Р Е Ш Е Н И Е

№ .12./ 13.02.2018 гр. Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателен състав

На пети февруари през две хиляди и осемнадесета година

В публично открито съдебно заседание, в състав:

Председател: София Радославова

Членове: 1. Нели Батанова

2. Димчо Луков

Секретар: Д. А.

Прокурор: Румен Рачев

като разгледа докладваното от съдия Нели Батанова

ВНОХД № 422 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 61 от 27.11.2017 година постановена по НОХД № 2333/2017 година Шуменският районен съд е признал подсъдимия М.Ф.А., ЕГН - **********, за виновен в това, че на 21.06.2017г. в с. Друмево обл. Шумен в условията на опасен рецидив направил опит да се съвкупи с лице от женски пол – А.М.М. като я принудил към това със сила и заплашване – съборил пострадалата на земята, притискал я, удрял я по тялото и лицето, стискал я в областта на гърлото, извивал ѝ ръката, заплашвал я с убийство и деянието останало недовършено по независещи от волята му причини, поради което и на основание чл.152 ал.3 т.5, във вр. с чл. 152 ал.1 т.2 от НК, във вр. с чл. 18 ал.1 от НК, във вр. с чл.29 ал.1 б. “а” от НК и чл.58а от НК го е осъдил на 5 /пет/ години лишаване от свобода. На осн. чл. 57 т.2 б. „б“ от ЗИНЗС съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на така наложеното наказание, като на основание чл.58, т.2 от ЗИНЗС е постановил наказанието да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип.

Шуменският районен съд е зачел и времето, през което подсъдимия М. в А. е бил задържан по ЗМВР, както и времето, през което е бил с наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Съдът се е произнесъл по разноските по делото и веществените доказателства.

Недоволен от присъдата останал подсъдимия М.Ф.А., който я обжалва като несправедлива. Счита, че присъдата е неправилна тъй като наложеното му наказание е силно завишено. Моли за по-леко наказание в рамките на закона. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Процесуалния му представител счита, че не са отчетени няколко смекчаващи отговорността обстоятелства, които обуславят налагането на по–ниско наказание. Моли същите да бъдат отчетени, като жалбата на подзащитния му бъде уважена, а наложеното наказание лишаване от свобода бъде намалено към законовия минимум.

Представителя на Окръжна прокуратура гр. Шумен намира жалбата за основателна, но на друго основание. Счита, че присъдата се подкрепя от събраните по делото доказателства и техния правен анализ. Излага доводи, че при налагане на наказанието първоинстанционния съд е допуснал математическа неточност, която неможе да бъде отстранена чрез връщане на делото за ново разглеждане или увеличаване на наказанието, тъй като липсва протест на прокурора. Поради което предлага присъдата да бъде изменена като се намали наложеното на А. наказание.

Въззивният съд при проверка на присъдата по посочените основания и изцяло служебно, съгласно правомощията си по чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

За да изгради своите правни изводи относно фактическата обстановка, районния съд е анализирал подробно всички гласни и писмени доказателства, като ги е преценил поединично и в тяхната съвкупност. Преценявайки събраните доказателства, съдът е приел за установена фактическата обстановка, която се възприема и от въззивния съд:

Подсъдимия М.Ф.А. работел като пастир в с. Черноок, общ. Провадия. На 21.06.2017г. сутринта той уведомил работодателя си, че желае да ползва един ден отпуска за да се разходи из околните села. Работодателя му дал 10 лева на ръка и му предоставил собствения си велосипед „Балкан“, за да се придвижва с него. Подсъдимия потеглил по черен път от с. Черноок към с. Друмево общ. Шумен.

