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съобразявайки се с обществената опасност на подсъдимия, отчитайки и участието му в общата престъпна деятелност, съдът прие, че следва да определи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ в размер над минималния предвиден в закона. Размерът на това наказание бе определен от съда като се отчетоха както обстоятелствата, при които е извършено престъплението, причините и мотивите за извършването му, така и обществената опасност на деянието. При определяне размера на наказанието не трябва да се пренебрегват и някои обстоятелства, които сочат за завишена обществена опасност на престъплението. Обществената опасност на самото престъпление е по-висока от обичайната. От една страна следва да се посочи като фактор повишаващ тази опасност размерът на сумата, с която се е облагодетелствал подсъдимия, така и преклонната възраст на самата пострадала. Като се имат предвид тези обстоятелства и факта, че пострадалата не е в трудоспособна възраст и средствата си за препитание осигурява чрез пенсия, може да се направи извода, че престъплението е внесло съществено изменение в обичайният ѝ начин на живот и е причинило извън логичните за това престъпление имуществени вреди, значителни страдания под формата на безпокойство за живота им и сигурността им за в бъдеще.

Съдът, съобразявайки тези обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде определяне на наказание "лишаване от свобода" в размер на 1 година и 6 месеца. На основание чл.58а ал.1 от НК така определения размер на наказанието «лишаване от свобода» съдът намали с 1/3 и наложи на подсъдимия 1 година „лишаване от свобода“. На основание чл. 57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл.25 ал.1 от НК във връзка с чл.23 ал.1 от НК съдът определи общо наказание на подсъдимия Г.М.В. от наложеното му по настоящата присъда и присъда № 159/09.10.2018г. по НОХД № 2236/2018г. по описа на РС гр.Плевен, влязла в законна сила на 25.10.2018г. до размера на най - тежкото от тях, а именно: 1 /една/ година “лишаване от свобода“ като на основание чл. 57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС определи първоначален строг режим на изтърпяване на така определеното общо наказание.На основание чл.25 ал.2 от НК приспада изтърпяната част от наказанията по кумулираните присъди.

Така определеното общо наказание, съдът счита за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

На основание чл.68 ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение определеното на подс. Г.М.В. общо наказание с определение №509/27.10.2015г. по НОХД № 46/2015г. по описа на РС гр.Провадия, влязло в законна сила на 12.11.2015г. , в размер на 2 /две/ години „лишаване от свобода“.На основание чл. 57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС определи първоначален строг режим на изтърпяване и на основание чл.25 ал.2 от НК приспадна изтърпяната част от наказанията по кумулираните присъди.

Веществените доказателства по делото – 5 броя CD се оставиха към делото.

На основание чл.189 ал.3 от НПК на подсъдимия бяха възложени направени по делото разноски.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: