Р Е Ш Е Н И Е

№ 94/17.12.2018г. ,                гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1. Румяна Райкова

2. Ненка Цветанкова

Секретар Д. А.

Прокурор Делян Димитров

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова

ВНОХД № 375 по описа за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда №44/11.10.2018г. по НОХД № 1559/2018г., Шуменският районен съд, е признал за виновен подсъдимия Я.М.Я., за това, че на 15.06.2017г., в гр.Шумен, управлявал МПС - лек автомобил марка “ВАЗ 2107” с ДК № Н 0390 АМ, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, наложена със Заповед №561/20.03.2012г. на началника на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, поради което и на основание чл.343в, ал.3, вр. с ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК го осъдил на пробация чрез налагане на следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, като на основание чл.55, ал.3 от НК не наложил наказанието глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

Така постановеният съдебен акт е обжалван от подсъдимия, който моли по възможност пробацията да му бъде заменена с административно наказание глоба, тъй като настоящата присъда ще му отнеме доста от времето, което му е нужно за провежданата от него дейност.

В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура поддържа постановената присъда на изложените от нея мотиви, като сочи, че при създалата се процесуална ситуация и разглеждането на две престъпления извършени в идеална съвкупност поотделно в две дела е довело до налагане на административно наказание по чл.78а от НК за престъпление по чл.345 ал.1 от НК и за извършеното по същото време и до процесното дело за извършено на същото място и по същото време престъпление по чл.343в ал.3 от НК за което е постановена присъда с приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК и всъщност решението в нея е най-благоприятното за подсъдимия. Моли да бъде потвърдена постановената присъда.

Подсъдимият в съдебно заседание поддържа жалбата си на сочените в нея основания. Излага, че не може да прецени решението на РС и дали присъдата е неправилна, просто пробацията ще му отнеме доста от времето, а и няма съзнанието да е престъпник. Моли, дори и да е по-тежко наказанието глоба, да се приложи, защото пробацията ще му отнеме много време. В последната му дума желае последното което е казал, а именно замяната на пробацията с глоба, дори и да е по-тежко наказание.

Жалбата е подадена в срока по чл.319 от НПК, поради което е процесуално допустима.

Протеста е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд е събрал гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите П.С.П. и И.Ц.К. и останалите писмени доказателства приобщени на основание чл.283 от НПК, които е обсъдил внимателно и задълбочено. След обстойния им анализ, съдът е приел от фактическа страна, че:

Подсъдимият бил правоспособен водач, но свидетелството му за правоуправление било временно отнето със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №561/20.03.2012г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Шумен, на основание чл.171, т.1, б.“е“ от ЗДвП, тъй като управлявал МПС, без да е сключил за него застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Принудителната административна мярка била със срок до отпадане на основанието за налагането ѝ. Въпреки, че заповедта била връчена лично на Я. на 20.03.2012г., на 15.06.2017г. същият управлявал лек автомобил марка „ВАЗ 2107” с ДК№ Н 0390 АМ по улиците на гр.Шумен. На ул.“Софийско шосе“, в близост до бензиностанция „Мобил газ“ подсъдимият бил спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Шумен, в хода на която изложените обстоятелства били установени. Установено било също, че основанието за налагане на принудителната административна мярка не е отпаднало, както и че управляваният от лицето автомобил е със служебно прекратена регистрация. Във връзка с тези констатации на подсъдимия бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №3463/15.06.2017г. за три нарушения на ЗДвП, между които и за това, че е управлявал МПС със СУМПС, което е отнето със ЗППАМ. Било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК, като първоначално във връзка с това деяние било внесено постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, въз основа което е било образувано АНД№1083/18г. по описа на ШРС. В хода на съдебното заседание съдията-докладчик установил, че Я. е осъществил две отделни деяния в условията на съвкупност и предвид чл.78, ал.7 от НК, според който разпоредбите на чл.78а, ал.1-ал.6 от НК не се прилагат при множество престъпления, прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора на основание чл.377, ал.1 от НПК, тъй като не са били налице условията за приложение на чл.78а от НК. Впоследствие в ШРС бил внесен обвинителен акт срещу подсъдимия за процесното деяние, въз основа на който било образувано процесното дело. Междувременно било образувано и отделно досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК, което също било внесено в съда с постановление, съдържащо предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, по което било образувано АНД№1407/17г. по описа на ШРС, като с решение, влязло в законна сила на 04.08.2017г. подсъдимият бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