Когато пристигнал в с.Друмево подсъдимия си купил от магазина една пластмасова бутилка бира от два литра и половина и изпил част от бирата. В ранния следобед на деня решил да потърси жена на име С., за която знаел, че живее в селото и познавал от по-рано. М.А. започнал да разпитва преминаващите по ул. „Акация“ деца къде живее познатата му С.. По това време от дома си, намиращ се на ул. „Акация“ №7, излязла пострадалата А.М.М. и подсъдимия я заговорил. Разговора провели на улицата в близост до дома на пострадалата. Докато двамата разговаряли за това как А. да намери жената, пострадалата решила да отиде до дома на своя съседка и да попита за адреса на търсената жена. Когато се обърнала с гръб към подсъдимия и се насочила към къщата на съседката си, А. я хванал с две ръце за тялото отзад и ѝ казал да не ходи никъде. Казал й, че я е харесал и иска да бъде с нея и че желае да осъществи с нея полов акт. Тя не се съгласила, но въпреки това подсъдимия започнал да я дърпа към себе си, а тя се опитвала да се освободи от хватката му. Двамата паднали на земята и се претърколили извън пътя по наклона към реката. Между тях започнала борба. От главата на пострадалата паднала забрадката и лентата ѝ за коса. Подсъдимия започнал да дърпа надолу панталона, с който пострадалата била обута с намерение да го събуе, като едновременно с това притискал с тялото си тялото на жената към земята. М. се опитвала да му попречи да й събуе панталона - дърпала дрехата си нагоре, блъскала с ръка тялото на подсъдимия. А. извил дясната и ръка, при което тя изпитала силна болка и започнала да вика за помощ сина си, който се намирал в дома им на ул. „Акация“ № 7. През това време подсъдимия ударил пострадалата А.М. по лицето с ръка и ѝ затиснал устата с ръката си, за да не вика. Подсъдимия опипал гърдите на пострадалата. Тя от своя страна го одрала по гърдите, врата и гърба с нокти. Въпреки оказаната съпротива, подсъдимия успял да събуе панталона и бельото и проникнал с пръсти във влагалището й. После извадил половия си орган и настоял пострадалата да го хване с ръка. Тя продължила да се съпротивлява и да вика. Тогава подсъдимия я заплашил, че ще я убие, ако не му позволи да извърши с нея полов акт. Подсъдимия стиснал пострадалата за гърлото. Тя се изплашила и решила да изрази привидно съгласие за да преустанови упражняваното върху нея насилие. Пострадалата казала на подсъдимия, че е съгласна да осъществи с него искания полов акт, но ще го направи след като си почине малко и пие вода. Подсъдимия решил, че с действията си е преодолял съпротивата на жената, затова спрял да й нанася удари и да я притиска към земята. Чувствайки се малко освободена, тя незабавно станала и хукнала към дома си. Тъй като била без дрехи от кръста надолу, съблякла елечето си, с което прикрила долната част от тялото си. Така тя влязла в двора на имота си. Там пострадалата започнала отново да вика сина си по име. Виковете и били чути и сина й – свид. Ю.М.О., излязъл от стаята където си почивал. Като видял състоянието, в което се намирала майка му и научил от нея за случилото се, той незабавно тръгнал в посока към реката. Там заварил подсъдимия на мястото, посочено от пострадалата, чакащ нейното завръщане. Свидетеля потърсил сметка от подсъдимия за действията му, но последният отрекъл да е вършил нещо нередно. Свидетеля О. казал на подсъдимия да не напуска мястото, позвънил на тел. 112 и поискал помощ от полицията. На мястото незабавно били изпратени полицейски служители, между които и свид. К.Д.. Пред служителите на полицията пострадалата А.М. посочила подсъдимия и обяснила, че именно той е лицето, което направило опит да я изнасили. Подсъдимия бил задържан незабавно по реда на ЗМВР и откаран в полицейското управление.

При извършения оглед на местопроизшествие били намерени и иззети 1 бр. пластмасова бутилка с надпис „Балканско“, 2,5 л. – зелена на цвят, 1/3 от които била пълна с течност; кутия с цигари с надпис „GD“, съдържаща 1 къс цигара и синя на цвят запалка с номер в горната си част НF800; 1 бр. ръчно изплетена черна на цвят лента за коса с широчина 2 см.; 1 бр. панталон 7/8, светло бежов на цвят с надпис на етикета „No name“; 1 бр. текстилни къси гащи около ¾ с ластик в горния край, тъмно червени на цвят /бордо/ и 1 бр. черна забрадка със светли на цвят линии. Подсъдимия А. доброволно предал: 1 бр. синя тениска с къс ръкав с бял надпис на предната страна на латиница , 1 бр. тъмно на цвят долнище на анцуг със сиви платки с надпис отпред на под левия джоб, на места прокъсано и 1 бр. мъжки светло сиви на цвят слипове. С протокол за доброволно предаване пострадалата предала 1 бр. риза, синя на цвят с копчета с етикет от вътрешната страна на яката, с надпис, с къс ръкав с множество зацапвания с кафеникаво-червен цвят с различна форма и размер.

Изложената фактическа обстановка е приета за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия М.А. дадени в хода на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.371,т.2 от НПК, в които признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Тези самопризнания на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите А.М.М., Ю.М.О., К.В.Д.. Тя се подкрепя и от заключението на назначените съдебно-медицински експертизи, съдебно психиатрична експертиза, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото – протокол за оглед на местопроизшествие с изготвен фотоалбум към него, протоколи за доброволно предаване, съдебно медицински изследвания и документи, докладни записки, справка за самоличност на лице, заповед за задържане по ЗМВР, свидетелство за съдимост.

От назначена съдебно-медицинска експертиза за оглед и освидетелстване на живо лице № 124/2017 на пострадалата А.М. се установява, че при прегледа й са намерени множество травматични увреждания в областта на главата, гръдния кош, външните полови органи и крайниците. Всички установени травматични увреждания са причинени от действието на тъпи предмети по механизма на удар, притискане и триене /за охлузванията/. Установените кожни драскотини са причинени от действието на твърди предмети, притежаващи заострени върхове /в това число нокти/. Установените травматични увреждания в областта на външните полови органи и околностите им, са причинени от действието на твърд предмет по механизма на натиск и разтегляне на влагалищната стена и предверие. Същите могат да бъдат получени при блудствени действия. Установените кожни драскотини в областта на лявата бедрено-седалищна гънка и по вътрешната страна на лявото бедро под седалището са причинени от действието на тъпи предмети, притежаващи заострени върхове и е възможно същите да се получат от действието на нокти. Причинено е временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От съдебно – психиатрична експертиза на подсъдимия А. се установява, че същият не страда от душевно заболяване и към момента на деянието се е намирал в обикновено алкохолно опиване от средна степен. В поведението му не са намерени паталогични елементи, които да налагат обсъждане на качествено разстройство на съзнанието. Няма клинични или поведенчески отклонения, които да са го лишили от годност да разбира и ръководи постъпките си в този момент. Алкохолното опиване е понижило възможностите на подсъдимия за сомоконтрол над импулсивните желания, но експертизата не е намерила отклонения, които да са го лишили от годност да възприема правилно обстоятелствата и фактите, които имат съществено значение и да може да дава /ако желае/ достоверни обяснения по тях.

Назначена е съдебно-медицинска експертиза за освидетелстване на живо лице на подсъдимия. От заключението на експертизата е видно, че по тялото на подсъдимия са намерени няколко кожни охлузвания и множество драскотини на различни части на тялото. Установените кожни охлузвания са причинени от тангенционалното действие на твърди тъпи предмети по механизма на триене, а кожните драскотини – от действието на твърди премети, притежаващи заострени ръбове /в това число и нокти/ по същия механизъм.

С оглед на така установената фактическа обстановка и събрани доказателства Шуменският районен съд е признал подсъдимия М.Ф.А. за виновен в извършването на престъпление по чл. 152, ал.3, т.5 от НК, вр. чл. 152, ал.1, т.2 от НК вр. чл. 18, ал.1 от НК, като е приел, че събраните по делото доказателства са взаимно допълнящи се и водят до единствения възможен извод, а именно - до виновността на подсъдимия.

От обективна страна деянието е извършено чрез действия, които имат сексуален характер – т.е. действия, с които по своето естество може да се възбуди и удовлетвори полово желание със съвкупление. Налице са обективни прояви на сексуални действия – подсъдимия е опипвал и проникнал с ръка в половия орган на пострадалата, като същевременно си е бил извадил от гащите половия орган и го е предлагал на пострадалата да го държи с ръката си и да започне съвкупление. В същото време подсъдимия е оказал активно въздействие върху пострадалата, употребявайки сила и заплашване, с които е целял сломяване на съпротивата й и мотивирането й да извърши противно на волята си съвкупление.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че извършваното действие е от естество да се удовлетвори полово желание чрез съвкупление, съзнавал е че това полово желание е нежелано от страна на пострадалата и се е опитвал да преодолее нейната съпротива чрез сила и заплахи. Подсъдимият е съзнавал противоправния характер на деянието и общественоопасните последици, но е целял и искал тяхното настъпване.

Обектът на престъплението са обществените отношения, които осигуряват съблюдаването на половия морал в обществото, на половата нравственост, на свободата за формиране на волята и за избор на полов партньор и на телесната неприкосновеност, както и обществените отношения, свързани с формирането на половото поведение.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице от мъжки пол, годно да носи наказателна отговорност.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане от страна на подсъдимия на основни норми свързани с неприкосновеността на личността, с половата неприкосновеност, а също и на норми свързани с честта и достойнството на личността.