При така установената фактическа обстановка, ШРС е приел, че от обективна и от субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.343в ал.3 от НК. Въззивната инстанция счита, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и е направил правилни правни изводи при определяне на квалификацията на деянието. Фактическите констатации се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства. Въпросът за авторството на деянията е намерил своето правилно разрешение в обжалваната присъда, защото подсъдимият е управлявал моторно превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №561/20.03.2012г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Шумен. Обосновано първата инстанция е приела, че подсъдимият е извършител на престъплението по чл.343 в ал.3 от НК, възведено с обвинителния акт. В тази насока са преди всичко показанията на свидетелите, а в синхрон с тях са и обясненията на подсъдимия.

По отношение на посоченото в жалбата, като основание за атакуване на присъдата, ШОС съобрази следното: Наложеното наказание по вид и размер е съобразено с целите по чл. 36 от НК, като споделя напълно мотивите на районния съд при определянето им. Правилно са отчетени степента на обществена опасност на деянието и дееца и са констатирани смекчаващите отговорността обстоятелства оказано съдействие при разследването и тежкото здравословно състояние на лицето, както и изключителното такова – че са били образувани две ДП, за две деяния в съвкупност и това е обусловило отделното им приключване и отежняване положението на подсъдимия с явяването му по две вместо по едно наказателно производство. Правилна е констатацията на РС, че по този начин се е стигнало до налагане на административно наказание глоба на подсъдимия в размер на 1000 лева, въпреки че не са били налице условията за приложение на чл.78а от НК. Към момента на постановяване на обжалваната присъдата, делото не е било възобновено, респ. не е бил внесен обвинителен акт за същото. Затова макар на подсъдимия неправилно и незаконосъобразно да е било наложено административно наказание за престъплението по чл.345 от НК, следва да бъде наложено и наказание по НК за процесното деяние по чл.343в ал.3 от НК, като правилно е отчел, че липсва възможност за определяне на общо наказание по реда на чл.23 от НК, въпреки че деянията са извършени в условията на съвкупност. Това е така защото не може да се определи общо наказание между такова по НК и административно наказание по чл.78а от НК. В този смисъл ШРС правилно отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство осъществяването и на друго престъпление по транспорта. В същото време правилно законосъобразно и обосновано е приложил практиката на Европейския съд по правата на човека и на Върховния касационен съд, според която продължителността на наказателната процедура извън разумните срокове и произтичащите от това негативни последици за подсъдимия следва бъдат компенсирани, като посоченото обстоятелство бъде третирано като извънредно смекчаващо такова по смисъла на чл.55 от НК. Настоящият състав на ШОС напълно споделя доводите на първоинстанционния съд в тази насока и преценката му, че негативните последици за подсъдимия, свързани с налагането на две отделни наказания за деяния, извършени в условията на съвкупност, следва да бъдат компенсирани именно с приложението на чл.55 ал.1, т.2, б.Б от НК, тъй като в конкретния случай и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко както за деянието, така и за дееца. Тъй като за престъплението по чл.343 в ал.3 от НК няма предвиден минимум на наказанието лишаване от свобода, правилно е заменено с по-лекото предвидено от закона наказание пробация като са определени само двете задължителни мерки и то в минимален размер от по шест месеца и в минималната периодичност, а именно- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Законосъобразно и правилно ШРС е приложил и чл.55, ал.3 от НК и не е наложил на подсъдимия и наказанието глоба, предвидено наред с наказанието лишаване от свобода. Наложените пробационни мерки са съответни на деянието и на дееца. Районният съд правилно ги е отмерил по размер преценявайки обществената опасност на дееца, обществената опасност на деянието и конкретната обстановка, при която е установено деянието и именно затова не е приложил чл.55 от НК. Шуменският окръжен съд счита, че комбинацията от така определените пробационни мерки е справедлива и съответстваща на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения – те ще му въздействат предупредително и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздействат възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с тези наказания съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

С оглед изложеното като съобрази, че във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка и като не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват връщане на делото за ново разглеждане, нарушение на материалния закон обуславящо постановяване на нова присъда, необоснованост или явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание по вид и размер, въззивният съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Шуменският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 44 от 11.10.2018г. по НОХД № 1559 по описа за 2018г. на Шуменския районен съд.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото решение.

Председател: Членове: 1.

2.