Деянието е квалифицирано във връзка с чл. 18 ал.1 от НК, тъй като реализирането на престъпното посегателство е останало недовършено, не е могло да са осъществи по независещи от подсъдимия причини.

При определяне на наказанието на подсъдимия съдът е преценил обстоятелствата имащи значение за индивидуализацията му.

Шуменският районен съд е приел, че за подсъдимия М.А. не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства е отчел, че това е престъпление с висока степен на обществена опасност, влияещо върху психиката на хората от село, отчел е възрастта на жертвата, която по години може да му бъде майка, както и склонността му да извършва такива престъпления пред вид факта отразен в свидетелството му за съдимост – извършено при условията на опасен рецидив - осъждан за аналогично престъпление.

Изразеното от подсъдимия съжаление е отчетено като декларативно заявено, без съществен принос за индивидуализацията на наказанието.

Съдът е приел, че с оглед на горните обстоятелства е справедливо и съответно на извършеното да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” в размер близък около средата на предвидения от закона за това престъпление, а именно 7 – седем години лишаване от свобода. Районния съд е преценил, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.58а от НК, без да са налице условията на чл. 55 от НК. Поради което на основание чл. 58а от НК, така определеното наказание е приел, че следва да се намали с 1/3, като е наложил наказание в размер на 5 години, което да се изтърпи в затворническо заведение от закрит тип при първоначален строг режим.

Шуменският районен съд е преценил, че така определеният размер на това наказание е справедлив и съответстващ на тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите на генералната и специалната превенция.

Съдът се е произнесъл по разноските по делото и веществените доказателства.

По отношение на жалбата: Недоволен от присъдата останал подсъдимия М.Ф.А., който я обжалва като несправедлива. Счита, че присъдата е неправилна тъй като наложеното му наказание е силно завишено. Моли за по-леко наказание в рамките на закона. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Процесуалния му представител счита, че не са отчетени няколко смекчаващи отговорността обстоятелства, които обуславят налагането на по–ниско наказание. Моли същите да бъдат отчетени, като жалбата на подзащитния му бъде уважена, а наложеното наказание лишаване от свобода бъде намалено към законовия минимум.

Жалбата е основателна, но по други доводи.

Присъдата е обоснована и законосъобразна, материалния закон е приложен правилно. Първоинстанционния съд е извършил всички следствени действия и събрал доказателствата необходими за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Съдът е изложил мотиви в пълен обем както по фактическата обстановка, така и анализ на събраните доказателства. При решаване на въпросите за наказателната отговорност на подсъдимия съдът е обсъдил всичките събрани по делото доказателства като е изложил и доводи, които обуславят правните му изводи. Същите са правилни, законосъобразни и обосновани.

Няма съществени процесуални нарушения допуснати в хода на досъдебното и съдебно производство. Анализът на доказателствата е изчерпателен, липсват каквито и да било основания за съмнение в правилността на съдебния акт. Няма съмнение и по отношение на авторството и вината. По изложените съображения съдът е признал подсъдимия М. Фиданов А. за виновен в извършването на престъпление по чл.152, ал.3, т.5 от НК вр. чл. 152, ал.1, т.2 от НК, вр. чл. 18, ал.1 от НК.

По наложеното наказание: Жалбата е основателна по отношение на наложеното на подсъдимия наказание. Споделя се оплакването на жалбоподателя за несправедливост на наложеното наказание. Но се споделя не в частта на определеното наказание, а само в частта на наложеното наказание след редукцията по чл. 58а от НК, поради следното:

Първоинстанционния съд е приел, че с оглед обсъдените по горе обстоятелства индивидуализиращи наказанието – наличие само на отегчаващи отговорността обстоятелства, наказанието следва да се определи около средния размер на предвиденото. Независимо, че средния размер на предвиденото е 9-девет години, Шуменския районен съд е приел, че следва да определи наказанието в размер на 7 години, т.е. под средния размер при наличието само на отегчаващи отговорността обстоятелства. Същевременно във въззивното производство защитата на подсъдимия излага доводи, че съдът не е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелството фактът, че деянието не е довършено, т.е. квалифицирано е като опит и следва да бъде наказано с по-нисък по размер наказание. Излага доводи, че не са взети предвид и процесуалното поведение на подсъдимия – оказаното съдействие и решение за приложение на диференцирана процедура, с оглед непрепятстване на процеса.

По отношение на първото твърдение следва да се отбележи, че действително първоинстанционния съд изрично не го е обсъдил. Действително следва да бъде отчетено, че деянието е останало недовършено във фазата на опита. Но следва да се отчете, че същото не е довършено, не поради причини зависещи от подсъдимия, а поради активното поведение на пострадалата – оказаната съпротива, находчивост и своевременно потърсено съдействие от други лица. Ето защо, тъй като увеличаване на наказанието е невъзможно поради липса на протест, то и не следва да бъде и намаляван този размер. При положение, че наказанието е определено под средния размер, при преобладаващи отрицателни предпоставки и е недовършено по причини извън волята на дееца, неговото по нататъшно намаляване е неоснователно и социално неоправдано. Определения от районния съд размер е достатъчно занижен и отчета обстоятелството, че деянието е останало недовършено и без изрично съдът да го е посочил. Що се касае за довода, че не е отчетено процесуалното поведение на подсъдимия, следва да се отбележи само, че избора, по коя кой ред ще се развие производството е от изключително негово решение. Вземайки решение за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т.2 от НПК и съдействайки за срочното приключване на делото, подсъдимия се ползва от привилегията определеното от съда наказание да бъде наложено в размер намален с 1/3. При това положение, след като законодателя отчита това негово решение и поведение при налагане на наказанието, това обстоятелство няма как да бъде отново/повторно/ отчетено и от съда. Ето защо редуцирайки определеното наказание с 1/3 съдът вече е отчел неговото процесуално поведение и не се налага допълнително съобразяването му.

Поради изложените съображение определеното от първоинстанционния съд наказание в размер на 7 години лишаване от свобода не следва да бъде коригирано. В същото време ще следва наложеното на подсъдимия М. Алепиев наказание в размер на 5 години да бъде намалено. Това е така, тъй като определените 7 години лишаване от свобода се равняват на 84 месеца лишаване от свобода. Една трета от тях са 28 месеца / 84:3=28/. 84-28=56 месеца. 56 месеца от своя страна се равняват на 4 години и 8 месеца /4г. х 12м. = 48м., 56м.- 48м.= 8м./, а не както е пресметнал първоинстанционния съд - 5 години. И тъй като законодателя е предвидил намаляване с 1/3, а не до 1/3 от определеното наказание, ще следва наложеното наказание да бъде намалено от 5 години, на 4 години и 8 месеца.

Въззивния съд, счита че това се дължи на грешка при изчислението и може сам да отстрани тази неточност, без да се налага отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане. Още повече, че липсва протест и наложеното наказание не може да се коригира чрез завишаване на определеното наказание, а само с правилно пресмятане на приспадащото се с 1/3 наказание. Ето защо присъдата на Шуменския районен съд ще следва да се измени, като се намали наложеното на подсъдимия наказание по доводите изложени по горе.

Ще следва да се коригира присъдата в частта на определения вид и типа затворническо заведение, в което следва да се търпи наказанието лишаване от свобода, като в тази част се отмени присъдата. Съгласно чл. 58 от ЗИНЗС – осъдените на лишаване от свобода се разпределят в местата за лишаване от свобода от главния директор на ГД „ИН“. Т.е. вече не е в правомощията на съда да определя вида и типа на затвора или затворническото заведение.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и направените разноски.

По делото не се събраха доказателства, променящи фактическата обстановка или правните изводи. При извършената проверка въззивният съд не констатира съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане. По изложените по горе съображения ще следва присъдата да бъде изменена само в частта на наложеното наказание и определеното затворническо заведение за изтърпяване на наказанието.

Ето и защо Шуменският окръжен съд:

Р Е Ш И :

Изменя присъда № 61 от 27.11.2017 година постановена по НОХД № 2333/2017 година на Районен съд гр. Шумен само в частта на наложеното наказание на подсъдимия М.Ф.А., ЕГН -********** като намалява същото от 5-пет години лишаване от свобода на 4-четири години и 8-осем месеца лишаване от свобода и отменя определеното на основание чл.58, т.2 от ЗИНЗС място и вид на изтърпяване на наказанието.

В останалата част потвърждава присъдата.

Решението е окончателно. На основание чл. 340, ал.2 от НПК Решението да бъде съобщено на страните.

Председател: Членове: 1.

2.